Решение № 10520 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2016 г.

Решение № 10520 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) А. Л. Г. и К. Л. Я. и 2) С. Г. Н., Х. Л. В., Д. Г. Г., Н. П. П., Н. В. Л., Г. И. Л., М. И. Р., Е. Г. Г., Х. Х. Г., Н. И. В., Е. Т. Т. и Ц. М. С. срещу Решение № 2758/22.04.2016 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 11962/2015 г., с което са отхвърлени жалбите им против виза за проучване и проектиране № ГР-70-00-204 от 04.05.2015 г. на главния архитект на Столична община.

Ответниците - главен архитект на С. О. и ЖСК "ЛЮСИ 23" са на становище за неоснователност на жалбите, Й. И. Ц. и П. Г. Ц. не вземат участие в процеса и не изразяват позиция по тях.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

I. Касационната жалба на С. Н., Х. В., Н. Л., Г. Л., Х. Г. и Н. В. е недопустима за частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата с искане за отмяна на визата.

Оспорването на тези лица за унищожаемост на визата е оставено без разглеждане с Определение № 7067/30.12.2015 г. на АССГ. С влизането му в сила поради необжалването му то е преклудирало правото им да релевират отмяната на акта и производното от него да атакуват съдебното решение в съответната част. Касационното производство по отношение на нея следва да бъде прекратено поради липсата на правен интерес - чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК.

II. В останалата й част - за отречената от съда нищожност на визата, жалбата на посочените лица е допустима, но неоснователна. Правилна е преценката на съда за действителността на волеизявлението за издаване на визата.

1. Нищожността на административните актове се свързва с нарушения, които изключват настъпването на целените от органа правни последици. Порок от тази категория е винаги некомпетентността на издателя, а в случая той не е налице - вж. чл. 140, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. В останалите хипотези - на процесуални нарушения в широкия смисъл и на противоречие с материалния закон, валидността на акта се обуславя от тежестта на порока, от който е засегнат.

1. Акт със съдържанието и формата на издадения е допустим от правния ред. Разпоредените с него последици не са нетърпими за правопорядъка по начин, предпоставящ въобще отричането им, а претендираните от оспорващите пороци представляват типична проявна форма на незаконосъобразност - те са относими към установяването на фактите, качеството на заявителя на заинтересована страна или материалните предпоставки за издаване на визата.

1. Валидността на акта не се засяга и от непроизнасянето на органа по заявлението в предвидения от чл. 140, ал. 1, изр. 2 ЗУТ срок. С оглед на характера на срока изтичането му не прекратява правомощието да се издаде виза. Фикцията на мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 вр. чл. 21, ал. 1, предл. посл. АПК) е създадена в защита на правата на заинтересованите страни срещу бездействието на администрацията и нейна цел е преодоляването му. Затова произнасянето след срока и то с позитивен административен акт не е накърнило компетентността на органа, който поради правното си бездействие до този момент не е решил въпроса, поставен със заявлението до него. След като към датата на волеизявлението не е влязъл в сила изричен акт с индивидуализиращите го обективни и субективни предели, органът не е бил обвързан от административнопроизводствената пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК (косвено по аргумент за противното и от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК).

III. Жалбите на останалите касатори са допустими и основателни. В частта, с която е отхвърлено оспорването на акта като отменяем, съдебното решение е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК.

1. Виза за проектиране може да бъде поискана от възложителя или упълномощено от него лице - чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. "Възложител" по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

а. Сезиращото главния архитект на общината заявление № ГР-70-00-204/27.05.2014 г. е подадено от ЖСК, която, при липсата на данни да е носител на правото на строеж в УПИ I - "ОЖС", кв. 30а, м. "НПЗ С.", район "Възраждане" - Столична община, обект на визата, не притежава и качеството на възложител. То не произтича автоматично и от § 5 ДР на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, на който се съдържа позоваване в Заповед № СО-РД-564-4/21.02.2014 г. на кмета на СО, определяща кооперацията за инвеститор на жилищна сграда в общинския имот, доколкото не е издадена заповед и сключен договор за учредяване на правото - чл. 183, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 8, ал. 2 ЗОбС и чл. 60, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост, приета от СОС.

б. Искането до административния орган не обективира изявление, че кооперацията е действала от името на общината като собственик на имота, каквато е тезата на страната, за да бъдат действията по заявяване на визата последващо потвърждавани. Въобще самата позиция на общината е противоречива - от една страна, тя се възприема като страна в производството, а от друга - определя кооперацията като инвеститор (не е ясно точно какво съдържание е вложено в понятието и дали то е употребено в смисъла на възложител, настоящ или бъдещ), което сочи на самостоятелно качество при участието в инвестиционния процес.

в. Ако все пак се приеме, че на ЖСК е възложено да представлява общината, последната би действала като юридическо лице - собственик на УПИ (чл. 14 ЗМСМА), и страна по искане за издаване на административен акт, т. е. като частноправен субект. В тази хипотеза представителството от друго лице (дори и да се приеме за допустимо предвид на особеното правно положение на общината и съществуването на специални правила относно лицата, които могат да я представляват - вж. напр. чл. 44, ал. 1, т. 9 и 15 вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА) е подчинено на чл. 18, ал. 2 АПК, изискваща нарочна форма за действителност на упълномощаването.

г. Независимо дали правото на ЖСК да подаде искане за издаване на виза ще бъде отречено на собствено основание или като представител на СО (въпреки че изпълнението на подобна функция не отговаря и на целта, за която се образува кооперацията - чл. 1, ал. 1 ЗЖСК), и в двата случая административното производство е образувано при отрицателна предпоставка за неговата допустимост. То е инициирано от субект, който не притежава надлежна легитимация, респ. представителна власт - чл. 27, ал. 2, т. 5 и 6 АПК вр. чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, а изводът на административния съд в обратния смисъл е в противоречие с материалния закон.

1. Налице е и самостоятелно основание от материалноправен характер за незаконосъобразност на визата.

а. Предмет на визата, издадена на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 и чл. 41, ал. 2 ЗУТ, е проучване и проектиране на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в УПИ. Основен спорен въпрос по делото е за характера на подземните гаражи - дали те представляват допълващо застрояване и съответно могат ли да се допуснат с виза - чл. 41, ал. 2 ЗУТ.

б. Административният съд е кредитирал заключението на приетата техническа експертиза, вкл. по отношение на положителния отговор на въпроса за допълващия характер на подземните гаражи. Освен че тази квалификация е правна, тя е и неправилна.

ЗУТ съдържа два кумулативни критерия за дефиниране на допълващото застрояване - неговото предназначение (чл. 41, ал. 1 ЗУТ) и начинът на застрояване - свободно или свързано, както и разположението му - във втория случай допряно до сгради на основното застрояване в същия УПИ (чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ). Разпоредбите установяват изчерпателно белезите на допълващото застрояване и не могат да се тълкуват разширително. Ако застрояването не отговаря на някой от тях, предвиждането му с виза по чл. 140 ЗУТ не е допустимо.

По начина на предвиждането им с визата като подземни гаражите не попадат в обхвата на понятието за допълващо застрояване по отношение на допустимите възможности за тяхното разполагане в имота. Те не представляват пристройки, а стават част от основното застрояване, доколкото се интегрират неделимо под жилищната сграда. При тази им характеристика и след като не са включени в действащия застроителен план за имота - вж. отговорите на експерта по т. 2.2 и т. 3.2 към СТЕ, те не принадлежат към обектите на допълващото застрояване, а визата противоречи на чл. 41, ал. 2 ЗУТ.

в. Третирането от чл. 85 вр. чл. 84 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на подземните гаражи като допълващо застрояване противоречи на обсъдените правила на ЗУТ относно допустимостта на предвиждането им с виза, а на прилагане подлежи по-високият по степен акт - чл. 5, ал. 1 АПК. На още по-малко основание е важимо позоваването на текст от отменената наредба от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията и указателно писмо на МРРБ от същата година по повод на изискванията към проектирането на непредвидени с ПУП подземни гаражи, което не обвързва съда при тълкуването и прилагането на закона.

г. Задължителното според чл. 43, ал. 1 ЗУТ осигуряване на необходимите гаражи и места за паркиране в границите на УПИ може да бъде постигнато по различни начини - чрез изменението на ПУП в случаите на основно застрояване, необхванато от действащия, или чрез виза за проектиране, съответстваща на изискванията за допускането с нея на допълващо застрояване.

1. Касационните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, ако са основателни, предполагат връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд - чл. 222, ал. 2 АПК. Обсъждането им би имало смисъл при вероятност за различен правен резултат от спора. Констатираните пороци на административния акт обаче обуславят отмяната му независимо от евентуалното установяване на нови факти или отстраняването на процесуално нарушение на съда. Затова казуистичното изследване на възраженията на касаторите в тази насока е безпредметно.

Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение в отхвърлящата жалбите за отмяна на визата част и решаването на делото по същество с отмяната на акта - чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Основателността на касационното оспорване е предпоставка по чл. 143, ал. 1 АПК за възстановяване в полза на жалбоподателите на сторените от тях разноски в двете съдебни инстанции.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение