Решение № 4616 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2010 г.

Решение № 4616 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо мода" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Мариана Айдарова срещу решение № 330/16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 153/2010 г. по описа на Благоевградския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1000-0116/23.11.2008 г. на началника на Митница - Кулата (със сегашно наименование Митница- Югозападна) за определения ДДС в размер на 24 535,69 лв. и съответната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения от съда при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, която в голямата си част е насочена срещу решението на административния орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Айдарова, която е представила и писмени бележки и с искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Митница Югозападна - гр. Благоевград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и с оглед представените с нея писмени доказателства, че процесните стоки са напуснали територията на страната и са реализирани на територията на друга страна-членка на Европейския съюз. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1000-0116/23.11.2008 г. на началника на Митница - Кулата, предмет на разгледания от първоинстанционния съд спор е определен нов размер на държавните вземания по ЕАД 08BG 005400Н0001888/Н-188/20080128. Съдът е приел, че на 28.01.2008 г. жалбоподателят "Сенсо мода" ЕООД е декларирал, че е внесъл от Македония дамски блузи от синтетика - 11849 бр. и дамски ризи от памук - 14646 бр. под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка на ЕС. Съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е издало фактури № 371, 372, 373, 374, 375, 376,377 и 378 за последващи продажби на фирми в Германия, по които доставката е декларирана като освободена от ДДС съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС с изключение на 2310 бр. артикули ризи, 2154 бр. блузи и още 547 бр. блузи от друг артикул. Относно изпращането на процесните стоки в Германия съобразно допуснатия митнически режим и представената международна товарителница - ЧМР, съдът е приел, че изискванията на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС не е доказана по отношение на посочените по-горе артикули. Съдът е обсъдил в решението си, че по отношение на тях не е изпълнена третата предпоставка на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС поради непредставяне на доказателства по чл. 45, т. 1 ППЗДДС за осъществяването на последваща вътреобщностна доставка. Прието от съда, че за посочените бройки артикули няма доказателства, че са предмет на доставка в Германия, поради което за тях се дължи ДДС за потребление в страната - чл. 84 ЗДДС. Относно издадените кредитни известия съдът е приел, че с тях са анулирани сделките към крайни потребители в другата държава-членка, а това е Германия, поради което за тях е отпаднало основанието за освобождаване на ДДС. Решението в обжалваната част е правилно постановено. С решението на административния орган е прието, че следва да се определят нови държавни вземания, тъй като не са представени документи по чл. 45, т. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС, като митническият орган е е направил този извод въз основа на констатациите в докладна дописка по ЕАД № Н-188/20080128. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е възприел възражението му за немотивираност на административния акт. Практиката на ВАС е категорична, че се приема, че административния акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи и правилно съдът е приел, че в процесния случай това е докладна записка, която в т. 1.1.2 и т. 1.1.2 от приложения № 3 и № 6 съдържат мотиви за начисляването на ДДС по процесните фактури. Няма спор, че фактурите, предназначени за друга държава-членка са посочени в ЧМР-товарителницата и това са фактури № 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377 и 378, като стоките са предназначени за Textilvertrieb Produktion. Впоследствие правилно е преценено от съда, че са издадени кредитни известия, с които сделките са развалени. Оплакванията на касатора, че кредитните известия не са издадени правилно, не се споделят от настоящия състав, тъй като той като техен издател не може да черпи права от собственото си неправомерно действие по издаване на кредитните фактури, които съгласно разпоредбата на чл. 115 ЗДДС кредитните известия се издават в два случая - при намаление на данъчната основа на доставката и при развалянето й, поради което правилно първоинстанционният съд след мотивирано обсъждане ги е преценил. Тези факти са констатирани и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила определения нов размер от митническите органи на държавните вземания - 24 578,36 лв., който представлява сбор от 10 067,86 лв. ДДС по кредитните известия и 14 510,50 лв. за които не са издадени фактури към получатели на стоките. Възражението на касатора, че не е съгласен с констатациите на вещото лице е неоснователно, тъй като пред първоинстанционният съд той е разполагал с процесуална възможност след оспорване на заключението да поиска поставянето на допълнителна задача или да иска назначаването на тройна съдебно-счетоводна експертиза, но това не е направено. Представените пред настоящата касационна инстанция фактури, издадени "Сенсо мода" ЕООД към фирма "Wehmeyer" - Германия не може категорично да се свърже с процесния внос и затова не следва да се обсъждат. В представената по делото ЧМР-товарителница са описани фактурите, които са издадени на крайния потребител на стоките - Textilvertrieb Produktion. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е направил извод, че дружеството дължи ДДС като вносител на необщностни стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 1 ЗДДС, поради което не са налице условията за освобождаване от заплащане на ДДС съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е правилно и при извършената проверка не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,