Решение № 329 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1641/2011 г.

Решение № 329 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1641/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 740/2010 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора., отмяна на постановеното по него определение № 99/2.03.2011 г. за одобряване на споразумение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, без да са налице материалноправните предпоставки за приложението на тази норма. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият изразява становище, че искането е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. С протоколно определение № 99/2.03.2011 г. по нохд № 740/2010 г. на Старозагорски окръжен съд по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК съдът е одобрил постигнато споразумение между прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Стара Загора, подсъдимия А. Н. А. и неговия защитник по силата, на което А. е признат за виновен за извършено на 31.03.2010 г. в [населено място] престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, на което основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество, в очертаните от него рамки, е и основателно. С влязла в сила на 24.01.1987 г. присъда по нохд № 424/1986 г. на РС-гр. Нова Загора, за престъпление по чл. 255, т. 1 от НК А. Н. А. е бил осъден на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години и шест месеца. По тази присъда А. е бил реабилитиран по силата на чл. 86, ал. 1 от НК. Следващото осъждане на А. е по влязла в сила на 28.12.2003 г. присъда по нохд № 1303/2002 г. на РС-Стара Загора на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 от НК изпълнението, на което наказание е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, който е изтекъл на 28.02.2006 г. По тази присъда А. не може да бъде реабилитиран по право, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК. Не е настъпила и "абсолютната давност" по това престъпление, тъй като в петгодишния срок по чл. 88а, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК А. е извършил престъплението предмет на споразумението нохд № 740/2010 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара З.. Посоченото обстоятелство е пречка за приложението на т. н. "условно осъждане" и като не го е съобразил, съдът е допуснал нарушение на закона. Ето защо, настоящият съдебен състав намери, че соченото от Главния прокурор основание за възобновяване на наказателното дело е налице - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение неправилно е приложен института на условното осъждане, без да е налице основното материалноправно условие в тази норма - лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Посоченото закононарушение налага отмяна по реда на възобновяването на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК