Решение № 117 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2013 г.

Решение № 117 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби от кмета на община - Асеновград, чрез процесуалния му представител - адв. Матеев, против решение № 690/21.03.2013 г. и допълнително решение № 1601/11.07.2013 г., двете постановени по адм. дело № 1059/2012 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната им като неправилни, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Вера Ангелова Петрова и Андон Борисов Петров, чрез пълномощника им - адв. Стойчев, оспорват касационните жалби, като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 690/21.03.2013 г. Административен съд-Пловдив е отменил като незаконосъобразна Заповед № А-25/28.02.2012 г. на кмета на община-Асеновград, с която е одобрено изменението на ПУП-ПЗ с РУП за УПИ III-515.246, УПИ II-1458 и УПИ IV-515.247, кв. 121 по плана на гр. Асеновград, а с обжалваното допълнително решение № 1601/11.07.2013 г., издадено на основание чл. 176 от АПК, е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Заповедта за изменение на ПУП-ПЗ с РУП е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 25, чл. 113, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, чл. 82, ал. 10 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за УОВТУЗ и Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и съдебно решение по адм. д. № 1200/2011 г. на АС-Пловдив. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като проекта за изменение на ПУП-ПЗ с РУП не е съгласуван с НИНКН по реда на чл. 84 от ЗКН и в нарушение на материалния закон - при смяна предназначението на УПИ III-515.246, без промяна на регулационния план, при неспазени отстояния на новопредвидената сграда в УПИ III до страничната регулационна линия с УПИ II по чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, при неотразени намалени отстояния по чл. 36 от ЗУТ и в нарушение на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ по отношение застрояването в УПИ IV. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно закона. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на съгласуване на проектите за изменение на ПУП-ПЗ и РУП, с Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Това е така, тъй като по делото е установено, че трите урегулирани поземлени имота - предмет на проекта за ПУП-ПЗ с РУП, попадат в охранителна зона на групова недвижима културна ценност - "Метошка махала", поради което и на основание чл. 80, ал. 3 ЗКН /в ред. преди изм. Д. в. бр. 82/12 г./, вр. с чл. 78, т. 5 ЗКН, тези проекти, преди одобряването им е следвало да бъдат съгласувани с министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, след писмено становище от НИНКИ /чл. 84, ал. 2/. Към този ред препраща и чл. 125, ал. 5 от ЗУТ /ред. преди изм. Д. в. бр. 82/12 г./. Настоящата инстанция не споделя оплакването в касационната жалба, че такова съгласуване не е било необходимо, поради издадената от министъра на културата заповед от 29.06.2011 г., с която на основание чл. 62, ал. 1 от ЗКН е прекратен временния режим на опазване на единична недвижима културна ценност - жилищно-търговска сграда в УПИ III-1459, кв. 121 на гр. Асеновград и на имота й, идентичен на процесния УПИ III-246, като част от груповата недвижима културна ценност ансамбъл пл. "Възраждане". Прекратяването на временния режим по чл. 59, ал. 3 ЗКН спрямо УПИ III-246 и намиращата се в него сграда, която към момента е съборена и не съществува, не освобождава органа от задължението по чл. 80, ал. 3 от ЗКН за съгласуване на проекта за ПУП с РУП, по отношение на останалите два имота от обхвата му, а именно УПИ II и УПИ IV, кв. 121, за които тази защита и този временен режим на опазване на недвижими културни ценности съществува. Не се споделят и другите доводи на касатора, че по този въпрос е формирана сила на присъдено нещо по предходно постановеното съдебно решение по адм. дело № 1200/2011 г. на АС-Пловдив. С такава сила се ползва решението, но не и мотивите към него, а и тези мотиви са по отношение на друг административен акт, различен от процесния. Съдът е приложил правилно закона и по отношение на констатираните от него нарушения на ЗУТ, с изключение на чл. 134, ал. 4, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Първата от тях е неприложима, поради това, че с процесния ПУП-ПЗ с РУП не се предвижда застрояване в УПИ IV, съответстващо на извършеното строителство, което противоречи както на предвижданията на действащия ЗРП / в сила от 1992 г./, така и на процесния ПУП-ПЗ. Следователно не е установено, че с изменението на ПУП-ПЗ с РУП се узаконява извършеното в УПИ IV строителство на 4-ет. жилищна сграда, а точно обратното, че това строителство не съответства на предвижданията на процесния ПУП с РУП, което не го прави незаконосъобразен на това основание, както неправилно е приел съда. Не е налице и нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, тъй като с РУП съгласно чл. 113, ал. 4, т. 2 ЗУТ се определят необходимите силуети изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти и др., т. е силуетите по РУП не отразяват съществуващите височини на сградите, а максимално допустимите им височини, съгласно характера на застрояване. В останалата част изводите на съда за нарушения на материалния закон са правилни. По делото е установено, че в нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не е спазено разстоянието на новопредвидената сграда в УПИ III, в частта й непокриваща калкана на сградата в УПИ II, до страничната регулационна линия с УПИ II, което е 3 м., т. е под изискващото се по закон 1/3 от височината на сградата, което е 3.33 м. при Н=10 м. и 4 м. при Н = 12 м. Такова намалено отстояние би било допустимо ако проекта за изменение беше одобрен при условията на чл. 36 от ЗУТ, допускащ отклонения от правилата и нормативите за застрояване. Видно обаче от текстовата и графична част на оспорения план, никъде не е посочено, че изменението е при условията на чл. 36 от ЗУТ, поради което нарушението е налице. Въз основа на приетата единична и тройна съдебно-технически експертизи, съдът правилно е установил, че с проекта за ПУП-ПЗ е извършена промяна и в предназначението на УПИ III, спрямо това по действащия ЗРП от 1992 г., а именно от "обществено обслужване" се отрежда за "жилищно строителство", която промяна е елемент от плана за регулация. Следователно без да бъде изменен плана за регулация едновременно с плана за застрояване, не може да се предвижда жилищно строителство в УПИ III, отреден за "обществено обслужване". Посочените нарушения правилно са обосновали извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като я е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне, съдът е постановил валидни, допустими и правилни решения, които следва да се оставят в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение