Решение № 1549 от 5.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. главния архитект на Община Плевен и от 2. Н. Колев, К. Кръстев, В. Кръстева, А. Николов, Х. Николов, М. Христов, С. Иванов и Т. Димитрова, чрез адв.Димитров срещу решение 114 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело 1110/2018 г. по описа на Административен съд Плевен. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от обжалване на Удостоверението за въвеждане в експлоатация, тъй като с него не се засягат пряко техни права, а същото има благоприятен за тях ефект и алтернативно - неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответниците К. Белянова, Н. Белянова и Н. Белянов, чрез адв. Грънчарова, оспорват касационните жалби като неоснователни и молят за оставяне в сила на решението като правилно. Претендират разноски. Ответниците Р. Вельовска, Ц. Тодоров, Т. Бобева, М. Иванов, И. Тодоров и Арена Консулт ООД, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се отмени решението, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл.177, ал.ал.3 във вр. 178, ал.3 от ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни по следните съображения: С обжалваното решение, в производство по чл.215 ЗУТ, образувано по жалба на К. Белянова, Н. Белянова и Н. Белянов, и тримата от [населено място], е отменено Удостоверение за въвеждане в експлоатация /УВЕ/ 148/29.10.2018 г. на жилищна сграда, четвърта категория, находяща се в УПИ ХIХ-2847, кв.360 по плана на [населено място] с идентификатор 56722.660.3 с административен адрес: [населено място], [улица], издадено от главен архитект на Община Плевен. Прието е, че оспореното УВЕ е постановено при съществено нарушение на процедурата, тъй като констативния акт обр.15 от 15.06.2018г. не е подписан от К. Белянова, която се явява приобретател на придобитите по силата на нот.акт 200 от 01.06.2009г. по н.д.254/2009г. от Н. Белянова и Н. Белянов конкретни обекти в сградата /апартаменти 5 и 6, лекарски кабинет , гараж и паркомясто/. Друго съществено нарушение, установено от административният съд е неподписването на заявлението по чл.177,ал.1 ЗУТ във вр. с чл.19а от Наредба 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългапия от един от учредителите на правото на строеж върху имота на мястото на вписаните Н. Белянова и Н. Белянов е положен само един подпис. Твърденията, че е изпълнена процедурата с изпращане на нот.покана рег.9131/10.10.2018г. и е съставен констативен протокол по чл.593 ГПК на 15.05.2018г. са възприети като недоказани, поради липса на описаните документи в административната преписка. Прието е, че оспореното удостоверение не отговаря и на материалноправните изисквания по чл.178, ал.3 ЗУТ, тъй като от приетите по делото СТЕ-зи се установяват редица недовършени строително-монтажни работи, несъответствия с проекта и некачествено извършени такива, които обосновават постановяването на отказ от главния архитект. Нарушенията са по отношение на Приложение 1 към предварителния договор за учредяване право на строеж и одобрения екзекутив. Изложени са доводи и за невъзможност да се извърши преценка от съда кои от описаните СМР съставляват съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ЗУТ, но тъй като ал.3,чл.178 ЗУТ не разграничава такъв вид отклонения, то неизпълнението на договорените СМР по предварителния договор е достатъчно за да обоснове нарушение по т.1,ал.3,чл.178 ЗУТ. При така описаните нарушения на процедурата,от една страна, и материалния закон / т.1,ал.3,чл.178 ЗУТ/ -от друга страна, е изведен решаващ правен извод за незаконосъобразност на оспореното Удостоверение 148/29.10.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строежа. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка досежно релевантните в процеса факти, но неправилно прилагане на материалния закон - чл.177,ал.3 във връзка с чл.178,ал.3 от ЗУТ. Неоснователни са изложените доводи в касационните жалби за недопустимост на оспорването на процесното Удостоверение за въвеждане в експлоатация 148/29.10.2018 г.,тъй като се касае за краен административен акт ,удостоверяващ годността на строежа с изрично разписани в закона последици и процедура от формална страна, вкл. досежно кръга на лицата, ползващи се от акта, т.е. касае се за годен за съдебно оспорване акт по смисъла на чл.21,ал.3 АПК във връзка с чл.215,ал.1 и чл.214,т.1 от ЗУТ. Съгласно приложимата редакция на ал.3, чл.177 ЗУТ /ДВ бр.13/2017г./Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта категория, какъвто безспорно установено е, че е въведения в експлоатация с процесното Удостоверение 148/29.10.2018 г. Не се спори в тази връзка и по компетентността на главния архитект на Община Плевен. Следователно, контрола за законосъобразност по чл.146 АПК на процесното УВЕ обхваща наличието на изискуемите документи по ал.1,чл.177 ЗУТ и липсата на пречки по ал.3,чл.178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация. Това е така, тъй като в случая на административният орган по ал.3, чл.177 ЗУТ е вменено единствено задължение за проверка на комплектуваността на документите , но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи. В този смисъл е и предл. последно на ал.3, чл.177 ЗУТ, което предоставя възможност за извършване проверка на място, но по преценка на органа-главния архитект, а не му вменява такова задължение. Именно в това се състои и различната правна уредба за строежите от първа до трета категории и тези от четвърта и пета категории. Завършените строежи от първа, втора и трета категория, подлежат на приемане по реда на Наредба 2/2003г за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл.177,ал.2 ЗУТ , докато строежите от четвърта и пета категория подлежат на регистриране, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа и по реда на ал.3,чл.177 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че към заявлението, по което е отпочнала административната процедура от 22.08.2018г. са представени всички изискуеми документи по ал.1 на чл.177 ЗУТ. Последното е подадено от вписани изрично 14бр. възложители, като под 1 са вписани заедно учредителите на правото на строеж Н. Белянов и Н. Белянова, но под този 1 е положен само един подпис. В тази връзка от главният архитект на Община Плевен е изпратено изрично писмо до Н. Белянова с описване на приложимия правен режим и изискването за подпис на всички възложители. От представената пред настоящата инстанция нот.покана рег.9131/10.10.2018г. се установява,че неподписалата заявлението Н. Белянова е поканена изрично на 15.10.2018г. в 14ч за извършване на това действие. Поканата е връчена лично срещу подпис на 11.10.2018г., а за неявяването на Белянова на указаната дата 15.10.2018г. от 8,30ч до 17,00ч е изготвен нарочен Констативен протокол по чл.593 ГПК /акт 194,том.II, рег. 9331/. Изложеното води до обратен на направения извод от административния съд по отношение констатираното нарушение на изискването на чл.177,ал.1 ЗУТ за подаване на заявлението от всички възложители. Следва да се маркира и друго обстоятелство, което се установява от приложения по делото Протокол от проведено ОС на собствениците на обекти в сградата на 28.08.2018г. в 17,30ч.,а именно: единодушно Упълномощаване на К. Кръстев да подпише заявление за регистриране и въвеждане на строежа в експлоатация. В списъка на присъствалите лично в ОС под 5 и 6 са вписани Н. и Н. Белянови за ап.[номер] и ап.[номер]. Същите фигурират като собственици /съсобственици / на тези обекти и в кадастралния регистър, надлежно заверен с дата 28.08.2018г., изискан от Община Плевен от Служба по геодезия, картография и кадастър в хода на административното производство. Същите съсобственици са вписани в регистъра и за обекти с идентификатори 56722.660.266.3.15 /лекарски кабинет/ и 56722.660.266.3.16 /гараж/. В качеството си на съсобственици на същите обекти, изрично описани, вкл. с придобивното основание / нот.акт 200 от 01.06.2009г. по н.д.254/2009г./ Н. Белянов и Н. Белянова са подписали и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /акт.15/ от 15.06.2018г. Тези обстоятелства, безспорно сочат на необоснованост на извода на административният съд, че неподписването на акт.15 от приобретателят на описаните обекти в сградата К. Белянова съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесното УВЕ. Наличната по административната преписка кореспонденция между административния орган и жалбоподателите сочи на липса на каквито и да било данни за отчуждаването на тези обекти в хода на строителството ,каквито са и данните по КР, описани по-горе. По отношение изпълнението на формалните изисквания на регламентираният в ал.3, чл.177 ЗУТ регистрационен режим, като основание за въвеждане на строежа в експлоатация, изводът на административния съд също се явява несъответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Видно от заключението на приетата по делото разширена тройна съдебно-техническа експертиза, не е налице несъответствие с одобрения проект, което да е основание за постановяване на отказ от главния архитект. Описаните подробно по пера в експертизата недовършени, респ. некачествено извършени СМР в собствените на жалбоподателите обекти не покриват основанието за отказ по т.1,ал.3,чл.178 ЗУТ, а подлежат на отстраняване в гаранционните срокове, вкл. установяване и защита в самостоятелно исково производство. От този вид са описаните СМР в заключението за лекарски кабинет - разминаване в проекта по част архитектура и част ВиК, досежно мивка разположена в манипулационна и неизмазване на зидовете в банята и преддверието; гараж 1- изпълнен допълнителен отвор за врата към стълбището и липса на циментова замазка; апартамент 5- непреместени изводи за радиатор и неизмазване на новите зидове ; апартамент 6- преградния зид в банята по допълнителното споразумение към договора и заповед 16/28.04.2016. Експертизата обобщава, че не е пречка сградата да бъде въведена в експлоатация със забележки и срок на изпълнение, каквито са вписани в УВЕ по договора между възложителя и изпълнителя,относно незавършените довършителните работи и извършване на СМР, неизпълнени поради несъответствие на проектите и Заповед 16/2016. ,т.е. сочените пороци не са от кагегорията нарушения, препятстващи въвеждане на сградата в експлоатация. Така описаното заключение на експертиза съответства на нормата на ал.3, чл.178 ЗУТ, в която са изчерпателно изброени основията за отказ за въвеждане в експлоатация на строеж , поради което не могат да се тълкуват разширително, т.е. не всяко несъответствие с проектите и неизпълнение на СМР е основание за отказ за въвеждане в експлоатация. С оглед на изложеното и тъй като не са установени нарушения по чл.178,ал.3,т.1 до т.7 ЗУТ, оспореният административен акт се явява законосъобразен. Неподписването от възложител на акт обр.15 , каквото се установи по-горе, че не е налице, също не води до незаконосъобразност на процесното удостоверение само на това основание, тъй като е изпълнена процедурата и е недопустимо да се упражнява инцидентен контрол в това производство по отношение на предхождащи издаването на Удостоверение 148/29.10.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж актове ,още повече на такива, неподлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Разпоредбата на чл.177, ал.3 ЗУТ изисква единствено тяхното наличие, а възраженията за валидността им и законосъобразността им не са в компетентността на административният орган. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено и по реда на чл.222,ал.1 АПК - постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на К. Белянова, Н. Белянова и Н. Белянов срещу Удостоверение 148/29.10.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от главен архитект на Община Плевен. С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.4 от К. Белянова, Н. Белянова и Н. Белянов се дължат разноски, както следва: 1750лв /750лв държавна такса и 1000лв адв.възнаграждение/ в полза на Н. Колев, К. Кръстев, А. Николов, Х. Николов, М. Христов, С. Иванов и Т. Димитрова по представен списък по чл.80 ГПК, и 370лв /70лв държавна такса и 300лв юрк.възнаграждение по чл.78,ал. ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ/ в полза на Община Плевен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,