Решение № 3285 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2008 г.

Решение № 3285 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕООД "Никсметал 1" - гр. София, чрез пълномощника адв. Б. Петров, против решение № 777 от 27.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2465 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2300-979 от 15.01.2008 г. на ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 504 от 25.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта за установени задължения по ЗДДС за м. 03, 04, 05 и 06.2007 година. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че пропускът на дружеството в първоначално изготвените и подадени отчетни регистри е бил изправен по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, като е представена коригираща справка-декларация и е начислен ДДС, съответно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди още, че след като по делото и преди, и след извършването на корекцията не се стига до различна математическа стойност относно дължимия ДДС и бюджетът не е ощетен по никакъв начин, то е налице правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 2 ЗДДС. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Никсметал 1" ЕООД - гр. София, против ревизионен акт № 2300-979 от 15.01.2008 г. на ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 504 от 25.03.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта за установени задължения по ЗДДС за м. 03, 04, 05 и 06.2007 година. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юристконсултско възнаграждение в размер на 4942, 81 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е законосъобразен, издаден е от лице, разполагащо с материална компетентност, и при наличието на изрично издадена заповед за определяне на компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посочил е, че по отношение на фактите по делото няма спор и в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят е бил подал справка-декларация по чл. 125 ЗДДС в установения от закона срок и е отразил в отчетните регистри съответните документи (фактури), като грешката се изразява в тяхното неправилно отразяване в тези регистри. Приел е за основателен извода на органа по приходите, че независимо от реда за коригиране на грешки, регламентиран в чл. 126, ал. 3 ЗДДС, ако лицето е пропуснало срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява и последното не може да бъде упражнено по реда на извършване на корекции на грешки. Според съда регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в данъчния период, през който това право е възникнало (датата на настъпване на данъчното събитие, когато данъкът е станал изискуем), или в един от следващите три данъчни периода. След като в процесния случай жалбоподателят не е упражнил правото на данъчен кредит по спорните фактури нито в рамките на периода, през който е възникнало това право, нито в рамките на тримесечния период, следващ периода на възникването му, то той няма право на данъчен кредит по отношение на доставките, касаещи м. 03, 04, 05 и 06.2007 година. Така постановеното решение е неправилно предвид последните изменения в нормативната уредба на данъка върху добавената стойност, извършени със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС) - обн., ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., и по-специално предвид създадената разпоредба на чл. 73а ЗДДС, които изменения са предприети във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решенията на Съда на Европейската общност (СЕО). Действително нормата на чл. 73а ЗДДС е материалноправна и тя не може да се прилага с обратна сила за заварените правоотношения, но в случая с оглед създадените преходни правила - § 18 от ПЗР на ЗИДЗДДС, следва да се приеме, че в настоящата хипотеза лицето има право на данъчен кредит, тъй като няма данни, нито пък твърдения за укрита сделка и данните за това са налични в счетоводството на дружеството. От данните по делото за извършената ревизия на жалбоподателя "Никсметал 1" ЕООД е установено, че с вх. № 3650 от 23.11.2007 г. в ТД на НАП - София-област, на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС "Никсметал 1" ЕООД е входирало за ревизираните данъчни периода справки-декларации по ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, съдържащи коригиращи данни. Корекциите, нанесени в съответните клетки от СД, се състоят в начисляване на ДДС за получените доставки с предмет "отпадъчно желязо" - съгласно чл. 163б от ЗДДС и на основание чл. 86 от същия закон (по издадени от дружеството протоколи по чл. 117 и общи протоколи), както и в упражняване на право на приспадане на данъчен кредит в същия размер на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (изискуемият от регистрираното лице данък като платец по глава осма) във вр. с чл. 82, ал. 5 от ЗДДС (данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а от ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице). При така установеното ревизиращият орган с издадения РА е заключил, че "Никсметал 1" ЕООД няма право на данъчен кредит, тъй като данъчното събитие по процесните доставки е възникнало през м. 03, 04, 05 и 06.2007 г., данъкът е станал изискуем през същите месеци или през следващите три поредни данъчни периода, т. е. за последния данъчен период това е м. 09.2007 г., а е упражнено за всички тези данъчни периоди през м. 11 на 2007 г. с подаване на коригиращата справка-декларация, т. е. след законовия срок. Във връзка с направените възражения от ревизирания субект, че следва да се отчете спазването на реда по чл. 126 от ЗДДС за коригиране на грешки, органът по приходите е приел, че независимо от това, след като лицето е пропуснало срока по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то това право е погасено и не може да бъде упражнено чрез извършване на корекции на грешки. Прието е, че случаят попада в тази хипотеза и не може "Никсметал 1" ЕООД да упражни правото на данъчен кредит по спорните доставки чрез подаване на коригираща декларация, тъй като нормата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС е императивна и действието й не може да бъде отменено чрез прилагане на корекциите по чл. 126 ЗДДС. Съдът е възприел тези изводи и е отхвърлил жалбата. Предвид така установената фактическа обстановка, по която няма спор, следва да се приеме, че настоящият случай попада в хипотезата на § 18 от Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.), съгласно който регистрираните лица - получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице - платец по глава осма, до влизането в сила на този закон и които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон, като в ал. 2 е указано, че когато лицата по ал. 1 са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1, се смята, че правомерно са упражнили правото си на данъчен кредит. Изрично в ал. 3 е указано, че ал. 2 и чл. 73а се прилагат и за неприключилите към датата на влизането в сила на този закон административни и съдебни производства. Регистрираните пък лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя (вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, според ал. 4 могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите 6 данъчни периода. Предвид това в случая следва да се приеме, че правилно жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит за процесните данъчни периоди и като не е признал това право, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,