Решение № 7027 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2011 г.

Решение № 7027 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба на Димитър Вълев Димитров, от село Дражево, против решение № 225-Н0-И0-А0/2008 г. от 24.04.2008 г., с което Министърът на околната среда и водите е издал в полза на община Ямбол "Комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на "Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа", съгласно условията на разрешително № 225-Н0/2008 г". Жалбоподателят, представляван от адв. Руни Русева, подържа искане за обявяване на нищожност на оспорвания акт породи постановяването му при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила и приложим материален закон. В жалбата и в хода на делото по същество се възразява, че МОСВ е издал оспорвания акт без да съобрази и изследва обстоятелствата свързани с депонирането на неопасни отпадъци от общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа, като по този начин се постига подмяна в обекта и адресата на заявлението чрез разширяване обхвата на искането, отправено от община Ямбол. С подаване на жалбата е направено искане за присъждане на разноски. Ответната страна - МОСВ, представляван от юрк. Петков и юрк. Кирева, поддържа неоснователност на жалбата. Посочено е, че не е налице твърдяната промяна в адресата и обекта в акта спрямо заявлението, подадено от община Ямбол. Отбелязва се, че в оспорваното комплексно разрешение се коментират клетките и техния капацитет, така както са заявени, а възможността към депото (като регионално) да се изграждат допълнителни клетки предполага провеждането на процедура по преразглеждане и промяна в условията на разрешителното. Разноски не се претендират. Заинтересованата страна - община Ямбол, представлявана от адв. Данкова, поддържа изложеното от представителите на ответната страна. Разноски не се претендират. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като съобрази, че жалбата, отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, е подадена от Димитър Вълев Димитров, живеещ в село Дражево, община Тунджа, поради което имащ качеството на чл. на заинтересованата общественост от изграждането и експлоатацията на депото в границите на село Дражево, което депо попада в обхвата на т. 5 от Анекс I към Орхуската конвенция, и който има качеството на заинтересовано лице по см. на чл. 127, ал. 1 от ЗООС, и като взе предвид, че предявеното искане до съда е за обявяване на нищожност на административния акт, намира че така подадената жалба е допустима за разглеждане по същество. С решение № 225-Н0-И0-А0-2008 г. от 24.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 120 от ЗООС (ред. преди ДВ, бр. 42/2011 г) и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (отм., ДВ, бр. 80 от 9.10.2009 г.) (НУРИКР) е издадено по искане на община Ямбол, в качеството й на оператор по см. на § 1, т. 43 (ред. преди ДВ, бр. 103/09 г.), "Комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа", съгласно условията на разрешително № 225-Н0/2008 г.". С административното решение е удовлетворено подаденото на 3.08.2007 г. (л. 82) от община Ямбол заявление по чл. 8 от НУРИКР за изграждане на депо за неопасни отпадъци по см. на т. 5.4 от Пр. № 4 към ЗООС, състоящо се от две отделни клетки, имащи общ годишен капацитет от 30 537 тона, и общ проектен капацитет на депото от 396 957 тона при 78 т/ден за клетка № 1 и 93 т/ден за клетка № 2. Заявената площадка на депото е ситуирана в имоти, собственост на община Ямбол, попадащи в землищата на селата Хаджи Димитрово и Дражево. Видно от издаденото разрешително, независимо от промяната в наименованието на инсталацията "Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа" или заявеното наименование "Депо за ТБО гр. Ямбол", административният орган е провел производството и се е произнесъл съобразно заявените проектни параметри на инсталацията. Заявените дневен, годишен и общ капацитет на депото са приети от органа и включени като условие за функционирането му съгласно Условие № 4. Никъде в условията, изпълващи по съдържание издаденото разрешително, не се съдържа изискване или се вменява задължение към оператора на депото да приема за депониране отпадъци, отговарящи на класа на депото по чл. 11 от НУРИКР, образувани на територията на общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Такова изискване по никакъв начин не произтича и от наименование на съответната инсталация. Същественото в случая е, че е налице разрешение за изграждане на депо, позволяващо депониране на неопасни отпадъци. Произхода на депонирания отпадък е без значение, доколкото оператора/собственика на инсталацията, изпълнявайки условията на разрешителното, е в правото си да приеме или не, даден отпадък. В тази връзка, доводите и възраженията за превратно упражняване на власт от страна на МОСВ, довело до промяна в обхвата и адресата на процесното разрешително спрямо заявлението на община Ямбол е несъстоятелно. С други думи, по силата на решение № 225-Н0-И0-А0-2008 г. от 24.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, единствено община Ямбол, в качеството си на оператор, е в правото си да изгради процесното депо, като такова право не възниква за общините Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа. Също така, по силата на административното решение се позволява депониране на количества отпадък, имащ определените от органа качествени характеристики, без това да е обвързано с произход и място на образуване на отпадъка. При така установеното, съдът намира, че оспорваният административен акт е валиден, като издаден по силата на чл. 120 от ЗООС (ред. преди ДВ, бр. 42/2011 г.) от компетентен административен орган, при спазване на изискуемата от закона форма по чл. 13, ал. 1 във вр. с Пр. № 5 от НУРИКР и без да са налице особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила или приложимия материален закон, които по своето знамение изключват възможността за произнасянето от страна на органа. Доводите относно преценката на органа за годност на площадката на депото, устройствения й статут и спазването на параметрите на хигиенно-защитната зона при проектиране и изграждане на инсталацията и са относими към материалната законосъобразност на акта, изключващи съмнение за валидността му, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, доколкото същото има за предмет на доказване единствено действителността на акта. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия тричленен състав,