Решение № 10192 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2013 г.

Решение № 10192 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Маринов Радомиров, гр. Бургас, ж. к. "П. Р. Славейков" бл. 15, вх. 2, ет. 5 срещу решение № 217 от 28.01.2013 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2288/2012 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Радомиров срещу заповед № 70155 от 01.11.2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не отчел, че в обстоятелствената част на заповедта не се сочат наказателните постановления, с които са отнети контролни точки. Твърди, че наказателните постановления не са му връчвани. Сочи, че дори и да се допусне, че част от постановленията са му връчени, то това не е вярно за наказателно постановление № 11042 от 05.11.2009 г., тъй като от приложеното известие за доставяне е видно, че изискванията на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не са спазени. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е установено, че наказателните постановления са влезли в сила и касаторът е изгубил правоспособността си, без да е върнал свидетелството си за управление на моторно превозно средство. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че с пет наказателни постановления: № 10422 от 16.10.2006 г.; № 11629 от 01.11.2006 г.; № 235 от 18.01.2007 г.; № 11939 от 06.11.2006 г. и № 11042 от 05.11.2006 г. на Радомиров били отнети съответно десет, шест, шест, двадесет и четири контролни точки. Първите четири наказателни постановления били връчени лично на Радомиров, а наказателно постановление № 11042 било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН като по делото било представено известие за доставяне, на което било отбелязано, че пратката е непотърсена. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че с влезли в сила наказателни постановления на Радомиров са отнети 46 контролни точки, с което загубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство и не изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Изводът на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото, видно от доводите на касатора, е досежно правната квалификация на фактите. Въпреки, че твърди касационно основание съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост, касаторът не сочи нито един довод в подкрепа на тези твърдения. С оглед на това и в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът не следва да обсъжда тези касационни основания. Основният довод на касатора в подкрепа на касационните му твърдения е неправилната преценка на съда на релевантния факт наличие на влезли в сила наказателни постановления. Касаторът сочи, че наказателните постановления не са му били връчени, като дори и да се допуснело, че това е вярно за някои от тях, то за наказателно постановление № 11042 не е вярно, тъй като представеното известие за доставяне удостоверява единствено, че пратката е недоставена. Видно от доказателствата по делото четири наказателни постановления - № 10422, № 11629, № 235 и № 11939, са връчени лично на касатора като едното е оспорено по съдебен ред и съдебното решение е влязло в сила. С тези влезли в сила наказателни постановления са му отнети 42 контролни точки. Следователно с влизане в сила, на 02.05.2007 г., на наказателно постановление № 11939 касаторът загубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство. С оглед на това въпросът наказателно постановление № 11042 влязло ли е в сила или не няма отношение към правилността на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. И без това наказателно постановление касаторът след 02.05.2007 г. не е имал право да управлява моторно превозно средство, поради което за него е било налице задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството си за правоуправление. Неоснователен е доводът на касатора за неотчетената от съда липса на фактически основания за издаване на заповедта. Видно от самата заповед в нея действително не са посочени наказателните постановления, които органът счита, че водят до отнемане на всички контролни точки на водача. Но в заповедта е посочено, че наказателните постановления са посочени в приложена към нея справка. По този начин органът приобщил справката към мотивите на акта си и изпълнил задължението си за излагане на фактически мотиви за издаване на заповедта. Без правно значение за правилността на съдебното решение, тъй като релевантния за законосъобразността на обжалваната заповед факт - отнемането на всички контролни точки на водача е доказан от посочените по-горе четири наказателни постановления, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът неясно защо не обсъдил в мотивите си и шестото наказателно постановление, за което органът твърди, че е влязло в сила, приложено е по делото и съдът надлежно го приобщил към доказателствата по делото. Видно от доказателствата наказателно постановление № 422 от 03.04.2006 г. е връчено лично на касатора на 27.04.2006 г. и е влязло в сила на 05.05.2006 г. С него са му отнети две контролни точки. Би следвало това наказателно постановление, доколкото органът се позовава и на него, да бъде обсъдено от съда като едно от релевантните доказателства, въз основа на които органът формира извода си за приложение на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Доколкото този пропуск на съда не влияе на правилността на крайния му извод той не е основание да се приеме неправилност на съдебното решение още повече, че прибавянето и на тези две контролни точки само би довело до увеличаване на и без това изчерпания лимит на касатора. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи досежно законосъобразността на оспорената заповед. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му правилност следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд