Решение № 984 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2008 г.

Решение № 984 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. О. С. и М. О. С. срещу решение от 28.01.2008 г. на Софийския градски съд, II-А въззивно отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2005 г., с което е обезсилено решение от 16.08.2004 г. на Софийския районен съд, 44 състав по гр.д. № 6* от 2002 г. и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). В писмен отговор от 29.04.2008 г. и в съдебно заседание от 9.12.2009 г. ответницата Ж. Ц. М. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението си за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за собственост върху земеделска земя, въззивният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като административната процедура по възстановяване на правото на собственост на ищците върху процесния земеделски имот все още не е приключила - имало издадено решение на ПК - община В., но все още П. комисия не е издала скица към това решение. Това решение на СГС е неправилно. В самото решение на ПК - община В. № 0* от 24.06.1999 г., на което ищците основават правото си на собственост върху процесния имот пл. № 18, к.л. 171 по кадастралния план от 1954 г., който е част от имот пл. № 780 от к.л.171 по кадастралния план от 1993 г. на София - с. О., м. "Чегаревец", изрично е записано, че възстановената нива е индивидуализирана съгласно удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По делото са представени както удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 18, издадено от техническата служба на общината /същото е подписано от архитект А. С. и подпечатано с печат на СО - район "Л"/ и скица на имот пл. № 18 от 8.06.1998 г., изготвена от ЕТ "Р" и подпечатана с печат на ОбСЗГ - Н. И. Неоснователно въззивният съд е приел, че горепосочената скица не представлявала скица към решение на ПК, каквато чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ изисквал. Скицата от 8.06.1998 г. е изготвена от ЕТ "Р", на когото с договор № 64 от 14.07.1994 г. и допълнително споразумение от 12.01.1996 г. с МЗХП е било възложено да изработи карта и регистър на земеделските земи в зоните по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ в землището на О. /обстоятелство, което се установява от удостоверение изх. № 223 от 16.04.2003 г. на ОСЗГ В./. Тази скица е била изготвена преди издаване на удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на общината и е била взета предвид от общината при изготвяне на това удостостоверение. В този смисъл е изричното записване в удостоверението, че към него е приложена скица на ЕТ "Р". Скицата от 8.06.1998 г. е изготвена и преди издаването на решението на ПК - община В. от 24.06.1999 г, с което процесният имот е възстановен на ищците по делото и очевидно относно индивидуализацията на имота, който се възстановява, решението на ПК препраща именно към тази скица. Неоснователно е прието от въззивния съд, че тази скица не е такава, каквато изисква чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като тя не била издадена от ПК община В. и не била заверена от техническата служба на общината: В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване скицата по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ да е издадена от ПК /сега ОСЗ/. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, тази скица следва да е заверена от ПК /ОСЗГ/, а когато земеделският имот понастоящем се намира в урбанизирана територия - и от техническата служба на общината. В случая, видно от представеното пред СГС копие от скицата от 8.06.1998 г., тази скица е заверена на 10.04.2007 г. от административния орган, издал решението от 24.06.1999 г. за възстановяване на собствеността на ищците върху процесния земеделски имот /от ОСЗГ Н. И., която към 10.04.2007 г. е правоприемник на ПК - община В./, за което е поставен подпис и печат на ОСЗГ, а в самото решение на ПК - В. изрично е записано, че имотът е индивидуализиран по тази скица. Скицата е заверена и от техническата служба на общината, която именно въз основа на тази скица е издала удостоверението си по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Неоснователно въззивният съд е приел, че заверката на скицата от ОСЗГ Н. И. не била валидна, тъй като не било ясно дали е извършена от представляващия ОСЗГ председател на службата. Ръкописният текст на скицата за нейната заверка е придружен с печат на ОСЗГ Н. И., поради което в тази част е официален свидетелстващ документ. Ето защо и съгласно чл. 143 от ГПК (отм.), в тежест на ответницата е било да ангажира доказателства, ако оспорва валидността на заверката на скицата от ОСЗГ - Н. И. Такива доказателства не са представени, поради което съдът е следвало да приеме, че заверката е направена именно от ОСЗГ - Н. И. и съответно, че скицата от 8.06.1998 г. е такава по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Гореизложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на СГС за разглеждане на спора по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия