Решение № 12546 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2011 г.

Решение № 12546 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Албена Вълкова Корчева срещу решение № 4055 от 07.12.2010 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5932/2010 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на задължение по декларация № 1003077/23.06.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. София, офис Благоевград, потвърден с решение № АУ-7/22.07.2010 г. на директора на ТД на НАП гр. София.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания за това са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото, както и неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ. Според касатора, идеята на законодателя е, да подпомогне младите семейства.

Възразява се, че тълкуването, направено от административния съд е неправилно и поставя младите семейства в неравноправно положение. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на атакувания акт. В съдебното заседание, проведено в касационното производство, процесуалният представител на касатора е заявил претенция за присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство ТД на НАП гр. София чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна.

Предмет на контрол за законосъборазност пред административния съд е Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1003077/23.06.2010 г., издаден от ТД гр. София, с който органът по приходите, след проверка на данните по годишна данъчна декларация (ГДД) № 010021702/30.04.2010 г. на Албена Корчева, е отказал да признае данъчно облекчение за млади семейства в размер на 8 424,76 лева, правото за което е упражнено с въпросната декларация. Мотивите на органа по приходите са, че тъй като данъчнозадълженото лице към момента на сключване (10.10.2008 г.) на договора за кредит за покупката на недвижимия имот, не е бил сключил граждански брак, а е сключил такъв на 13.06.2009 г., не е налице първото от условията по чл. 22а, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. В резултат на отказа да се признае право на данъчното облекчение, органът по приходите е извършил корекция на облагаемата данъчна основа, като е определен данък по ЗДДФЛ в размер на 1657,33 лева. Органът по приходите е установил, че данъчнозадълженото лице е внесъл определения му данък под формата на авансови вноски.

Отказът е потвърден от горестоящия орган по приходите и от административния съд с аналогични мотиви.

Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса и тя е следната: на 10.10.08 г. между "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД в качеството на кредитор и Албена Корчева от друга страна, в качеството й на кредитополучател е сключен договор за кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 60 000 евро за покупка на недвижим имот, представляващ ателие № 2, находящо се на второ подпокривно ниво на кота +19,40 кв. м. във вход единствен на ул. "Перник" № 109, гр. София, със застроена площ от 86,48 кв. м..

Крайният срок за погасяване на кредита е 05.10.2033 г. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху закупуваното жилище.

На 13.06.2009 г. Албена Вълкова Корчева и Любомир Александров Павловски сключват граждански брак.

С подаването на ГДД за 2009 г. Албена Вълкова Корчева в таблица 6-ползване на данъчни облекчения е декларирала данъчно облекчение за млади семейства в размер на 8424,76 лева, в резултат на което данъчната основа за 2009 г. е изчислена на 8148,58 лева, а дължимият данък на 814,86 лева, като от авансово удържания данък е 1657,33 е определен като надвнесен 842,47 лева.

Тази фактическа обстановка е установена обективно от административния съд.

Съдът неправилно обаче е тълкувал и приложил материалния закон- чл. 22а от ЗДДФЛ. Както правилно е определил административният съд, приложимата правна норма е чл. 22а от ЗДДФЛ в редакцията й към 2009 г.. Необосновано съдът е прил, че приложимата разпоредба изисква наличието на сключен граждански брак към датата на сключването на ипотечния кредит.

Разпоредбата в посочената редакция гласи:

Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит, когато са налице следните условия:

1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчнозадълженото лице и/или от съпруга/а, с който/която имат сключен граждански брак;

2. данъчнозадълженото лице и/или съпруга/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит;

3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Основателен е доводът на касатора и становището на прокурора, че от редакцията на посочената разпоредба, не следва изводът, че бракът между данъчнозадълженото лице и съпруга/та трябва да е факт към момента на сключване на ипотечния кредит. Ако законодателят е имал предвид именно това, редакцията на разпоредбата и по-конкретно на т. 1 от чл. 22а би била различна. Не може и не следва да се търси нещо, което го няма в закона. В чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ не е въведено категорично и недвусмислено изискването, данъчнозадълженото лице да е в брак към момента на сключване на договора за ипотечен кредит, поради което неоснователно административният съд и органът по приходите са приели, че подобно изискване е налице в закона, и то не е изпълнено в конкретния случай.

Разпоредбата на чл. 22а е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. От друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо приложното й поле. Достатъчно е, че към момента на подаване на годишната данъчна декларация за 2009 г. с която е упражнено правото за ползване на облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчнозадълженото лице е било в брак, както й че са налице останалите предпоставки, визирани в посочената норма от закона.

По тези съображения настоящият състав на касационната инстанция преценява решаващия извод на първоинстанционния съд за неправилен.

Между страните не се спори, че останалите предпоставки на закона за ползване на данъчното облекчение са налице към момента на подаване на ГДД. Не се спори също така между страните, че размерът на данъчното облекчение, декларирано в ГДД 010021702/16.03.2010 г. за 2009 г. съответства на лихвените плащания през годината върху първите 100 000 лв.

Изводът, който се налага е, че към момента на подаване на ГДД № 010021702/16.03.2010 г. е изпълнен фактическия състав на чл. 22а от ЗДФЛ, поради което за жалбоподателката е възникнало павото на данъчно облекчения за млади семейства, което законосъобразно е упражнено от нея с подаването на декларацията.

По тези съображения, Върховният административен съд счита, че решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това спорът се реши по същество чрез отмяната на акт за установяване на задължение по декларация № 1003077/23.06.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. София, офис Благоевград по реда на чл. 106 и сл. от ДОПК, потвърден с решение на директора, на ТД- София на НАП.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските и за двете инстанции, направени по делото, които са в размер на 15 лева.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд