Решение № 7353 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. С. от гр. Казанлък, чрез процесуалния представител адв. Т. Динкова против Решение 372/31.01.2024 г., постановено по адм. дело 771/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Стара Загора, чрез главен юрисконсулт Т. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С Решение 372/31.01.2024 г., постановено по адм. дело 771/2023 г., Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на С. А. С. против Решение 2153-23-47 от 20.11.2023г на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/29.09.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП НОИ - Стара Загора, като неоснователна. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Стигнал е до извода, че времето на наборна служба следва да бъде прието за трета категория труд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заявление вх. 2113-23-1427 от 16.06.2023 г. С. С. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл.69б, ал. 1 от Кодекс за социалното осигуряване (КСО) като е представил документи за придобит осигурителен стаж в България от първа категория - 9 години, 9 месеца и 1 ден, от втора категория 24 години, 6 месеца и 12 дни и от трета категория 2 години, 3 месеца и 2 дни (Удостоверение 205/28.12.1983 г.; УП-3 1682/14.04.2014 г.; УП-3 527/17.04.2014 г.; УП-3 39/09.03.2015 г.; УП-3 12-18-399/25.07.2023 г.; Писмо вх. 2113-23-1427#3 от 17.07.2023 г.; УП-3 38/18.07.2023 г.; УП-3 101/03.08.2023 г.). Представил е също трудови книжки 6 и 6а, както и военна книжка 28506 с отразена редовна военна служба за периода от 26.09.1987г. до 28.12.1989г. на длъжност помощник-локомотивен машинист . С разпореждане [номер]/29.09.2023г. на ръководителя ПО при TП НОИ - Стара Загора на С. е било отказано отпусната ЛПОСВ като е прието, че общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 49 години, 2 месеца и 5 дни, а от първа категория е 9 години, 9 месеца и 1 ден. Посочено е, че няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, нито на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Адресатът на акта се е възползвал от процесуалната възможност да подаде жалба по административен ред до горестоящия административен орган. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора с Решение 2153-23-47/ 20.11.2023 г. е отхвърлил като неоснователна подадената жалба и е потвърдил разпореждане [номер]/29.09.2023г на Ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора. Не е зачетен за осигурителен стаж от първа, а от трета категория времето на военната служба от 2 години и 3 месеца и 2 дни при прилагане разпоредбата на чл. 81 от Правилник за прилагане на закон за пенсиите (ППЗП) (отм). По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Разпоредбата на чл. 44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) гласи, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно чл. 81 от ППЗП се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Законодателят е направил изключение единствено за времето, прекарано в подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, което се зачита за трудов стаж от първа категория. Не е налице правно основание за приравняване на подземната работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба с тази на помощник локомотивен машинист по отношение на същите лица, респективно не е налице нормативно основание за поставяне на знак за равенство при отчитане на степента при категоризирането на труда. Това е така, тъй като е налице различие във функционалните им задължения и нормирането на първата изрично в подзаконовия нормативен акт. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение, определени на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,