Решение № 7324 от 4.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Фегали, действащ като ЕТ "Агрокомерс- Ж. Фегали", с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Д. Енчев, против решение 7481 от 7.12.2022 г., постановено от Административен съд - София град, Трето отделение, 62 състав, по адм. д. 4183/2022 г. С касационната жалба, с писмена молба от 10.05.2023г. и две писмени защити от 10.05.2023г.и 19.05.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че се е отнесъл безкритично към изложеното от административния орган, като изцяло с игнорирал наведените от дружеството доводи в съдебното производството, както и не е съобразил доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Счита, че погрешно административният съд не е взел предвид аргументите на жалбоподателя относно неизпълнението от страна на ответника на дадените задължителни указания с решение 2485 от 13.04.2021г. на Административен съд - София - град /АССГ/ и потвърждаващото го решение 10928 от 29.10.2021 г. на Върховния административен съд /ВАС/ по адм. д. 7025/2021 г. относно правилното приложение на закона. Акцентира на обстоятелството, че издателят на процесния адм. акт и първостепенният съд не са съобразили заложените разяснения в Решението по дело С-434/12 на СЕС, а както изрично е посочил ВАС, дадените с него тълкувания безспорно следва да бъдат взети предвид: "Следва да се отбележи и че в цитираното по-горе, решение на СЕС по дело С-434/12, е посочено, че органът не може да откаже подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази мярка, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане". Касаторът излага подробни съображения за необоснованост и допуснати нарушения на закона при постановяването на обжалваното съдебно решение, претендира неговата отмяна и моли ВАС за решаване спора по същество с отмяна на незаконосъобразната заповед 03-РД/953 от 22.03.2022г., обективираща отказ на адм. орган, издаден по заявление ИН 2931010063/07.02.2019 г. на търговеца. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с адрес в гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. А. Пачаманов, който с писмен отговор от 15.02.2023г., в съдебно заседание, в писмена защита от 10.05.2023г. и допълнителна писмена молба от 16.05.2023г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Развива тезата, че предходният административен акт е отменен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви, а при новото производство тези недостатъци били отстранени, като административният орган е изложил подробни мотиви, за да аргументира съответното произнасяне. Заявява искане за присъждане на направените в производството разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Участващият по делото прокурор не споделя доводите на касатора, изложени в касационната му жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за касатора съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 7481 от 7.12.2022 г., постановено по адм. д. 4183/2022 г., е отхвърлена жалбата на ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица] /верният е 7/, против заповед 03-РД/953 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане ИН 2931010063/07.02.2019 г. на кандидат за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а ал. 1 и 2 във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в предвидената в закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Констатирано е, че като правно основание за издаване на атакуваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 20, т. 2 и т. 3 вр. чл. 20а ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, чл. 13, ал. 10, ал. 11, т. 1 и т. 4 вр. чл. 8, ал. 7 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансовата помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., чл. 60 от Регламент/ЕС/ 1306/2013 г., данни за образуване на досъдебно производство 133/2020г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура за възлагане на проверки от различно естество и решение 2485 от 13.04.2021 г., постановено от АССГ по адм. д. 8707/2020г., потвърдено с решение 10928 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 7025/2021 г. Първостепенният съд е счел, че от представените по делото доказателства може да се формира извод, че са налице предпоставките за тежки последици за обществения интерес и че са установени данни за "изкуствено създадени условия", поради което е приложена нормата на чл. 8, ал. 7 от Наредба 6 от 26.10.2018 г., изключваща предоставяне на финансова помощ на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката, като легалната дефиниция за свързаност на лицата е дадена в § 1, ал. 1 и ал. 2 на Търговския закон. В мотивите на обжалваното решение е описано, че ЕТ - жалбоподател е съдружник в дружество "Винитера Карнобат" ООД, заедно с още 10 лица, сред които ЕТ "М. Стайков - Комерс", ЕТ"Грозд- Г. Няголов", "Грозд- Н. Няголова 1" ЕООД, ЕТ "Топаз - Д. Балджиев", Г. Няголов е управител на "Любата естейтс" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е "Топаз мел" ООД със съдружници и управители М. Стайков и Д. Балджиев, както и на "Винпром Карнобат-1811" ООД, в което съдружници са: "СИС индустрийс" ООД; М. С.; ЕТ "Р. Стайкова - Комерс"; ЕТ "Я. Стайкова - Комерс". Първостепенният съд е акцентирал, че физическото лице Ж. Фегали е съдружник с М. Стайков в дружеството "Скобелев пропърти" ООД и в "МС Солар 1" ООД, както и в "СТФ" ООД, отново заедно с М. Стайков и във "Винпром Карнобат 1811" ООД, заедно със съдружниците М. Стайков, "СИС индустрийс" ООД и Г. Няголов. Упълномощените да подават заявления на търговците ЕТ "М. Стайков", ЕТ"Агрокомерс Ж. Фегали", ЕТ"Топаз Д. Балджиев" и ЕТ"Грозд Г. Няголов" са лицата И. Шошорова, Н. Петков и К. Иватов, посочили като адрес за кореспонденция адресът, предоставен от ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали". Първоинстанционният съд е посочил, че ЕТ"Агрокомерс Ж. Фегали", ЕТ"Топаз Д. Балджиев" и ЕТ"Грозд Г. Няголов" са заявили за изпълнение на дейностите си площи, които ползват на базата на договори за аренда, сключени с ЕТ"М. Стайков Комерс", като ЕТ" Топаз Д. Балджиев" и ЕТ"Грозд Г. Няголов" са кандидати за подпомагане за изпълнение на една и съща дейност, проектите ще се реализират в район с производство на вина със ЗГУ, проектите получават еднакъв брой точки на ранкинга по критерии "Получена подкрепа от съюза по мярка "преструктуриране и конверсия на лозя", търговците са вписани като гроздопроизводители на една и съща дата, а за дейностите по "Изкореняване" имотите съвпадат по ЕКАТТЕ, номер на масив, населено место, сорт. За дейностите по "Засаждане" и "Изграждане на подпорна конструкция" имотите съвпадат по ЕКАТТЕ и сорт, а заявените собствени имоти съвпадат по ЕКАТТЕ и номер на масив. Относно заявленията на търговците за процесната мярка - престуктуриране и конвесия на лозя, решаващият състав на АССГ е счел, че са подадени на една и съща дата и имат съвпадение по дейност "Изкореняване" по отношение на един от имотите в с. Деветак. При тези данни първостепенният съд е преценил, че описаните лица са свързани по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон и правната връзка между тях е елемент на фактическия състав на "изкуствено създадени условия", дефиниция на което понятие се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на Наредба 6 от 26.10.2018 г., според която "изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че текстът на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 гласи, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване на предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Относно изискуемия субективен елемент, изразяващ се в намерение да се получи предимство, като изкуствено се създават условия, необходими за неговото получаване, административният съд е приел, че се извлича от установените връзки от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в процеса, установяване на тайно съглашение, изразяващо се в умишлена координация между различните инвеститори, за което е показателен фактът на съществуващи проекти, между които е налице географска, икономическа, правна и персонална връзка. Първостепенният съд се е позовал на едновременната подготовка на документите и подаването им в ДФЗ, при което отделните проекти са заявени като самостоятелни такива на различни собственици, с оглед на което е счел за обосновано заключението на издателя на процесната заповед за наличие на изкуствено създадени на условия за отпускане на финансова помощ в противоречие с правото на Европейския съюз и националното право. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на процесния адм. акт не е допуснато противоречие и неизпълнение на влязлото в сила решение 2485/13.04.2021 г. по адм. д. 8707/2020 г. на АССГ, с което е отменена предходната постановена заповед 03-РД/1484 от 12.06.2020 г. на адм. орган, тъй като тя била отменена поради липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които пороци с новата заповед от 22.03.2022 г. били избегнати, поради което не е осъществено противоречие с посоченото съдебно решение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно, защото е невярна тезата на първостепенния съд и на ответния административен орган, че заповед 03-РД/1484 от 12.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена по същото заявление ИН 2931010063/07.02.2019 г. на жалбоподателя за предоставяне на финансова помощ по същата мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", била отменена само поради липса на мотиви и нарушения на административнопроизводствените правила. Това не е така, защото в окончателното решение 10928 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 7025/2021 г., с което е оставено в сила решение 2485/13.04.2021 г. по адм. д. 8707/2020 г. на АССГ, ясно е посочено: "За да отмени обжалваната заповед АССГ е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма, по при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в ПРОТИВОРЕЧИЕ С МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН." По нататък във визираното решение на ВАС е установено следното: "Правилно при това съдът приел, че заповедта за отказ от финансово подпомагане е необоснована и издадена в нарушение на ПРИЛОЖИМИЯ МАТЕРИАЛЕН ЗАКОН. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва доказан умисъл в действията на кандидата за координация на действията му с други бенефициери, за получаването на безвъзмездни средства по процесното заявление." В заключение върховните съдии категорично са посочили следното: "В тази връзка, съдът обосновано е приел, че административният орган е НАРУШИЛ МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, доколкото в случая не са установени по несъмнен начин изкуствено създадени условия създаващи предпоставки за неправомерно получаване на финансовата помощ, в противоречие с целите на мярката." Следователно в случая предходната издадена заповед по същото заявление на същия кандидат за финансово подпомагане е отменена поради противоречие с материалния закон, който факт обаче не е отчетен и изобщо е игнориран от страна на издателя на процесната заповед и от първостепенния съд. Настоящият съдебен състав намира, че като не е съобразил горното обстоятелство, ответният административен орган отново е издал незаконосъобразен отказ, който пак е в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с целта на закона. Като мотив за издаване на процесната заповед е вписано наличие на изкуствено създадени условия между жалбоподателя, ЕТ Топаз - Д. Балджиев , ЕТ Грозд - Г. Няголов , и лицето М. Стайков. Изложените в акта съображения за изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Наредба 6/2018 г. по същество възпроизвеждат легалната дефиниция на това понятие, дадено в Наредбата и Регламент (ЕС) 1306/2013, но приложените в тази връзка доказателства са недостатъчни, за да се възприеме заключението на ответника за осъществяване на фактическия състав на чл. 8, ал. 7 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. Касационният съдебен състав намира, че в атакуваният отказ са изложени фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия, но липсва изследване на обективния и субективния критерий и необходимото обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция за координация на действията на няколко бенефициенти за получаване па безвъзмездни средства. В текста на оспорената заповед се съдържа твърдение, че общи фактически отношения между бенефициерите - адреси за кореспонденция на ангажираните специалисти, използването на една и съща банка, получени едни еднакъв брой точки /минимумът/, идентичност на проектите и инвестиционните намерения, сходно местонахождение на поземлените имоти, служат като индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на Наредба 6 от 26.10.2018 г., което не се споделя от настоящия съдебен състав. От съдържанието на оспорения административен акт е видно, че той буквално преповтаря фактическа обстановка, която е описана в писмото на Специализираната прокуратура, вкл. неправилно административният орган описва отношенията между трети за образуваното административно производство и различни от споменатите по- горе търговци, които били част от разследване по досъдебно производство 130/2018 г. по описа на СО-СП, пр.пр. 114/2018 г. От съществено значение е обстоятелството, че цитираното получено в ДФЗ писмо, съдържа единствено данни досежно търговци, които са различни от касационния жалбоподател и относно които се твърди, че са съставили и подписали обратни писма в полза на лицето М. Стайков. В случая обаче е безспорно установено, че такова обратно писмо нито е съставяно, нито е подписвано от страна на ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали", който правнорелевантен факт е съществен и определящ за правното положение на жалбоподателя. Относно посочения в процесната заповед доклад на OLAF, настоящият съдебен състав счита, че е неотносим към конкретния случай, защото ЕТ Агрокомерс - Ж. Фегали въобще не фигурира сред засегнатите от разследването лица. Освен това в оспорената заповед е отразено, че посредством постановление от 13.04.2021 г. на Специализираната прокуратура на Република България в ДФЗ е постъпила информация за образувано досъдебно производство 133/2020 г. по описа на СО-СП, пр.пр. 1650/2020 г, по описа на Специализираната прокуратура, въз основа на което адм. орган извежда необосновано заключение, че зад проектите, които се цели да бъдат реализирани вследствие на подадените заявления за подпомагане, действително стои трето лице, респ. реален получател на финансовото подпомагане по мярката е лицето М. Стайков. В тази връзка следва да се има предвид, че с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.10.2022 г. от М. Илиев- прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, наблюдаващ прокурор по ДП 133/2020 по описа на СО при СП, вх. 5243/2022 г. по описа на ОП- Бургас, наказателното производство по досъдебно производство 133/2020 г. с прекратено. Това означава, че посоченото досъдебно производство 133/2020г. на Специализираната прокуратура, което е вписано от ответника като основание за издаване на процесната заповед, е отпаднало в хода на настоящия съдебен процес и вече не съществува като правно основание за постановяване на обжалвания отказ. По отношение на цитираното от ответника в атакувания отказ съдебно решение 2485 от 13.04.2021 г., постановено от АССГ по адм. д. 8707/2020г., потвърдено с решение 10928 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 7025/2021 г., които съдебни актове са вписани като правно основание за издаване на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав счита, че те не обосновават постановяване на атакувания отказ, а напротив - в същите ясно е посочено, че в случая не се установява наличие на "изкуствено създадено условие" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Наредба 6 от 26.10.2018 г. и на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. В решаващите задължителни мотиви на окончателното касационно решение 10928 от 29.10.2021 г., постановено по адм. д. 7025/2021 г., тричленният съдебен състав на четвърто отделение на ВАС, категорично е посочил, че освен свързаност на лицата, което не представлява самостоятелно основание за отказ от предоставяне на финансова помощ, ДФЗ не е установил неизпълнение на инвестиционния проект в съответствие с нормативните изисквания и дали същият не отговаря на целите на мярката, като правилно АССГ е констатирал, че изложените фактически основания за свързаност на търговците не могат сами по себе си да обосноват извод за изкуствено създадени условия за получаване на предимство, доколкото същите се опират единствено на данни от Търговския регистър, поради което, противно на твърденията на издателя на отказа за предоставяне на финансова помощ по процесната мярка не са установени, нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати други цели от ползвателя на помощта, нито има данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане, за да се приеме, че са налице изкуствено създадени условия. Следва да се има предвид, че преценката налице ли е "изкуствено създадено условие" изисква изследване на обективни и субективни елементи, както задължително е указано в Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, според което за установяване на обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага, в противоречие с целите на същата схема. В процесната заповед и предхождащите я документи са изложени факти, които в преобладаващата си част не са свързани с ЕТ - жалбоподател, още по-малко - доказват по категоричен начин от обективна и субективна страна, че целта, за която е поискана безвъзмездната финансова помощ, е единствено получаването на облага. С оглед на това в решение 2485 от 13.04.2021 г. АССГ ясно и недвусмислено е посочил, че в случая липсват данни, обосноваващи извод за наличието на причинна връзка между установените по преписката факти и приетата за установена от органа, индиция за координация на действията на жалбоподателя, с други бенефициери за получаване на помощта. Във връзка с гореописаното писмо и данните, получени от Специализираната прокуратура, във връзка с досъдебни производства, касаещи трето лице, категорично е отразено, че те не могат да послужат като основание за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане на жалбоподателя, а позоваването в оспорения отказ на едновременна подготовка на документацията и подаване на заявленията в ДФЗ, заверени пълномощни при един и същ нотариус, вписване в лозарския регистър на една и съща дата като гроздопроизводители, и посочването на един и същ адрес за кореспонденция, не доказват по неизпълнение на целите на мярката, още повече, че голяма част от тези установявания на ДФЗ не се отнасят до ЕТ Агрокомерс - Ж. Фегали . Освен това следва да се има предвид, че преобладаващата част от цитираната от ответника практика на ВАС, е постановена при различна фактическа обстановка, поради което е неприложима към настоящия правен спор и не следва да се обсъжда, докато например решенията по адм. дело 143/2021 г., адм. д. 9727/2021 г. и адм. д. 12054/2021 г., всички постановени от ВАС, четвърто отделение, издадени при сходни фактически установявания, изцяло опровергават изведените от първоинстанционния съд изводи по процесния спор. От съществено значение е обстоятелството, че с окончателното решение 7111 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. 12054/2021 г. вече е прието със сила на пресъдено нещо по отношение на спорещите страни ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали" и изпълнителния директор на ДФЗ, че не е установено наличие на изкуствено създадени условия при подаване на същата дата - 07.02.2019г. на второ заявление ИН 2931010064, по същата мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната компания за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г., с което ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали" е поискал предоставяне на финансова помощ по визираната мярка. С това съдебно решение е оставено в сила решение 5582/06.10.2021 г., постановено по адм. дело 8708/2020 г. от АССГ, трето отделение, 70 състав. В горепосочените първоинстанционно и касационно решение е извършен задълбочен анализ на отношенията между ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали" и всички останали физически и юридически лица, описани и в процесната заповед за отказ от подпомагане, и е констатирано, че не са установени, нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати други цели от кандидата за помощта, както и няма данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане, за да се приеме, че е налице изкуствено създадено условие. В същия смисъл е и влязлото в сила решение 6828 от 7.07.2022 г. на ВАС, четвърто отделение по адм. д. 9727/2021 г., с което е оставено в сила решение 996 от 06.07.2021 г., постановено от Административен съд Бургас, по адм. дело 2427/2020 г., в които две решения решаващите съдебни състави са се произнесли по отношение на заявление за финансово подпомагане на ЕТ "Топаз Д. Балджиев" , за когото в процесната заповед се твърди, че е в недопустимо споразумение с жалбоподателя по настоящото дело. Във визираното касационно решение е посочено, че нотариалната заверка на представените от ЕТ "Топаз Д. Балджиев" и ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали" пълномощни е извършвана на 07.02.2019 г. и 23.11.2018 г., тоест по различно време, а за ЕТ "Грозд Г. Няголов" е представено пълномощно без нотариална заверка, като за наличието на такова липсва информация и в самото заявление, поради което АС - Бургас правилно е констатирал, че представителните правомощия на представляващите са възникнали през период от три месеца, като липсват данни за свързаност между тримата търговци на това основание. В горепосоченото касационно решение е подчертано, че в приложимата правна уредба липсва ограничение за ползването на една и съща банкова институция, както и за получаване на подкрепа от Съюза по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от НППЛВС от повече от един кандидат по мярката и при липсата на поведение, което да е укоримо поради въведени забрани или ограничения, първоинстанционният съдебен състав правилно е определил за нормална практиката, при извършване на класиране, при еднакво предложени условия, кандидатите да получават еднакъв брой точки, поради което е неправилно становището на адм. орган, че датата на регистриране на търговците ЕТ "Топаз Д. Балджиев" и ЕТ "Грозд Г. Няголов" като гроздопроизводители, навежда на извод за изкуствено създадени условия, доколкото това е станало на 30.08.2006 г. - повече от 12 години, преди подаване на заявленията за участие, а към него момент е нямало как търговците да имат информация, че ще бъде обявена НППЛВС 2019-2023 г., т. е. да са предприели това действие с цел заобикаляне на заложените по програмата ограничения, като същото важи и третия, посочен от адм. орган търговец ЕТ "Агрокомерс Ж. Фегали", който е регистриран като гроздопроизводител на 12.02.2013 г. Оттук касационните съдии са формирали заключение, че не е установена идентичност на операции в технологичните карти на едноличните търговци, тъй като освен по размера на заявените площи, те се различават и по единична цена на всяка от заложените дейности, заявеното време на изпълнение, както и по отношение на различните сортове грозде, които ще бъдат ползвани от търговците, поради което не е обоснована и причинната връзка между установените факти и извода за наличие на индиция за координация на действията на търговците за получаване на безвъзмездни средства. При тези данни и при съобразяване с описаните по- горе влезли в сила съдебни решения, които по силата на чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, са задължителни за страните и за всички съдилища и учреждения в Република България, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза издателят на заповед 03-РД/953 от 22.03.2022г. е постановил процесния отказ за подпомагане в противоречие с приложимите материалноправни норми на Наредба 6 от 26.10.2018 г. Оспореният от жалбоподателя административен акт е в несъответствие и със задължителното тълкуване, дадено от СЕС с Решението от 12.09.2013 г. по дело С-434/12, в което е постановено, че органът не може да откаже подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по съответната мярка, е функционално несамостоятелен или, че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане. В случая не е установено, че извършената инвестиция, за която е подадено заявлението за подпомагане, не е в съответствие с целите на секторното законодателство и по-конкретно - със заложените цели в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., една от мерките по която програма е "Преструктуриране и конверсия на лозя", по която е кандидатствал ЕТ "Агрокомерс- Ж. Фегали". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна, защото е издадена при неправилно тълкуване и прилагане на императивните норми на чл. 8, ал. 7 и § 1, т. 11 от ДР на Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансовата помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. и на чл. 60 от Регламент/ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да бъде постановено решение по същество с отмяна на обжалвания отказ и връщане преписката на ответния административен орган с указание за издаване на нов административен акт при спазване на установеното по- горе в настоящото решение и на приложимите материалноправни норми. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответният административен орган следва да заплати своевременно заявените от касатора разноски, представляващи внесена от него държавна такса за касационното производство, възлизаща на 1700 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,