Решение № 88 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 805/2014 г.

Решение № 88 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 805/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро и т. 5 ЗМТА, образувано по иск на [фирма] - [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата/ АС при БТПП/ решение от 17.02.2014 г. по в. а. д. № 77/2012 г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд съдържа произнасяне извън предмета на спор, тъй като предявеният от противната страна иск е бил частично уточнен и така приет от арбитражния състав за разглеждане, а въпреки това, съставът се е произнесъл над така поисканото. Освен това било налице произнасяне и по основания, ненаведени от ищеца, като по този начин също е постановено решение извън предмета на спор. Ищецът е поддържал още, че решението на АС при БТПП противоречи на обществения ред на Република България. Във връзка с това основание по-конкретно е посочено, че е нарушен принципа на равнопоставеност и на състезателното начало, тъй като арбитражния състав не е обсъдил доказателства и възражения на [фирма] - [населено място], нарушено било правото на защита на дружеството, нарушен бил и принципа на свободно формираното вътрешно убеждение и дирене на обективната истина, както и бил нарушен принципа на законност. Страната е подала допълнителна искова молба, в която е поддържала, че протокола, с който е обективирано проведеното на 01.07.2014 г. заседание, не е подписан от председателя на състава, което го правело невалиден, както и е посочено, че реплика на писмените бележки, противната страна представила извън указания от арбитражния състав срок и не следвало да бъде взета предвид при постановяване на арбитражното решение. Ответникът - [фирма] - [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл. 47, т. 3 и 5 ЗМТА. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 17.02.2014 г. по в. а. д. № 77/12 г. на АС при БТПП е уважен предявеният от [фирма] - [населено място] против [фирма] - [населено място] иск за сумата 1484931.20 лв. - парично задължение на ответника за възстановяване на платени на отпаднало основание суми при условията на развален договор за финансов лизинг на сгради от 16.07.2008 г., както и е отхвърлен иска между същите страни за сумата 99888.62 лв. представляваща обезщетение за забава, за периода - 18.06.2011 г. - 13.02.2012 г. Ищецът е поддържал основание за отмяна на така постановеното решение по чл. 47, т. 5, предл. 2-ро ЗМТА. Това твърдение е мотивирано с довода, че с определение от 24.04.2013 г., арбитражният състав е очертал предмета на спор, тъй като с него приел частично уточнен иска до сумата 1443996.79 лв. а не както е бил предявен с исковата молба за сумата - 1484931.20 лв. Освен това във връзка със същото основание е поддържано и това, че ищеца е заявил в исковата молба и в хода на арбитражното производство, че е развалил договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а същото възприел и решаващия орган на стр. 7, а на стр. 33 бил изменил това основание като приел, че ищецът е развалил договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД и в този смисъл се произнесъл не по иска, с който е сезиран. Поддържаното основание предполага установеност на това, че арбитражния състав се е произнесъл по въпроси извън предмета на спор. Дефинитивно, предмета на спор се въвежда от ищеца с исковата молба - нейната обстоятелствена част и петитум. По този начин е очертан обема на спорното право, както и правопроизводящите го факти, подлежащи на доказване в процеса. За да е налице обсъжданото основание следва да е налице присъждане на нещо различно или в повече от поисканото. В случая с исковата молба ищецът в арбитражното производство - [фирма] - [населено място] е поискал присъждане на сумата 100000 лв. - частичен иск от общо претендирана сума от 1484931.20 лв. - сума, подлежаща на връщане по развален договор за финансов лизинг на сгради. И 10000 лв. частичен иск от общо претендирана сума в размер на 99888.62 лв. - обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода 18.06.2011 г. -13.02.2012 г. С определение от 02.08.2012 г. и в резултат на изрично сезиране, арбитражният състав е допуснал поисканото увеличение на исковете - първият до размер на 1484931.20 лв., а втория до размер на 99888.62 лв. като е указано внасянето на държавна такса, като условие за допускане на изменението. С оглед това и в заседанието от 9.10.2012 г. изрично е констатирано това процесуално действие на състава и е удължен срока за внасяне на държавната такса. След внасянето й размерът на обективно съединените искове е бил окончателно установен. С протоколно определение от 12.02.2013 г. е указано на ищеца да прецизира искането си за нищожност и тълкуване на клаузата на чл. 6.3.1. от договора. С молба от 12.02.2013 г. това указание е било изпълнено като е била допълнена исковата молба с претенция по чл. 309 ТЗ. С оглед становището по тази претенция и във връзка със заявеното относно нищожността на клаузата 6.3.1., съставът е поискал ищецът да уточни предявената си претенция за сумата 1484931.20 лв по пера, както и да посочи основанията, по които ищецът претендира отделните пера, като подробно е разяснено в какъв смисъл следва да е това уточнение. С молба от 15.04.2013 г. изрично е посочено, че са предявени обективно съединени искове, като първият от тях е за сумата 1484931.20 лв. в какъвто смисъл и по пера е разгледана тази претенция. С определение от 24.04.2013 г. арбитражния състав също така изрично е приел, че е уточнен предявеният иск за сумата 1484931.20 лв. като именно за тази сума / приета като цена на предявения иск по чл. 55 ЗЗД/ е и подробно изложения мотив относно перата, които са обусловили този неин сбор, като е посочено, че тази сума е част от основната искова претенция/ стр. 596/. Следователно, обстоятелството, че в диспозитивната част на определението, е посочена като уточнена сума в размер на 1443996.79 лв. не променя заявеният от ищеца размер на иска, който е приет за разглеждане. Още повече, че за разликата/ с диспозитива/ не е постановено прекратително определение, нито е искано намаляване на иска, нито е предприето каквото и да е процесуално действие валидно обосноваващо разбирането на настоящият ищец, за това, че иска е бил сведен до сумата 1443996.79 лв. Поради изложеното, а и поради това, че липсва процесуално действие, което да обоснове извод за частично десезиране на арбитражния съд, то и законосъобразно арбитражният състав се е произнесъл по иска, така както е бил сезиран. Както вече бе отбелязано предмета на спор се очертава с исковата молба и доколкото съставът се е произнесъл по заявената претенция като обстоятелства, които са били изложени и петитум, който е бил заявен, то и същият не се е произнесъл нито по нещо различно от поисканото, нито над него. Правната квалификация на претенцията е дейност на съда по приложението на закона, поради което и доводите на страната относно това, че арбитражния съд е квалифицирал по различен от страната начин, дадено нейно действие или твърдение, не води до извод, че се е произнесъл по иск различен от заявения. [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл. 47, т. 3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо, ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието "обществен ред" включва основните принципи на правопорядъка - израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение. Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, самостоятелно и нормата не може да стане принцип и поради нейният регламент от Конституцията. Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал, че при постановяване на арбитражното решение е бил нарушен принципа на равнопоставеността и състезателното начало, в каквато връзка е поддържано конкретно, че решаващият орган не бил изложил преценката си за събраните доказателства, а мотивите били неясни и непълни, като са развити и съображения относно правната необходимост от излагане на мотиви, разгледани са решения ВКС, наведен е довод за нарушаване на принципа, така както е прогласен в чл. 121 Конституцията на Р България. Поддържано е още, че основните материалноправни възражения на ответника са били счетени за неотносими от арбитражния състав, не било обсъдено и конкретно писмо, което според страната, имало " висока доказателствена стойност", която не била съобразена, като не било обсъдено и представено споразумение Ищецът е поддържал още, че не е била възприета и тезата му, че [фирма] бил този, който действа недобросъвестно, като страната пространно е разглеждала представените доказателства в контекста на своята теза по основателността на претенциите. Посочено е също така, че по делото били изслушани шест заключения на вещи лица, но решаващият орган в мотивите си не ги обсъдил " от гледна точка на съдържащата се в тях информация". Формиране на решение по съдебен спор, в т. ч. и на арбитражното решение, обхваща съвкупната преценка на събраните доказателства по вътрешно убеждение и в съответствие с тяхната относимост, допустимост и надеждност, с оглед очертаване на фактическата обстановка, от която следват правните изводи и съответно приложението на конкретната правна норма. Доколкото при тази дейност са налице нарушения на процесуални респ. на материалноправни норми, то и навеждането на конкретни доводи за такива нарушения / каквито са изложените от ищеца/ са относими изцяло към правилността на акта т. е. към приетото, респективно неприетото от съда, съобразно обсъдените според него релевантни факти за спора. В тази връзка и разбирането на ищеца по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от защитната му теза съставлява оплакване за неправилност на решението. Извън това и част от посочените доказателства са били обсъждани от състава, но както страната сама е отбелязана приети за неотносими. Дори, обаче и тези конкретни обстоятелства и доказателства да не бяха обсъдени, то също така това би било довод за осъществени евентуално / ако доказателствата са относими / процесуални нарушения, което касае правилността на акта. Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора- напр. обсъждането на конкретни данни, възприемането или невъзприемането на сочени доказателства, респективно становища на страната по тези факти, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението. При формиране на решението по спора не може да се поддържа дори процесуално нарушение, ако с оглед сочените доказателства, съдът възприеме конкретна фактическа обстановка, различна от тази поддържана от една от страните. Принципът за равенство и състезателност и изведеното от тях право на защита, като съдържание обхващат правото на всяка страна да участва в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право, респективно да се защити от твърдение, че е нарушила чуждо субективно право/ в съответствие с процесуалната си позиция/. Ето защо обсъждането и възприемането от състава на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват след като са налице мотиви за това, не може да бъде третирано като нарушение на този принцип. Или доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл. 47, т. 3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл. 47 ЗМТА основания. Ищецът е поддържал довод за това, че правото на защита на страната било нарушено, като е мотивирал това основание с вече изложеното и разгледано, относно това, че "исковата молба била без ясен петитум, към нея", не били представени всички доказателства, подкрепящи изложените в нея твърдения, както и повторен доводът- че страната е поддържала прекратяване на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Доколкото тези оплаквания повтарят, макар и във връзка с друго основание, заявени вече доводи, то следва по отношение на тях да се има предвид вече изложеното. Освен това, те не установяват основание за отмяна и във връзка, с поддържания като процесуално нарушение довод за това, че съдът следвало да съобрази тези обстоятелства, а вместо това се произнесъл без да ги отчете при формиране на неговия извод по основателността на исковете. Още повече, че защитата на страната в процеса, както вече бе отбелязано е свързана с равната й правна възможност да участва в разглеждане на спора, обстоятелство, което се установява, тъй като същата активно е вземала участие в разглеждане на арбитражното дело, а също така не са й били отказвани доказателствени искания, които е отправяла, нито е била осуетена възможността й да се запознае с представените от противната страна доказателства - обстоятелства относими към основанието/ нарушено право на защита/, които обаче дори не се твърдят. При тези фактически данни се налага извод за това, че не се подкрепят от така установените факти твърденията на страната, за това, че е била лишена от възможност да се защити в арбитражното производство. Освен това така твърдяното е относимо към т. 4 на чл. 47 ЗМТА и като извод следва от фактически твърдения свързани с една от хипотезите -когато именно поради нередовното си призоваване, страната е била поставена в обективна невъзможност да защити субективното си право, какъвто, както вече бе обосновано не е разглеждания случай. Страната не е посочила по какъв конкретен начин при формиране на волята на състава, респективно при постановяване на арбитражното решение е нарушен принципа на свободно формиране на вътрешно убеждение и дирене на обективната истина. Този извод произтича от това, че заявеното по този начин основание е подкрепено само с оплакване за " груби нарушения" които вече били изложени. С оглед това не се установява наличие на поддържаното основание по чл. 47, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нарушенията на материалния и процесуалния закон както вече бе отбелязано, не обосновават извод за отмяна и не се разглеждат в това производство. Същото е относимо и към посочения принцип за законност, във връзка, с който не е твърдяно конкретно действие на състава водещо до нарушаването му, като развитото разбиране за неудолетвореност от постановения резултат и твърдението, че е разгледан иск, " чието предявяване представлява злоупотреба с процесуални права" не обосновават такова конкретно действие, тъй като ищецът не сочи правни доводи свързани със забраната да бъде воден този иск, нито твърди / а тъкмо обратното признава/, че е налице валидна арбитражна клауза. С допълнителна искова молба ищецът е заявил и основание свързано с това, че протокола, обективиращ проведеното на 01.07.2013 г. заседание бил неподписан от председателя на арбитражния състав, което водело до нарушаване на принципа за законност, тъй като според ищецът съставът не бил дал " ход по същество". Страната не е поддържала, че протокола обективира становища и разпореждания на състава, които не отговарят на действително развилото се в проведеното заседание. Протоколът е изготвен от секретар и подписан от него, като неподписването от председателя на състава / не е поддържано по какви причини/ не води до друг извод освен за допуснато нарушение и то в спорно исково производство, а в случая се касае за арбитриране на правния спор, който съгласно чл. 30 ЗМТА ако страните се споразумеят за това, може да бъде решен само въз основа на писмени становища, без да бъдат призовавани. Поради това, страната следва да посочи нарушения на правила, установени в ЗМТА, респективно в устава, от които се извежда соченото от нея нарушение и се очертава правната последица от него, пряко установяваща едно от основанията по чл. 47 ЗМТА. Следователно, изложеното от ищеца в тази връзка не установява съдържанието на основание за отмяна, тъй като неправилно е третирано като процесуалноправен принцип- имплицитна част от обществения ред. А и изискването за строго формални критерии и сукцесивно осъществяване на определени процесуални действия, чиито правни последици могат да доведат до недопустимост на произнасянето, разгледано в контекста на цитираните от ищеца решения е ирелевантно по принцип за това основание и поради това, че е относимо само към държавно осъществяваното правораздаване. В случая спора е разгледан от арбитражен съд, който не осъществява държавно правораздаване. Още повече, че и специалния закон - ЗМТА / дерогиращ общите правила/, регламентира специфичен ред, по който страната - недоволна от поведението на арбитрите може да защити правата си - чл. 17 ЗМТА предвижда, че когато арбитър неоправдано бездейства, неговите правомощия се прекратяват. В случая, липсват данни, ищецът да е упражнил правата си по посочения ред, като поиска отстраняване на състава и прекратяване на правомощията му, въпреки твърде дългия срок, в който решението не е било обявено т. е. още тогава страната е могла да се запознае с протокола и да поиска отстраняване на тази нередовност, като упражни правата си в случай на отказ от страна на председателя на състава да подпише протокола. Оплакването на страната за това, че съставът не следвало да взема под внимание " репликата" на противната страна, представена извън указания й срок, а съдът я приобщил към делото е ирелевантен към основанията по чл. 47 ЗМТА, тъй като не е свързан с нито едно от лимитивно изброените основания по текста, а съставлява оплакване за неправилност на осъществено процесуално действие, което не може да бъде предмет на разглеждане в това производство. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Н. Хитров по т. д. № 805/2014 г. на I т. о. Считам, че искът е основателен по следните съображения: Протоколът от проведеното на 1.07.2013 г. последно открито арб. заседание не е подписан от председателя на състава. В този случай съдебната практика е константна: Протоколът от заседанието е доказателства за извършените съдопроизводствени действия, неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Неподписаният протокол не може да служи като доказателство за извършените в заседанието действия, т. е протокол без подпис на председателя на състава няма задължителна доказателствена сила. Липсата на подпис на председателя прави протокола невалиден. Следователно, в случая, решаващият орган е постановил арбитражно решение без да е обявено състезанието за приключено, т. е. да е даден ход по същество на делото /на устните състезания/.