Решение № 13739 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 348/2017 г.

Решение № 13739 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 348/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - гр. В., против решение № 152 от 07.12.2016 г., постановено по адм. дело № 238/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - В.. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Ответникът - В. Б. Н., от гр. В., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Застъпва становището, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - В. е отменил Заповед № 16-0953-000346 от 15.06.2016 г., издадена от началника на група в сектор "ПП" при ОДМВР - В., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП (отм., ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) по отношение на В. Б. Н. е приложена ПАМ "Временно спиране от движение на МПС" за срок от един месец. За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен държавен орган, в надлежна форма, но при липса на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон. Посочил е, че от доказателствата по делото не е установено адресатът на мярката В. Н. да е извършил описаното в съставения на 14.06.2016 г. АУАН нарушение, а именно: да е управлявал собственото си МПС - л. а. "О. А.", с рег. № ВН 4016 ВН, след употребата на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, като при преминаване покрай оградата на дом № 11 от ул. "А. Н.", несъобразявайки се със страничното разстояние да е охлузил/блъснал масивната ограда на дома. Като е приел, че няма доказателства Н. да е управлявал МПС след употребата на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, макар и да му е била извършена такава проверка, решаващият съд е счел за неустановено качеството му на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което е формирал извод за недоказаност на авторството на вмененото деяние, осъществяващо състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал и на представеното постановление от 10.09.2016 г. за прекратяване на наказателно производство по преписка № 1329/2016 г. на прокурор при Районна прокуратура - В., образувано срещу В. Б. Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради недоказаност на авторството на деянието. По тези съображения АС - В. е приел за неправилно приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б."з" ЗДвП (отм.) за деяние, за което липсват доказателства, че адресатът е извършил. Решение е неправилно. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че релевантните за спора факти не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са само направените въз основа на правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд досежно липсата на доказателства, които да сочат, че именно В. Н. е лицето, причинило ПТП, както и че е управлявал автомобила си след употребата на алкохол, за който факт не се спори. Съгласно нормата на чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП (отм., ДВ), на чието основание е издадена обжалваната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел II АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Следователно, за да бъде законосъобразна приложената в настоящия случай ПАМ, следва по надлежния ред да е установено шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В случая жалбоподателят не е ангажирал доказателства, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респ. - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации. Началникът на група към ОДМВР - В. от своя страна е доказал по несъмнен начин наличието на условията (водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, установено с техническо средство и потвърдено с химическа експертиза), с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно спиране от движение на МПС. Б. е установено от съда наличието на фактическите основания на заповедта за прилагане на мярката на посоченото в нея правно основание - управление от жалбоподателя на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, която съгласно извършената проба с техническо средство "дрегер" е 1,89 промила и същевременно представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. За констатираното нарушение на водача на МПС е съставен акт за установяване на административно нарушение № Г207674/14.06.2016 г. и т. к. концентрацията е 1,89 промила, установена с техническо средство, материалите са изпратени в прокуратурата. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1, изр. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Видно от обясненията на Н., дадени пред разследващите органи, същият е признал, че е изпил "две бири", след което е решил да "пробва" техническото състояние на автомобила си, като "направил бавно една обиколка на блока". Тези фактически действия безспорно се субсумират в понятието "управление", употребено в чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП. Ето защо изводите на съда за недоказаност на обстоятелството, че към момента на проверката Н. е притежавал качеството "водач на МПС" са неправилни и необосновани от данните по делото. Аргумент в подкрепа на изложеното са мотивите към т. 2 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по нак. дело № 8/82 г. на Пленум на ВС, където е посочено, че управлението на МПС включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Съответни с доказателствата по делото са посочените в АУАН фактически обстоятелства досежно времето, мястото и обстановката, при които е извършено деянието, личността на извършителя и поведението му. Налице са били предпоставките на чл. 171, т. 2, б. "з" ЗДвП - а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, обосноваващи материалната незаконосъобразна за прилагането на ПАМ. Обратен извод не следва от факта на прекратеното срещу Н. наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, включително и чл. 70, б. "г" ЗАНН. Цитираните норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 КЗПЧОС поради отсъствието на дублиращи се процеси. При конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт (виж мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК). В случая наказателното производство срещу Н. за деянието, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е прекратено с постановление на прокурора, което обаче не изключва възможността при наличие на материалноправните предпоставки за това, отговорността на дееца да бъде ангажирана за извършеното от него административно нарушение по ЗДвП. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при наличие на материалноправните предпоставки за това и в съответствие с целта, преследвана от специалния закон. Видно от материалите по делото, при издаването й не са били допуснати нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Соченият от първоинстанционния жалбоподател порок на акта не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че заповедта съдържа фактическите и правни констатации, въз основа на които административният орган е приложил мярката по чл. 171, т. 2, б. "з" (отм.) ЗДвП. Действително, в диспозитива на акта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "з", като не е изрично записано, че е от ЗДвП, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на ПАМ. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН № Г207674/14.06.2016 г., в който надлежно са изписани нарушените законови разпоредби. Административният акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него е следвало да се отхвърли, а като е стигнал до обратен извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за разноски е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, както и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът В. Б. Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР - В. сумата от 200. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,