Решение № 7877 от 14.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Държавна агенция на българите в чужбина, депозирана чрез юрк. Юруков, в качеството му на процесуален представител, упълномощен от Председателя на ДАБЧ, против Решение 5371/11.09.2017 г. по адм. дело 12520/2016 година на Административен съд София град. В хода на производството като страна по делото е призоваван Председателят на ДАБЧ / сега АБЧ/ и той е взел участие чрез своя процесуален предсдтавител. В съдебно заседание касационната жалбата се поддъжра. Релевират се оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът Б. Нехбит чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, с което заявява, че с оглед ТР1 от 21.01.2022г. по ТД 4/2019г. по описа на ВАС , жалбата следва да се счита за нередовна. По същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК. Видно от съдържанието на постановеното първоинстанционно решение, от съдебните протоколи и списъка на призованите за делото страни, страна в производството пред АССГ е бил председателят на ДАБЧ. С обжалваното решение АССГ се е произнесъл по жалбата на ответника по касационната жалба Б. Нехбит, гражданин на Република Турция, като е отменил по него оспорване заповед О-16237/2016-10-14 на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, съдържаща отказ за издаване на удостоверение за български произход и изпратил преписката на Председателя на ДАБЧ за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Производството пред Председателя на ДАБЧ е започнало по заявление Б. Нехбит с искане за издаване на удостоверение за български произход , като е посочено, че той и баща му Р. Нехбит за от българска народност. Видно от мотивната част на оспорения акт на председателя на ДАБЧ удостоверението за български произход е във връзка със започнало производство по придобиване на българско гражданство в хипотезата на чл. 15, ал.2 ЗБГ. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед О16237 от 14.10.2016г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне с указания по прилагане на закона. Входа на производството по делото извън оплакванията, наведени в касационната жалба касационният жалобоподател в писмена молба изразява се становище, че от 2021 г. Законът за българското гражданство е изменен, отпаднала процедурата по издаването на удостоверение, искано от ответната страна, което е вече заменено със становище на агенцията, дадено служебно в хода по процедурата на признаване на българско гражданство и от Министерство на правосъдието. Твърди се, че е налице обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, нововъзникнало обстоятелство, по силата на което е прекратено правомощието на Изпълнителна агенция за българите в чужбина да издава удостоверение, свързано с българско гражданство. Според разпоредбата на чл. 15, ал.2 ЗБГ, в редакцията, действаща към момента на подаване на заявлението от 29.09.2016г. - ДВ бр. 33 от 2010г., в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход. Удостоверението се издава в едномесечен срок. С изменението на ЗБГ ДВ, бр. 21 от 2021г. изискването за представяне на удостоверение за български произход и процедурата за това е отпаднала. Текстът на закона понастоящем е следният : (Нова - ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм., бр. 21 от 2021 г.) В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по ал. 1, т. 1 с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. Документите трябва да съдържат информация за имената на възходящия и родствената му връзка с молителя. Съгласно изменената разпоредба на чл. 29, ал.4 ЗБГ, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход. От цитираната норма става ясно, че след изменението на закона установяването на български произход се извършва само служебно от министъра на правосъдието въз основа на документите по чл. 15, ал.1 ЗБГ или след служебно изисквано становище от Консултативния съвет при ИАБЧ. Това обстоятелство представлява ново такова, възникнало преди края на устните състезания и има отношение към преценката за съответствието на акта с материалния закон. Това налага отмяна на постановеното съдебно решение и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане за да се извърши преценка на новите факти към законосъобразността на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка дали е налице компетентност на председателя на Агенцията за българите в чужбина, или е отпаднало правомощието да издава удостоверения за български произход, като проверката за това се извършва от министъра на правосъдието въз основа на официални документи по чл. 15, ал.1. от закона. Следва да се извърши и преценка дали е отпаднала и законовата процедура по издаването на удостоверителния документ за български произход. Водим от изложеното, Върховният административен съд