Решение № 6552 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2024 г.

И. Д. Х. е подал касационна жалба срещу решение 1583/15.11.2023г. по адм. дело 1264/2023г. по описа на Административния съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 06.04.2022г. 17.01.2023г., изразяващи се в засягане достойнството и авторитета на ищеца, причинени вследствие на частично отменено наказателно постановление 22-0819-003031/ 06.07.2022г., издадено от началник група в сектор Пътна полиция при Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло и да се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с наказателно постановление 22-0819-003031 от 06.07.2022г., издадено от началник-група в сектор Пътна полиция при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- Варна, на И. Д. Х. били наложени: 1. административно наказание глоба в размер 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП; 2. глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в от същия закон. С решение 82 от 17.01.2023г. по АНД 2919/2022г. на Районния съд-Варна наказателното постановление е било изменено, като е отменено в частта по т. 1, с която е наложена глоба в размер 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. По делото са изслушани свидетелските показания на Н. Д., приятелка на ищеца, която разказала за състоянието му след образуване на административно-наказателното производство срещу него. Съгласно служебна справка, наименувана Картон на водача, съдът установил извършвани нарушения по Закона за движение по пътищата. От правна страна административният съд приел, че исковата претенция за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователна поради недоказаност на претърпяната вреда и причинната връзка на твърдените вреди с отменената като незаконосъобразна част от наказателно постановление 22-0819-003031 от 06.07.2022г. Съдът изложил мотиви, че по делото нямало данни, които да сочат, че ищецът е достигнал нива на безпокойство и притеснение, надвишаващи тези, които би изпитало лице в същото положение. За да бъдат обезщетени, тревогите, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябвало да превишават съответните нива на страдание или унижение, присъщи на определена форма на незаконосъобразно третиране при осъществяване на административна дейност Тъй като не било доказано възникването на особено и извънредно състояние на ищеца, което да е причинено единствено от санкционирането му с наказателно постановление, нямало основание за присъждане на претендираното обезщетение. На следващо място, административният съд приел за неоснователна исковата претенция за посочения в нея период, като отхвърлил пораждането на неимуществени вреди вследствие на отмененото наказателно постановление преди узнаването му на 07.07.2022г. Касационната инстанция намира, че решението, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, не е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Не са оправдава оплакването, че първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца относно обстоятелствата, които се нуждаят от доказване. Ясни указания, свързани с разпределението на доказателствената тежест, са дадени на ищеца с определение 1809/26.06.2023 г. Съдът не е имал задължение да дава указания, че доказателствата, ангажирани от ищеца, са недостатъчни или неубедителни. Производството е исково и всяка страна е равна на другата, що се отнася до упражняването на процесуалните й права, както и с оглед последиците, които законът свързва с не/установяването на определени факти с правно значение. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, обосноваващи отхвърлянето на предявения иск. Съдът законосъобразно е приел, че по делото не са установени всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. На първо място, административният акт, който се свързва с настъпването на морални вреди, е изменен, а не отменен, каквото е изискването на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По делото е установено, че ищецът е участник в пътно-транспортно произшествие, във връзка с което е констатирано извършено от него административно нарушение, съставляващо основание за ангажиране на административноноказателната му отговорност. На второ място, не могат да се приемат за настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Административният съд основателно е отчел заинтересоваността на разпитаната по делото свидетелка, която е дала показания относно състоянието на И. Х. след пътния инцидент. В действителност, с оглед установените по делото факти, за източник на негативните емоции на ищеца следва да се счита самото пътно-транспортно произшествие, а не съставеното впоследствие наказателно постановление. Видно от представената служебна справка, ищецът е санкциониран неколкократно за нарушения на Закона за движението по пътищата, което, заедно с останалите обстоятелства, свързани с проведеното административнонаказателно производство, в което не са наложени значителни по тежест административни наказания, изключва възможността да е понесъл сериозни морални вреди като засягане на достойнството му и авторитета му пред семейството и приятелския му кръг, изпитването на хронично напрежение, страх и несигурност при шофиране по причина на издаденото наказателно постановление. Освен че следва да са доказани, неимуществените вреди от незаконосъобразна административна дейност подлежат на обезщетяване и ако засягат психо-емоционалната сфера на личността в по-висока степен от обичайната, характерна за всяка подобна житейска ситуация, а такова засягане в случая не е налице. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд