Решение № 8176 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 437/2010 г.

Решение № 8176 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 437/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Даниел Димитров Евангелов, понастоящем в затвора гр. Враца против решение № 39 от 2.12.2009 г., постановено по адм. д. № 125 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе. Навежда оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Областна дирекция на МВР Русе не изразява оспорва касационната жалба в писмено становище. Моли решението на Административен съд - Русе да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Русе е образувано по предявения от Даниел Димитров Евангелов против Областна дирекция на МВР Русе иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за причинени от незаконосъобразни действия на държавни служители в ОД на МВР неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение на човешките и гражданските му права, ограничение на правото му на защита, накърняване на човешкото му достойнство, унижение и нечовешко отнасяне, психически и физически тормоз. Конгратните действия, довели до посочените неимуществени вреди, посочени в исковата молба са изтезание през времето, през което ищецът е задържан в РУ на мВР, задържане извън допустимия законов срок, недопускане на адвокатска защита, преграждане на правото на достъп до телефон, неправомерно използване на помощни средства. Претендираната от ищеца искова сума е 20000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 8.02.2008 г. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Русе е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че всички извършени спрямо ищеца на датата 8.02.2008 г. действия при задържането му съответстват на закона, задържането му и не могат да се квалифицират като незаконосъобразни. Съдът е приел, че задържането на ищеца е в резултат на неизпълнение на полицейско разпореждане, опитал се е да избяга и да попречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си, поради което и по отношение на него законосъобразно са използвани помощни средства- електрошоков уред и белезници. В мотивите е посочено, че нараняванията му са вследствие на падане на земята след използването на електрошоковия уред, а не в резултат на употреба на физическа сила. В хода на задържането ищеца е било образувано досъдебно производство, в което същият е привлечен в друго процесуално качество. Съдът е приел, че на ищеца е била осигурена адвокатска защита, и правата му не са нарушени. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил установената фактическа обстановка, която не е спорна по делото, като е изградил правните си изводи за липса на незаконосъобразност в действията на полицейските органи въз основа на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 2 от ЗМВР и чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът основава исковата си претенция за понесени неимуществени вреди, подробно посочени в исковата молба, на незаконосъобразност на фактическите действия на полицейските служители във връзка със задържането му, извършено на 8.02.2008 г. Установяването на незаконосъобразността на действията на административните органи или длъжностни лица, е първият от елементите, водещ до ангажиране отговорността на държавата при причинени от тях имуществени и неимуществени вреди. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с употребените помощни средства при задържането - електрошоков уред и белезници, като въз основа на представените протоколи е направил извод, че използването им съответства на разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР., същото е обосновано с отказа на ищеца да се подчини на полицейско разпореждане и да се опита да избяга. Получените от ищеца наранявания са вследствие от законосъобразното използване на помощните средства. В писмена молба за уточнение на исковата претенция, ищецът е оспорил законосъобразността на задържането си. Възраженията в тази насока не могат да обосноват неправилност на съдебното решение, тъй като полицейското задържане се осъществява при упражняване на правомощията на полицейските органи по чл. 63 от ЗМВР, като само по себе си то представлява административен акт. Предпоставка за претенцията за вреди от същото е неговата отмяна по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Съдът е обсъдил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като при констатираното противоречие между показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца и констатациите в медицинските документи е стигнал до правилен извод относно недоказаността на наведените в исковата молба обстоятелства. Следва да бъде споделен и изводът, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се накърняване на човешкото достойнство, унизително отношение, произтичащи от факта, че обувките му са били взети за период от три дни, не са доказани. Липсва твърдение, че този факт е повлиял негативно пряко върху здравословния статус на ищеца, а начинът по който той би повлиял върху човешкото му достойнство подлежи на доказване, което в хода на съдебното производство, не е осъществено. Предвид изложеното, Върховен административен съд намира, че първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, при разглеждане на делото не са допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, решението е обосновано. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение