Решение № 17080 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2011 г.

ВАСII отделение22.12.2011 г.докладчик т Дима Йорданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1145 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 4075/2010 г. по описа на Варненския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 17080 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Адвайс Холдинг" ООД срещу решение № 1145 от 12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 4075/2010 г. по описа на Варненския административен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - кметът на община Варна, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - физическите лица, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Адвайс Холдинг" ООД против заповед № 3614/15.11.2010 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 12, т. 1 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община Варна, на дружеството е отказано монтирането на рекламно-информационен елемент, тип "светлинна реклама по покриви", с размери 8 м x 1.35 м, на покрива на сградата на ул. "Заменхоф" № 2 в гр. Варна, тъй като сградата е архитектурен паметник. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съгласно чл. 12, т. 1 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община Варна се забранява разполагането на съоръжения за външна реклама на територията на община Варна върху сгради, обявени за паметници на културата. От писмо рег. № РД10-2600/1642 от 11.12.2010 г. на директора на Дирекция "АГУП" се установява, че процесната сграда е архитектурно-строителен паметник под № 28 от Актуализирания списък на архитектурно-строителните паметници от 1987 г. на НИПК - София. Освен това по делото е приложен Актуализиран списък на декларираните архитектурно-строителни паметници, в който под № 28 фигурира жилищно-търговска сграда на ул. "Димитър Кондов" и ул. "Заменхов" (под № 22 в актуализирания списък). Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза с. д. № 5591 от 14.03.2011 г., при анализ на действащата понастоящем административна карта на гр. Варна и КП от 1965 г., действащ към 1987 г., се налага изводът, че процесната сграда е идентична с декларирания паметник на културата № 28 - под т. 22 от Актуалния списък на архитектурните паметници в гр. Варна. Към момента на постановяването на оспорената заповед е действал Закона за културното наследство (обн. ДВ, бр. 19/13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.). Съгласно § 12, ал. 2 на същия, в тригодишен срок от влизането в сила на закона, директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата. По делото няма доказателства за наличието на заповед на министъра на културата за отписването на процесната сграда от този списък или за промяна в класификацията й, поради което по силата на § 12 от ПЗР на Закона за културното наследство, тя е запазила своя статут и след влизането в действие на новата уредба. При тези данни правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. С оглед горното не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - второ отделение,

Цитирани разпоредби

1