Решение № 3207 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2020 г.

Решение № 3207 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Раева, против Решение № 2739/4.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1512/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С324-0404561 от 24.01.2020 г., издадена от Начални отдел "Оперативни дейности" – София, в Гладна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в частта, с което е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъпа до него – пункт за залагания и хазарт "Еврофутбол", находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от [фирма] за срок от 11 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви по отношение на срока за налагане на мярката, както и че по същество срокът на приложената ПАМ е необоснован. Счита, че по делото е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, неиздаване на фискален бон за продажба и основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], не взема становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град /АССГ/ е била законосъобразността на ЗНПАМ № ФК-С324-0404561 от 24.01.2020 г., издадена от начални отдел "Оперативни дейности" в Гладна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на [фирма] на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на обект – пункт за залагане и хазарт "Еврофутбол", находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от [фирма], за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 17.01.2020 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 2, 80 лева. Административен съд – София - град е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но според него тя не съдържа мотиви за конкретния срок от 14 дни. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК на практика е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАП, намалявайки го от 14 дни на 3 дни. В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, преценява решението на АССГ като валидно и допустимо и правилно. С процесната ЗНПАМ № ФК-С324-0404561 от 24.01.2020 г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, в който случай на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В настоящия случай предмет на касационен контрол е решението само в частта, в която срокът е намален от 14 дни на 3 дена, при липсата на касационна жалба, подадена от [фирма], поради което и касационната инстанция се произнася единствено и само по въпросът е ли е правилна преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което частично е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който в тази си оспорена пред касационната инстанция част, не страда от релевираните в касационната жалба пороци. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението в оспорената му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответната страна не е заявила претенция за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение