Решение № 10413 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2011 г.

Решение № 10413 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 14808 от 6.12.2010 г. по адм. дело № 9556/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Дюпон България" ЕООД, чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Национална служба за растителна защита, също ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител изразява становище за отмяна на решението на тричленния състав. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните по молба вх. № 70-1174/22.04.2010 г. на "Дюпон България" ЕООД, с която е поискано да се отмени разрешението за употреба на продукт за растителна защита "Корида 75 ВДГ" и на подобни продукти на българския пазар и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е установил от фактическа и правна страна следните обстоятелства: "Дюпон България" ЕООД притежава разрешение за разпространение и употреба на продукт "Granstar 75 DF"/"Гранстар 75 ДФ" на пазара на територията на Р България, издадено от МЗХ с протокол № 32/1987. Продуктът "Granstar 75 DF" съдържа субстанция Трибенурон метил/Трибенурон (Tribenuron methil), с последно подновяване на разрешението за употреба през 2006 г. със заповед № 12-62/29.12.2006 г. и дата на валидност на разрешението до 28.12.2012 г. Трибенурон е хербицидно активно вещество, разработено и предлагано на пазара от "Дюпон" като основно средство за контролиране на плевелите по зърнените култури. Съгласно чл. 4.1 на Директива 91/414/ЕС относно предлагането на пазара на продукти за растителна защита, държавите-членки издават разрешение за продукти за растителна защита, само ако активните им вещества са включени в приложение I на директивата и всички условия, посочени в него са изпълнени. С Директива 2005/54/ЕС от 19.09.2005 г., активното вещество трибенурон е включено в приложение I на Директива 91/414/ЕС. В т. 6 от преамбюла на Директива 2005/54/ЕС е предвидено задължение за държавите-членки в срок от 6 месеца от включването, да преразгледат действащите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трибенурон, за да се осигури, че изискванията, определени с Директива 91/414/ЕС, по-специално с нейния чл. 13 и съответните условия, описани в приложение I, са изпълнени. Предвидено е задължение за държавите-членки да променят, заменят или отменят, доколкото е необходимо, действащите разрешения в съответствие с разпоредбите на Директива 91/414/ЕС. В изключение на горе упоменатия срок, е предвидено задължение в един по-дълъг срок да се представи и оценката на пълното досие на всеки продукт за растителна защита, предназначен за използване в съответствие с единните принципи, определени в Директива 91/414/ЕС. Член 3 на Директива 2005/54/ЕС задължава държавите-членки, в съответствие с Директива 91/414/ЕС и когато е необходимо, да изменят или отменят действащите разрешения за продуктите за растителна защита (ПРЗ), съдържащи трибенурон като активно вещество в 6-месечен срок от влизането й в сила. До тази дата по-специално те следва да потвърдят, че условията в приложение I на Директива 91/414/ЕС, отнасящи се до трибенурон са изпълнени, както и че притежателят на разрешението разполага или има достъп до досие, което отговаря на изискванията на приложение II на споменатата директива, съгласно условията на чл. 13 от същата. Съдът е посочил, че след като двата общностни акта са приети преди присъединяването на България към ЕС, те стават задължителни и се прилагат в страната ни от датата на присъединяването й, т. е. от 1.01.2007 г. От този момент започват да текат сроковете, предвидени в директивите, в рамките на които компетентните национални власти следва да предприемат всички необходими мерки - законодателни, административни и други, за постигане на резултатите предписани в тях. Директивите са въведени в националното законодателство на Република България със Закон за защита на растенията (ЗЗР) и Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита, приета с ПМС № 259/25.09.2006 г. (НРПРЗ, наредбата). Условията и редът за разрешаване на ПРЗ, които съдържат активни вещества, включени в Приложение I на Директива 91/414/ЕС, както и подновяване на издадените разрешения, са уредени с наредбата. По силата на цитираните нормативни правила, след включването на активното вещество трибенурон в Приложение I на Директива 91/414/ЕС и добавянето му със заповед на министъра на земеделието и храните в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗР, за притежателите на разрешения за ПРЗ е възникнало задължение за подновяването на това разрешение по реда на чл. 15л от ЗЗР. Производството по подновяване на разрешения за ПРЗ включва два етапа: 1) проверка за идентичност и еквивалентност и 2) представяне на биологично досие на ПРЗ. Срокът за приключване на първия етап е 6-месечен от включване на активното вещество в Приложение I по аргумент от т. 6 от преамбюла на Директива 2005/54/ЕС във вр. чл. 3 от същата и е възпроизведен в чл. 21, ал. 9 от наредбата. Съдът е посочил, че заявлението за подновяване на разрешението на ПРЗ "Корида 75 ВДГ" е подадено в Национална служба за растителна защита на 5.04.2007 г. Първият етап от процедурата е приключил с оценка за еквивалентност на активното вещество трибенурон метил към 1.06.2010 г. и с писмо № VIII 07-00-496-2009/1.06.2010 г. на генералния директор на НСРЗ управителя на "Агротрейд" ООД е уведомен на основание чл. 22, ал. 6 от НРПРЗ да предостави данни за продукта за растителна защита "Корида 75 ВДГ" по приложение № 3 от наредбата в срок от 12 месеца от получаването му. По отношение на останалите продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, описани в писмо № VIII 03-07-57:27.10.2008 г. на НСРЗ няма данни да е приключил първият етап от процедурата. С оглед изложените обстоятелства съдът е приел, че обвързващият характер на директивата задължава компетентните национални органи да предприемат всички необходими мерки за постигане на предписаните резултати и то в сроковете, установени в нея. Приел е, че административният орган е следвало да се произнесе с изричен акт по заявленията за преразглеждане на разрешенията за ПРЗ, съдържащи трибенурон в срока по чл. 3 във вр. т. 6 от преамбюла на Директива 2005/54/ЕС, който е изтекъл на 1.07.2007 г. Счел е, че бездействието му представлява мълчалив отказ, който следва да бъде отменен, а преписката върната на министъра на земеделието и храните за произнасяне по молба вх. № 70-11-74 от 22.04.2010 г. на "Дюпон България" ЕООД. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15.07.1991 г. и Директива 2005/54/ЕО на Комисията от 19.09.2005 г. не са имплементирани в българското законодателство, респ. това е сторено неточно и непълно, поради което е налице т. нар. вертикален ефект на същите. В тази връзка се позовава на приетите изменения в относимата законодателна уредба (Закон за защита на растенията, Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита и Наредба № 104/22.08.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита), с които е постигнато хармонизиране на националните разпоредби с общностните норми. Твърди, че в резултат предприетите своевременно мерки по транспониране на директивите, са установени вътрешни правни норми, от които частните субекти могат да черпят правата, които директивите изискват да им бъдат предоставени, което изключва възможността да се позовават директно на конкретни норми от директивите, поради което съдът неправилно е приел, че министърът на земеделието и храните не е спазил разпоредби на правото на ЕС. Счита, че съдът неправилно е тълкувал текста на т. 6 от преамбюла на Директива 2005/54/ЕО, тъй като със същия не е вменено задължение за държавата - членка в 6-месечен срок от включване на активното вещество трибенурон в списъка към Приложение I да преразгледа действащите разрешения за ПРЗ, които съдържат това вещество, а е предоставена възможност да се провери дали притежателите на разрешения отговарят на изискванията на Директива 91/414/ЕИО относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и изпълнени ли са условията, описани в Приложение I, от която компетентните органи на страната са решили да се възползват чрез приемането на текста на чл. 21, ал. 1 от НРПРЗ. Сочи, че заявителите на продукти за растителна защита са подали заявления в указания 6-месечен срок в чл. 21 от НРПРЗ, като административният орган може да прекрати срока на разрешаването в случаите по чл. 15п, ал. 2, т. 2 от ЗЗР - ако разрешаването на продукта не е подновено или не е доказана идентичност по чл. 15л. Излага доводи, че европейският законодател е дал възможност на националните органи да действат при условията на оперативна самостоятелност, поради което съдът неправилно е разгледал чл. 3, § 1 от Директива 91/414/ ЕИО във връзка с т. 6 от преамбюла, т. е. държавата - членка може да прецени да се изменят или отменят действащите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трибенурон, но само когато е необходимо, като преценката, че не е необходимо означава, че държавата - членка потвърждава, че са изпълнени условията, с някои изключения. Прави оплаквания, че съдът не е обсъдил, че е налице процедура, по отношение на продуктите за растителна защита, в т. ч. за "Корида 75 ВДГ", която не е приключила, като оттеглянето му от пазара крие опасност да бъдат нарушени основни принципи на конкуренцията. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че предвидените в Директива 91/414/ЕИО и Директива 2005/54/ЕО срокове и условия относно пускането на пазара на продукти за растителна защита имат задължителен характер по отношение на компетентните органи на държавите - членки на ЕС. В тази връзка съдът вярно е посочил, че цитираните директиви съдържат конкретни правила относно: 1) включването на активни вещества в Анекс I към Директива 91/414; 2) произтичащото от този факт задължение на националните органи на държавите - членки да преразгледат разрешенията за продуктите за растителна защита, които съдържат активно вещество трибенурон; 3) сроковете, при които следва да се проведе процедурата и условията, на които следва да отговарят продуктите за растителна защита; 4) последиците при неспазването им. Даденото тълкуване от касационния жалбоподател на текста на чл. 3, § 1 от Директива 2005/54/ЕО не може да бъде споделено. Правилото предписва държавата - членка, освен да спази задълженията, определени с Директива 91/414/ ЕИО, в 6-месечен срок след включване на активното вещество трибенурон да преразгледа действащите разрешения за продукти за растителна защита с цел да се гарантира, че изискванията, определени с Директива 91/414/ ЕИО, по специално в чл. 13 и съответните условия, описани в приложение I са изпълнени. Употребеният израз в т. 6 от преамбюла, че държавите - членки следва да променят, заменят или отменят, доколкото е необходимо действащите разрешения в съответствие с разпоредбите на Директива 91/414/ ЕИО не означава, че на компетентните власти е дадена възможност да преценят дали и какви действия да предприемат в тази насока е, че крайният резултат под формата на промяна, замяна или отмяна на актовете е в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, установени в процедурата по подновяване на разрешенията. На следващо място, данните по делото сочат, че компетентният орган не е спазил както предвидените в директивите срокове и изисквания за подновяване на действащите разрешенията за ПРЗ, съдържащи веществото трибенурон, така и разписаните в НРПРЗ срокове в чл. 21 и сл. за провеждане на процедурата, както правилно е приел решаващият съд. В този контекст се засягат права и законни интереси на жалбоподателя в качеството му на предприятие, което притежава разрешение за разпространение и употреба на продукт "Гранстар 75 Д", съдържащ субстанция трибенурон метил, който по негово заявление в съответствие с членове 5, 6 и 19 от Директива 91/414/ЕИО е включен в Анекс I към Директива 91/414/ЕИО. Данните, притежавани от "Дюпон" в качеството му на първи заявител са защитени за срок от 5 години от датата на включване на активното вещество в Анекс I на Директива 91/414/ЕИО. След включване на трибенурон в Анекс I към на Директива 91/414/ЕИО притежателите на разрешение за разпространение и употреба на препарати за растителна защита са длъжни да обновят досиетата с данни на своите разрешения за употреба, така че да отговарят на изискванията на директивата. Както се посочи по-горе, срокът по чл. 21, ал. 1 от НРПРЗ за провеждане на т. нар. стъпка едно - оценка за идентичност на активното вещество, е 6-месечен. Процедурата по подновяване продължава с т. нар. стъпка 2 - оценка на продукта, която е със срок от 2 години - чл. 22 вр. чл. 23 от наредбата. Крайната дата за приключване на процедурата е заложена във всяка отделна директива, по силата на която активното вещество се включва в Анекс I, като съгласно чл. 3, § 2 от Директива 2005/54/ЕО този срок е до 28.02.2010 г. Компетентен да издаде съответния административен акт към релевантния момент - искането, с което е сезиран от "Дюпон България" ЕООД, е министърът на земеделието и храните - чл. 14 от ЗЗР, в редакцията преди изм. ДВ, бр. 8/2011 г. и чл. 21 и сл. от НРПРЗ. Процедурата по чл. 21 и сл. от НРПРЗ се провежда самостоятелно по заявлението на всеки един притежател на разрешение на ПРЗ, който е подчинен на този режим. В този смисъл мълчалив отказ на административния орган под формата на бездействие да издаде административен акт след приключване на отделните етапи следва да се обсъжда само в рамките на отделното производство по чл. 21 от НРПРЗ инициирано от съответния заявител. В искането, с което е сезиран министърът на земеделието и храните е посочен като такъв притежателят на разрешение на ПРЗ "Корида 75 ВДГ", други заявители не са индивидуализирани, което не позволява обсъждане на производства и актове, постановявани спрямо неопределени субекти. По отношение на производството по подновяване на разрешение на препарата "Корида 75 ВДГ" искането на жалбоподателя (сега ответник по касация) е да се отмени разрешение № 11/23.11.2003 г. на основание чл. 15п, ал. 1 от ЗЗР, като административният орган не се е произнесъл по същото. Министърът на земеделието и храните е следвало да се произнесе по искането в зависимост от конкретните фактически обстоятелства и етапа на производството по чл. 21 и сл. от НРПРЗ при съобразяване с правилата на Директива 91/414/ЕИО и Директива 2005/54/ЕО, които задължават националните органи да предприемат необходимите мерки за прилагането им. Преценката относно характера на акта, т. е. допустимо и основателно ли е искането на жалбоподателя (сега ответник по касация) следва да се направи от органа съобразно фактическите и правни установявания в производството по чл. 21 и сл. от НРПРЗ. Ето защо, съдът като краен резултат правилно е приел, че при това положение мълчаливият отказ на министъра следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за произнасяне по искането с вх. № 70-1174/22.04.2010 г. на "Дюпон България" ЕООД. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,