Решение № 6517 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 24/15.02.2023г., постановено по адм. дело 418/2022г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22001421005195-091-001/12.04.2022 г., потвърден с Решение 1210 от 03.08.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция по приходите. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът "Мин Индъстри" ЕООД, Перник, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав неправилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава наличието на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Правилни са изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за издаването на акта, но е в противоречие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че отговорността на дружеството е ангажирана на основата на предложение първо на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, т.е. не е налице презюмирано знание, а в настоящия случай изводът за наличие на знание у ревизираното лице следва да се основава само и единствено на обективните факти, които са установени по делото. От събраните по делото доказателства, включително приетото заключение на ССЕ, безспорно се установява, че Мин Индъстри ЕООД е погасило задълженията си по процесиите фактури и е предоставило достатъчно парични средства на Мини Открит Въгледобив ЕАД, респективно, изводът в РА, че това доказвало субективния елемент, т.е. знанието, че начисленото ДДС по процесинте фактури няма да бъде платено от Мини открит въгледобив ЕАД е незаконосъобразно и необосновано. Налага се заключението, че не е налице предпоставката от субективна страна, а именно, че Мин Индъстри ЕООД е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от страна на Мини Открит Въгледобив ЕАД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че двете дружества не са свързани лица по смисъла на ДОПК. Установеното съгласно доказателствата по делото обстоятелство, че В. Манов е бил управител на Мин индъстри" ЕООД за периода от 25.04.2019г. до 08.07.2020г. и член на съвета на директорите на Мини Открит Въгледобив" ЕАД за периода от 09.02.2018г. до 28.06.2018г. води до извод, че двата периода не се застъпват, т.е. В. Манов не е бил управител на Мин индъстри ЕООД, когато е бил член на съвета на директорите на Мини Открит Въгледобив" ЕАД. На свой ред, в констатациите на РД и в РА е посочено различно лице- В. Манов, който е избран за управител на Мин Индъстри" ЕООД съгласно решение от 19.04.2019 г., вписано в Търговския регистър на Агеиция по вписвания. Налице е несъответствие в констатациите на органите по приходите. От тези факти не може да се направи извод за наличието на субективния елемент, че Мин Индъстри ЕООД е било длъжно да знае, че доставчикът му Мини Открит Въгледобив ЕАД няма да внесе начисления ДДС по издадените фактури. Отново в РА се твърди, че Д. Михайлова е назначена по трудов договор и работи като главен счетоводител и в двете дружества МИН ИНДЪСТРИ ЕООД и МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД. В същото време в РД и в РА се прави следния извод по отношение на участието на главния счетоводител в доставките: Участието на Г. СТОЯНОВА, както в осчетоводяване на документите и предоставяне на информацията относно вземания и задължения на представляващите и управляващи и двете фирми, реализира отговорността на получателя МИН ИНДЪСТРИ ЕООД в хипотезата, че лицето е знаело, че данъкът няма да бъде внесен по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Посочването на различни физически лица прави издадения ревизионен акт немотивиран и необоснован, а изводът за наличие на знание за невнасяне на начисления ДДС от доставчика - недоказан. Правилен е изводът на съда, че частта от мотивите в издадения ревизионен акт, във връзка с направените твърдения от страна на органите по приходите, че двете дружества са с един и същи адрес на управление и че едно и същи лице е водело счетоводството на двете дружества и че едни и същи лица са били част от управлението на двете дружества са противоречиви и като такива не могат да бъдат възприети за доказани и въз основа на тях да се ангажира отговорността на дружеството. Правилна е и констатацията на първоинстанционния съд, че за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС на прекия получател на доставката не е предвидено изискване за неуспешно събиране на вземания от доставчика, но въпреки това, в хода на съдебното производство са събрани доказателства Писмо изх. 10-59-00-4/12.01.2023 година на публичен изпълнител към ТД на НАП София, от което се установява, че към датата на издаване на ревизионния акт, респективно към датата на депозиране на съответното писмо, е образувано изпълнително дело 29100000368/2010 година, което не е прекратено и действията по принудително изпълнение продължават, доколкото с това писмо се съобщава, че цялото имущество на длъжника е изнесено на публична продан по реда на чл. 251 чл. 254 от ДОПК. Във връзка с това правилно съдът приема, че наличието на това изпълнително дело, образувано преди датата на издаване на процесните фактури, също не е в състояние да докаже наличието на знание у ревизираното лице относно лошото финансово състояние на неговия доставчик. По изложените съображения, предвид липсата на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,