Решение № 946 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2016 г.

Решение № 946 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. А. против решение № 1040/19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1043/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменена заповед № ЗД-3/16/28.04.2016 г. на директора на дирекция "СП" гр. А. за временно настаняване по спешност на детето Н. И. Н. в Кризисен център за деца, преживели насилие в гр. П. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Т. З. Д. от гр. П., чрез пълномощника адв. Н. М., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил заповедта, като е приел, че същата не съответства на материалния закони и на целта на закона. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П., по жалба на Т. З. Д., е отменена заповед № ЗД-3/16/28.04.2016 г. на директора на дирекция "СП" гр. А., с която е наредено временното настаняване по спешност на детето Н. И. Н. в Кризисен център за деца, преживели насилие към КСУ "О. С." гр. П. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена без да е мотивирано основанието за прилагане на конкретната мярка за закрила на детето, като се има предвид, че в чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ са предвидени две отделни хипотези, при които е допустимо настаняването на детето извън семейството. В случая не е направено изчерпване на всички възможности за закрила в семейството и липсват мотиви кое налага спешното изваждане на детето от семейството. Според съда административният орган не е отчел усилията, които майката полага, за да преодолее кризисното състояние, настъпило с детето, не са взети предвид и близките доверителни отношения между детето и майката. Наред с това настаняването на детето в кризисния център не защитава в пълна мяра неговите интереси, тъй като с настаняването се препятства провеждането на специфичните консултации и лечение на детето, които са необходими с оглед неговото здравословно състояние, става невъзможно да се продължи работата с Центъра по социално подпомагане /ЦОП/, детето не може да завърши учебната година в училището, което се намира в гр. А., а преместването му е невъзможно поради оставащия кратък срок до края на учебната година. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и поради това че в нея не е посочен срок на настаняването, а е посочено само, че настаняването е временно. Обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е заповед № заповед № ЗД-3/16/28.04.2016 г. на директора на дирекция "СП" гр. А., с която на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./ е наредено временното настаняване по спешност на детето Н. И. Н., с постоянен и настоящ адрес в гр. А., с родители: майка Т. З. Д. и баща И. Н. П., в Кризисен център за деца, преживели насилие към КСУ "О. С." гр. П. Предвид представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил релевантните фактически обстоятелства, които последователно и вярно са отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Установено е, че детето Н. И. Н., родено през 2003 г., живее с майка си Т. З., на която е предоставено упражняването на родителските права след развода й с бащата на детето И. П.; майката и детето живеят в гр. А., в самостоятелно жилище от триетажна жилищна сграда, където живеят още родителите на майката и нейна баба; детето учи в Основно училище "А. К." в гр. А., в V-ти клас през учебната година 2015/2016 г. В Районно управление на МВР - гр. А. последователно са получени два сигнала за детето, като първият е на 19.04.2016 г. относно агресивно поведение в дома му /детето буйствало/, след което е последвал суициден опит с приемане на медикаменти, както и на 26.04.2016 г. също по повод суициден опит с медикаменти; и в двата случая детето е транспортирани и съответно прието за лечение в УМБАЛ "Св. Георги" гр. П.. След втория престой в болницата е дадено направление за консултиране от детски психиатър. На 26.04.2016 г. майката е заминала с детето за провеждане на консултация в Александровска болница, С.; на 27.04.2016 г. е проведен разговор с д-р Паскалева от Детска клиника към УМБАЛ "Св. Георги" гр. П., която разговаряла с доц. Т. - ръководител на Клиниката по детска психиатрия, който предоставил данни, че детето било прегледано от д-р Я., според която детето не страда от същинско психиатрично заболяване, подлежащо на психиатрично лечение и евентуално хоспитализация би осигурила само временна безопасност на детето. На 28.04.2016 г. майката на детето посетила отдел "Закрила на детето" /ЗД/ към дирекция "СП" гр. А., като подала сигнал, че детето по-рано същия ден напуснало дома си /избягало/; в резултат на предприетите действия от страна на РУП - Асеновград бил установен контакт с детето, същото било намерено в местност край Асеновград, след което било временно отведено в РУП, а по-късно настанено в Кризисен център за деца, пострадали от насилие. Преди издаването на заповедта за настаняване в кризисния център е проведена среща на мултидисциплинарен екип на местно ниво на 28.04.2016 г., по прилагане на механизъм на взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, за срещата е съставен протокол от същата дата, подписан от присъствали лица, сред които не е майката на детето. Съставен е план за действие от 28.04.2016 г., в който са приети мерки, свързани с издирване на детето, провеждане на екипна среща за предприемане на мерки за закрила по ЗЗДет., настаняване на детето в кризисния център. От социален работник в отдел "Закрила на детето " към дирекция "СП" гр. А. е съставен социален доклад-предложение от 28.04.2016 г., в който са описани фактите и обстоятелствата от значение за случая /така, както са описани в заповедта за временно настаняване в кризисния център и са възпроизведени по-горе в настоящите мотиви/. Наред с това в доклада е посочено, че при посещението си в отдел "ЗД" на 28.04.2016 г. майката е изразила притеснения от последващи действия от негова страна с повишен риск за здравето и живота му, както и че изпитва сериозни затруднения с осигуряване на безопасна среда за детето. Направен е извода, че детето следва да бъде настанено в кризисен център за деца, преживели насилие. От представените с административната преписки документи се установява, че на 11.04.2016 г. майката на детето Т. Д. е сключила договор за предоставяне на социални услуги № 36 с Центъра за обществена подкрепа гр. А. относно предоставяне на социална услуга "Социално-педагогическо и психологическо консултиране на деца с емоционални и поведенчески проблеми и техните семейства", със срок до 11.07.2016 г. Според данните, съдържащи се в писменото становище, което е предоставено пред Административен съд гр. П. по искане на съда, към датата на изготвяне на това становище -16.05.2016 г., са били проведени две срещи с майката и детето в изпълнение на сключения договор. При тези данни по делото, обоснован и съответен на материалния закон е решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Според съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. В чл. 4 ЗЗДет. са регламентираните мерките за закрила на детето по този закон, като в ал. 1, т. 5 е предвидено, че една от тези мерки е предоставяне на социални услуги - резидентен тип. Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В чл. 25, ал. 1 са предвидени хипотезите, при които детето може да бъде настанено извън семейството, като по т. 3 е предвидена такава възможност за дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет. е предвидено, че в случаите, при които се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано наличието на нито една от двете хипотези, предвидени в чл. 25, ал. 2 ЗЗДет., при които може да бъде предприета мярка за закрила на детето - настаняване извън семейството. Същевременно, от данните по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на някоя от тези хипотези. По делото няма данни спрямо детето да са били предприети други мерки за закрила, поради което не може да става въпрос за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. От данните по преписката, в частност - протокола от среща на мултидисциплинарния екип и социален доклад - предложение, и двата, съставени на 28.04.2016 г., е видно, че изобщо не е обсъждано прилагането на мерки за закрила в семейна среда, а както се каза няма доказателства такива мерки да са били прилагани в по-ранни периоди. Липсват доказателства и за спешна необходимост от изваждане на детето от семейната среда. Не могат да бъдат възприети твърденията в касационната жалба, че изводът за спешна нужда от изваждане от семейната среда се налага предвид признанието на майката, че не може да осигури безопасна среда на детето си и че иска съдействие. Тези обстоятелства, включително преценени съвкупно с двата суицидни опита на детето през предходните дни, налагат извода, че детето е в риск, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото развитие /според определението по § 1, т. 11, б. "в" ДР ЗЗДет. "дете в риск" е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие/. За да се направи извод, че се налага спешно изваждане на детето от семейната среда, следва риска за живота или развитието на детето да е свързан с оставането му в семейната среда. В случая такъв извод не е направен. При проведените консултации с медицински специалисти е прието, че детето има поведенчески отклонения, които не са свързани със същинско психиатрично заболяване, а проблемът е социален и налага психологическа и социална работа на детето и семейството /данни от документа, означен като "Развитие на случая на детето Н. П.", съставен от отдел "ЗД"/. Липсват доказателства за упражнено насилие - физическо, психическо или емоционално от майката по отношение на детето. На следващо място, от събраните по делото доказателства не се установява към момента на издаване на оспорената пред съда заповед да е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейната среда. За да е изпълнена хипотезата на посочената норма следва майката на детето да е в трайна невъзможност да отглежда детето. По случая не е извършена преценка на родителския капацитет на майката, нито е направен извод, че същата не разполага с такъв, няма и обективни данни за нейната невъзможност да отглежда детето. В тази връзка следва да се отбележи, че съществуването на проблем за справяне на родителя с възпитанието на детето не представлява "трайна невъзможност да отглежда детето". В конкретния случай не става въпрос за изоставяне на детето, за неполагане на грижи за отглеждането и възпитанието му или за дезинтересиране на майката от детето или от неговите потребности и проблеми. Тъкмо обратното, всички данни по делото сочат, че майката се грижи постоянно за детето и усилията й са насочени към осигуряване на живота и здравето му, на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие, освен това тя оказва пълно съдействие на социалните работници от отдела за закрила на детето, изпълнява указанията, дадени от специалисти за извършване на медицински прегледи и консултации на детето, сама инициира провеждане на мерки за закрила като сключва договор с ЦОП; след настаняването на детето в Кризисен център майката го посещава ежедневно, обажда се по телефона и оказва пълно съдействие на екипа в работния процес, оказва на детето емоционална подкрепа. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че предприетата мярка за закрила - настаняване в Кризисен център за деца, пострадали от насилие, не съответства на най-добрия интерес на детето, като се има предвид съдържанието на това понятие, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. Въз основа на цялостна и задълбочена преценка на всички обстоятелства в тази връзка, съдът е направил обоснования извод, че настаняването на детето в кризисния център не защитава в пълна мяра неговите интереси, тъй като дейността на центъра е насочена към деца, преживели насилие или трафик на деца, а по отношение на детето Н. не са налице такива обстоятелства. Твърдението за наличие на "пренебрегване" като форма на насилие /по смисъла на § 1, т. 5 ДР ППЗЗДет./ се прави едва в касационната жалба и не се обосновава от данните по делото, още повече че по случая не е правен обстоен анализ на отношенията между майката и детето и не е правена преценка на родителския капацитет на майката. На следващо място, настаняването на детето в центъра е неподходящо за него, тъй като се осуетява възможността да се провеждат медицински прегледи и консултации със специалисти, които се налагат, за да се изясни здравословното състояние на детето и евентуално необходимото лечение, осуетява се възможността за ползване на социалните услуги от Центъра за обществена подкрепа в Асеновград, съгласно сключения договор от 11.04.2016 г., осуетява се възможността детето да продължи обучението си и да завърши учебната година в училището в гр. А. /по причините описани от съда, които са обективни/. При издаването на заповедта изобщо не е обсъдено какъв е най-добрия интерес на детето и дали незабавното му извеждане извън семейството в конкретния случай съответства на най-добрия му интерес /основен принцип на закрила по чл. 3, т. 3 ЗЗДет./, не е извършена и съпоставка на интереса на детето от гледна точка на принципа по чл. 3, т. 2 ЗЗДет. за отглеждане на детето в семейна среда. От съвкупния анализ на доказателствата по делото, включително показанията на разпитаните свидетели, становището на екипа от Кризисен център към КСУ "О. С.", обясненията на самото дете, което е изслушано от съда по правилата на чл. 15 ЗЗДет., се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че оспорената заповед не съответства на материалния закон и на целта на закона. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 150 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 134772 от 16.06.2016 г. Същата сума е посочена и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Поради това, на ответната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството пред тези инстанция в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение