Решение № 4178 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград, против решение 2553/01.08.2024 г., постановено по адм. дело 302/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, с която е осъдена да заплати на К. И. З. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, както и разноските по делото в размер на 410 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно административният съд е приел доказаност на исковата молба, поради и което се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на предявения иск. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на сторените от З. разходи. Ответната страна К. И. З., чрез адвокат А. Богоева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената част от съдебното решение съдът е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград да изплати на К. И. З. сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 09.08.2022 г. датата на връчване на Заповед 244з-2174/01.08.2022 г., поправена със Заповед 244з-2617/09.09.2022 г., издадени от директора на ОДМВР Благоевград, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание, до 06.03.2023 г. - датата на отмяна на посочената заповед с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Дирекцията е осъдена да заплати на З. и сторените по делото разноски в размер на 410 лева. В станалата част от решението съдът е отхвърлил исковата молба за сумата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева. С тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че К. И. З. е инспектор, старши разследващ полицай във 2 РУ към ОДМВР Благоевград. Със Заповед 244з-2174/01.08.2022 г., поправена със Заповед 244з-2617/09.09.2022 г., издадени от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3; чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. С Решение 374/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 734/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, съдът е отменил основната и поправящата заповед, като решението, като необжалваемо, е влязло в сила. По отношение на понесените вреди, З. посочил, че вследствие на издадената заповед е уронено доброто му име в професионален план, преживял е стрес, унижение, обида, неудобство. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от двама свидетели, който дали данни относно психическото и емоционално състояние на К. И. З. през исковия период. От правна страна съдът приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ, но не в пълния размер на иска. Отчел е периода, през който З. е понесъл твърдените вреди, видът на дисциплинарното производство, неговата тежест и продължителност. Административният съд приел, че по делото е налице отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт и настъпили от него вредни последици за ищеца, както и причинна връзка между тях. По отношение на вредите, съдът се позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, като приел, че наложеното на З. дисциплинарно наказание е засегнало по негативен начин психическото и емоционалното му състояние. Така позовавайки се на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и отчитайки интензитета на посочените негативни преживявания, периода, в който са търпени, показанията на свидетелите, съдебната практика по подобен вид дела, както и кой следва да е началният момент на обезвреда, съдът определил размер на обезщетението от 1500 лева от претендираните 2000 лева. В негова полза са присъдени и лихви върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което заповедта е отменена 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 410 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че по делото са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Установено е по делото, че е налице отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за налагане на дисциплинарно наказание на началника на ОДМВР - Благоевград, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието, при анализ на събраните по делото свидетелски показания, че са налице и претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с доказани по делото факти и обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Предвид обстоятелството, че ищецът е доказал само част от претендираните вреди, съдът правилно е редуцирал обезщетението до размер на 1500 лв. Изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция. Емоционалното и психическо състояние на З. е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на иска в приетия от съда размер. Показанията на свидетелите са обективни и вътрешно безпротиворечиви, същите представляват показания на свидетели очевидци, които са в близки отношения със З.. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства по делото, съдът е приел за доказано, че вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, стрес, обида, притеснение и т.н. С оглед на изложеното, обжалваната част от съдебното решение, като валидна, допустима и правилна, следва да остане в сила. Разноски на ОДМВР Благоевград не се следват, поради неоснователността на подадената от дирекцията касационна жалба. Такива обаче следва да се присъдят в полза на К. И. З.. Същите са в размер на 500 лева заплатени в брой разноски за адвокатско представителство, съгласно Договор за правна защита и съдействие 183/01.04.2025 г. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,