Решение № 5414 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16401/2010 г.

ВАСII отделение18.04.2011 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 01.10.2010 г. на Административен съд-Русе, постановено по адм. дело № 184/2010 г. ОСЪЖДА ДНСК София да заплати на Маргарита Янчева Василева от гр. Русе сумата от 1000 лв-разноски в касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5414 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16401/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК против решение № 22 от 1.10.2010 г. на Административен съд-Русе, постановено по адм. дело № 184/2010 г., с което е отменена заповед № РД-14-19 от 19.03.2010 г. на зам. началника му, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "надстройка на съществуваща жилищна сграда", разположена в ПИ 434, кв. 103, ЦГЧ по плана на гр. Русе, бул. Скобелев № 3, вх. 1. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна Маргарита Янчева Василева от гр. Русе оспорва жалбата и претендира за отхвърлянето й, както и за присъждане на направените разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите констатации относно вида на процесния строеж-"надстройка на съществуваща сграда" на констативния акт, издаден по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ са опровергани от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е отнесъл надстрояването на сградата за периода 1970-1973 г., което се обосновава от приетите и неоспорени официални и частни документи-Разрешения за строеж № № 365/1.06.1970 г. и 234/21.05.1973 г. на процесната сграда, издадени съгласно одобрени проекти, нотариален акт за дарение на право на строеж № 99/1970 г., договор от 19.03.1970 г. за разпределение на апартаменти в надстройката, обяснителна записка към работния проект. Според заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, процесният апартамент е преустроен от таван и не представлява надстрояване на жилищната сграда. Не е установена промяна на кота било на сградата, както и увеличаване на общата застроена площ и обем на "таванското помещение". Таванският етаж над четирите жилищни етажа е изпълнен въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешения за строеж, поради което не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и незаконосъобразно с обжалваната заповед е разпоредено премахването му на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Строеж "преустройство на таван в апартамент" не е предмет на проверяваното производството. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноските в касационното производство са в тежест на касатора и следва да се присъдят на ответната страна до доказания размер за платено адвокатско възнаграждение, поради липсата на своевременно направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1