Решение № 203 от 23.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2521/2019 г.

Решение № 203 от 23.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2521/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Агенция за публични предприятия и контрол (АППК) като правоприемник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол АПСК сезира Върховният касационен съд с искане за отмяна на решение № 222 от 25.07.2014 г. по в. д. 46/13 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Агенцията срещу "Винпром 97" АД, представляваща неплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупна цена по договор за приватизационна продажба от 19, 94 % от капитала на "Алвина" /"Винпром Алвина"/ ООД, сключен на 13.07.2000 г. между "Винпром 97" АД и министъра на икономиката в качеството му на орган по чл. 3 ЗППДОбП. Приел е, че длъжникът бил направил правопогасяващо възражение за извършено валидно плащане и съдът бил приел, че такъв ефект има плащане с компенсаторни записи по сметка № 400000704780 при инвестиционен посредник № 10360 "Юробанк България" АД. При извършена проверка за наличността на приетото за погасено с влязлото в сила съдебно решение вземане от 18 087, 27 щ. д. от девета разсрочена годишна вноска по договора чрез КЗ с писмо изх. № 92-00-22-243/6.6.2019 г. АПСК била поискала от "Централен депозитар" АД информация за фактическото състояние на партидата на процесната депозитарна разписка № 30460930 С /19.3.2012 г. на стойност 26 984 КЗ. С писмо вх. № 26- 00-248/24.6.2019 г. на АПСК "Централен депозитар" АД бил уведомил, че посочената депозитарна разписка била издадена от инвестиционен посредник "Юробанк България" АД. Същата показвала наличието на КЗ към момента на издаването й 19.3.2012 г. като сумата от 26 984 КЗ налична по сметката на "Винпром 97" АД при инвестиционния посредник "Юробанк България" АД била продадена от същия на 31.10.2012 г. Обстоятелството за продажбата било нов обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. То било съществено и касаело установяване на размера на цялата искова претенция. Моли да се отмени решението. Моли да му се присъдят разноски. Ответникът "Винпром 97" АД оспорва молбата. Счита, че това обстоятелство е съществувало при разглеждане на спора по същество от Апелативен съд – [населено място] и към влизане в сила на решението. Молителят сам сочел, че това обстоятелство е могло да бъде узнато и релевирано в производството по делото пред въззивния съд. Молителят можел да предприеме действия за осребряване на депозитарната разписка, съответно да узнае, че е осребрена и да инициира настоящето производство от 22.03.2012 г. Моли да се остави без уважение молбата и да му се присъдят направените по делото разноски. Молителят е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 25.07.2014 г. Производството пред въззивния съд е приключило на 08.07.2014 г. Решението по иска на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол с правно основание чл. 422 от ГПК е постановено на 24.10.2012 г. като ход на устните състезания е даден на 16.10.2012 г. Молителят е узнал от писмо от 24.06.2019 г. на "Централен депозитар" АД, че посочената депозитарна разписка е продадена на 31.10.2012 г., т. е. след приключване на устните състезания в първата инстанция, преди подаване на въззивната жалба от Агенцията пред Апелативен съд [населено място] на 26.11.2012 г. и преди приключване на съдебното дирене в Апелативен съд [населено място], е осъществено обстоятелството, на което молителят се позовава в настоящето производство. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК предвижда, че може да се отмени влязло в сила съдебно решение тогава когато на молителя не са могли да станат известни при решаване на делото тези обстоятелства или не е могъл да се снабди с писмени доказателства, които не са могли да му станат известни при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса и срещу него е постановено вече влязло в сила съдебно решение. Молбата за отмяна по същество предполага преценка правилността на съдебното решение с оглед новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Преценката се прави с оглед възможността молителят да е знаел или да е било възможно да узнае тези обстоятелства при полагане грижата за добро водене на процеса. С нормата на чл. 266 от ГПК е предвидено, че събирането на доказателства пред въззивния съд се извършва само при предпоставките на тази норма. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК страната може да твърди нови обстоятелства и да сочи и представи нови доказателства, само ако не е могла да ги узнае, посочат и представят до подаване на жалбата. Осъществяването на нов факт между приключване на устните състезания пред първата инстанция и подаване на въззивната жалба – продажбата на платежните инструменти, означава, че следва да се прецени дали страната е могла да посочи това обстоятелство и да иска събирането на това доказателство пред въззивния съд. В случая с полагане на дължимата грижа с оглед характера на компенсаторните записи като платежно средство и проверка наличността им, молителят би могъл да установи тяхното прехвърляне в процеса и да се позове пред въззивния съд на липса на погасителен ефект като обстоятелство, настъпило след приключване на устните състезания в първата инстанция и би било допустимо събирането на доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. В производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение съдът преценява обстоятелствата, сочени от молителя, във връзка с правилността на постановеното решение. Но не може да пререшава факти и обстоятелства, приети за настъпили от въззивния съд, освен ако не са налице новооткрити обстоятелства, изключващи съществуването на приетите съгласно влязлото в сила съдебно решение. С оглед концентрационното начало в гражданския процес, преценката за правилност на решението се прави именно с оглед възможността да се релевират всички факти и обстоятелства по реда, предвиден в закона. Отмяната на влезли в сила съдебни решения е извънреден способ и молбата е основателна само, ако се установи, че са налице такива извънредни факти, които влияят на правилността на решението и страната въпреки осъществената от нея грижа, не е могла да ги релевира. В случая, настоящият съдебен състав приема, че молителят е могъл, полагайки дължимата грижа да установи в хода на въззивното производство, извършеното прехвърляне на компенсаторни записи от "Винпром 97" АД и да релевира липсата на погасяване на задължението, съответно да установи вземането си за цената именно поради това прехвърляне. След като не е положил дължимата грижа, молителят, не може да се позовава на новоузнати след влизане в сила на съдебното решение обстоятелства. А в случая узнаването на обстоятелствата макар и да е станало на 24.06.2019 г., то е възникнало много по-рано. Защитната теза на молителя, че е отричал възможността за погасителен ефект на плащането с компенсаторни записи не го освобождава от задължението да събере всички относими доказателства, установяващи липсата на погасителен ефект на наличните компенсаторни записи. Отричането на възможност да се изпълни чрез прехвърляне на компенсаторни записи, не означава, че не може да се установи, че липсват такива компенсаторни записи поради това, че са прехвърлени на друг субект, различен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Както бе посочено в извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение, Върховният касационен съд на Р България не може да преценява правилността на решението на въззивния съд извън преценката налице ли са новооткрити обстоятелства, такива и които не са могли да бъдат открити при полагане на дължимата грижа. А в случая твърдяното обстоятелство е могло да се установи преди приключване на процеса от въззивния съд чрез полагане на дължимата грижа. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че молбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и съобразно искането на ответника по молбата следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е в размер на 1 000 лв. От молителя е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следва да се приеме, че с оглед защитавания материален интерес, възможността за отмяна на отхвърлителното решение частично по иск на стойност 18 078 щ. д. с левова равностойност 31 817 лв, , ползващо ответника по молбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство при отмяна по чл. 303 от ГПК с осъществено представителство, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 655 лв. Ще следва да се приеме за основателно възражението за прекомерност и да се намали до 655 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България