Решение № 2093 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2016 г.

Решение № 2093 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13396/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР С. /ОДМВР/ против решение № 880/06.10.2016 г., постановено по адм. дело № 101/2016 г. по описа на Административен съд С.-област /АССО/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - В. Х. И. от град С., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед рег. № 517з-3160/16.09.2015 г. на директора на ОДМВР С., с която на В. Х. И. е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Установено е по делото, че В. И. е държавен служител, заемащ длъжността началник на 03 сектор "Охрана на обществения ред, главни пътища и автомагистрали" към отдел "Специализирани полицейски сили при СДВР". Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: за периода 18.03.2015 г. - 01.04.2015 г. не е упражнил контрол над подчинените си служители при изпълнение на т. 7.2 /за всички случаи на извършени проверка на превозни средства и на вещи, превозвани тях, полицейският орган е длъжен да състави протокол/ от заповед рег. № 513з-732/12.12.2014 г. на директора на СДВР, относно определяне на реда за работа на полицейските служители, осъществяващи дейности по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение. Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР налага на И. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АССО е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на налага на И. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АССО е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според АССО при постановяването на заповедта не са спазени разпоредбите на чл. 195 от ЗМВР, поради което съдът е отменил заповедта на това основание и не се произнесъл по спазването на приложимите материалноправни норми и съответствието на административния акт с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай нарушението е извършено през периода 18.03. - 01.04.2015 г., а преписката с всички събрани доказателства е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 02.07.2015 г., когато последният се е запознал с нея. Държавният служител е дал писмени обяснения на 03.09.2015 г., които са във връзка с деянието, за които е наложено наказанието. Заповедта е издадена на 16.09.2015 г. Пред касационната са представени следните писмени доказателства: болничен лист № 2457, от който се установява, че И. е ползвал болничен отпуск в размер на 8 дни за времето от 21 до 28 август 2015 г. и болничен лист № 2535 за ползван болничен отпуск в размер на 1 ден - на 02.09.2015 г. Представени са и доказателства за разрешен платен годишен отпуск от И. общо в размер на 13 работни дни, както следва: 1 работен ден на 17.08.2015 г., 3 работни дни за времето от 04.09 - 08.09. 2015 г. и 25 работни дни от 09.09. до 14.10.2015 г. Следователно откриването на нарушението от административнонаказващият орган е станало на 02.07.2015 г., когато той е имал достатъчно доказателства за извършеното нарушение, неговото авторство и виновното поведение на нарушителя. От тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 2.09.2015 г. Срокът е прекъснат за повече от 8 дни болничен отпуск през месец август и от 11 работни дни платен годишен отпуск до 16.09.2015 г. - датата на издаване на заповедта, т. е. налице е прекъсване на давностния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР с общо 19 дни, поради което същият не е изтекъл на 02. 09.2015 г., а на 21.09.2015 г. Поради това преклузивният 2 - месечен срок за издаването на заповедта е спазен. Спазен е и едногодишният срок от извършването на нарушението, предвид на обстоятелството, че заповедта за наказание е издадена само няколко месеца след извършването му. С оглед на тези изводи, неправилно първоинстанционният съд е приел незаконосъобразност на заповедта само на посочените основания. Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед на останалите основания по чл. 146 от АПК. Разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат определени от първоинстанционния съд при произнасянето му, с оглед изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение