Решение № 381 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1189/2012 г.

Решение № 381 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1189/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от осъдения А. В. М. за възобновяване на нохд № 699/11 г. на Районния съд - гр. Петрич, основано на чл. 423, ал. 1 НПК. Пред ВКС молителят лично и защитата му - адвокат Н. К., поддържат искането.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.

За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда № 455 от 4.05.2012 г. по нохд № 699/11 г. на ПРС, за деяние, извършено на 28.09.2010 г. в [населено място], М. е осъден на основание чл. 206, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 55 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по деловодните разноски.

Неоспорена от страните присъдата на ПРС влязла в сила с изтичане на срока за обжалване (чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК) - на 21.05.2012 г. (първия следващ присъствен ден, съгласно чл. 183, ал. 4 НПК).

Осъденият е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело на 11.06.2012 г., по-малко от месец, след влизане в сила на посочения съдебен акт, регистрирано под № 2289 от същата дата по описа на ПРС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:

1. Искането е допустимо, тъй като произхожда от оправомощено лице и е постъпило в законния срок.

Първоинстанционното разглеждане на делото е приключило по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК - редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, в който случай М. се явява задочно осъден по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК. Наред с това искането за възобновяване е постъпило в срока, указан в чл. 421, ал. 3 НПК.

1. По същество искането е неоснователно.

Осъденият възразява, че "не е участвал лично в наказателното производство по делото и в съдебно заседание по същото, тъй като по това време бил на лечение в Комуна в Испания, където се лекувал от своята наркозависимост. На 5.06.2012 г. пристигнал в Република България и разбрал за наложеното му наказание."

Данните по делото сочат следното:

На досъдебното производство М. е участвал лично и заедно със своя защитник - в лицето на адвокат Х., а именно - на 3.05.2011 г. (л. л. 51,54) при привличане на обвиняем и предявяване на постановлението (чл. 219 НПК) и при разпит в това му качество (чл. 221 НПК); на 4.05.2011 г. (л. 56) - при предявяване на разследването по реда на чл. 227 НПК; идентични процесуално следствени действия са извършени спрямо М., в негово и на защитата му присъствие и от прокурора - на 13.05.2011 г. (л. 59,63 и 66).

На 31.05.2011 г. делото е внесено в ПРС ведно с обвинителен акт срещу М., като е образувано цитираното по-горе наказателно дело от общ характер.

На 7.06.2011 г. съдия-докладчик при ПРС постановил разпореждане по реда на чл. 252, ал. 1, чл. 254, ал. 1 и 3, чл. 256, ал. 1, т. 2, т. 4 и 5, чл. 257 и чл. 370 НПК, в което изрично е подчертано и указано на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие - по реда на чл. 269 НПК.

Призовка за първото по делото съдебно заседание - 29.06.2011 г., ведно с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на съдия-докладчик от 7.06.2011 г. са връчени на подсъдимия на 10.06.2011 г. при условията на чл. 180, ал. 2 НПК, като се приети на посочения от него адрес в [населено място], от неговата баба В. М.

В съдебното заседание на 29.06.2011 г. подс. М. не се явил, като адв. Х. представила медицинско свидетелство за здравословното му състояние (л. 21 - медицинско свидетелство № 18622 от 24.06.2011 г. на МБАЛСМ "Н. И." Пирогов-гр. София, предназначено да послужи пред съдебните власти).

В следващите съдебни заседания, проведени на 28.09.2011 г., 2.11.2011 г., 7.12.2011 г., 18.01.2012 г., 15.02.2012 г., 16.02.2012 г., 19.03.2012 г. и 23.03.2012 г., подсъдимият М. редовно се явявал, заедно със своя защитник, като взел лично участие в хода на проведеното съдебно следствие (л. 42 - 113) при прочитане на обвинителния акт; разпита на свидетелите (част от които допуснати по негово и на защитата му искания) - К., М., Д., Шляков, Стоянова, П.; при приемане на експертно заключение и изслушване на вещото лице Н. по оценителна експертиза; при събиране на доказателства чрез редица писмени доказателствени средства (подробно описани в протоколите на л. 90 и 112). В съдебно заседание на 23.03.2012 г., по

искане на подсъдимия и защитата му, ПРС назначил съдебно-психиатрична експертиза по въпросите по чл. 144, ал. 2, т. 3 НПК, като задължил подс. М. да се яви при Д-р С. за извършване на преглед, което той сторил на 21.04.2012 г. (виж показанията на експерта С. - л. 124).

В последното по делото съдебно заседание на 4.05.2012 г., за което подсъдимият е бил редовно призован от предходното заседание (л. 112 и 123), М. не се явил и не посочил уважителни причини за това, а неговият баща - В. М. разяснил на съда, че той е заминал на 24.04.2012 г. на лечение в комуна в Испания; ПРС дал ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК в отсъствие на подсъдимия и при участието на неговия защитник - адв. Х., приел представената съдебно психиатрична експертиза, по реда на чл. 279, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 НПК прочел обясненията на М., дадени от него като обвиняем в хода на досъдебното производство, предявил веществените доказателства и обявил съдебното следствие за приключено; дал ход на съдебните прения, постановил и обявил присъдата, а по реда на чл. 309, ал. 1 НПК изменил мярката за неотклонение на подс. М. от "Подписка" в "Задържане под стража".

Изложените констатации не дават основание да се приеме, че молителят не е "участвал лично в наказателното производство по делото и в съдебно заседание по същото".

М. е бил задължен (по силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение "Подписка") да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което той не се съобразил при съдебното разглеждане на делото. Не е уведомил ПРС, че три дни след прегледа от Д-р С. следва да напусне пределите на страната ни причините за това. От друга страна, молителят е бил надлежно информиран за това, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК.

Иначе казано въпреки задълженията произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение и уведомлението за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие по реда на чл. 269 НПК, молителят е предприел поведение, с което е демонстрирал отказ от по-нататъшно участие в наказателното производство.

Горното сочи, че липсват предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело.

Ето защо на основание чл. 424, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение