Решение № 10954 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния чл. 8 и чл. 9 ЗУБкодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Ш. М., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Лисичкова, против Решение 18321 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело 2307/2025г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Неправилен бил и изводът му, че Република Турция се явява трета сигурна държава, по отношение на търсещия закрила М.. Твърди и несъответствие на процесния административен акт с Европейската конвенция за правата на детето. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспореното решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/. В съдебно заседание, чрез адв. Лисичкова, поддържа касационната жалба. Ответникът - председател на ДАБ, не дава писмен отговор по касационната жалба, но в съдебно заседание, чрез юрк. Хичовски, я оспорва като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Ш. М., гражданин на Сирия, регистриран като непридружен непълнолетен срещу Решение 1753 от 17.02.2025г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на международна закрила. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Възприети и споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Съдът е взел в предвид, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че е напуснал страната си по произход по свое решение на 23.05.2024 г., бил на територията на Турция 20 дни и от там незаконно е влязъл в България. Целта му била да стигне до Нидерландия, където има приятели. Подал молба за международна закрила в Република България, защото е бил заловен и му е казано че така трябва да постъпи. Искал да отиде до Нидерландия, защото там е много по-хубаво отколкото в Република България и защото там има приятели. Посочва, че е роден през [година], но при вписването му в регистъра баща му го е вписал като роден през [година], че е [заличен текст] по народност и [заличен текст] по религия. Заявява, че в страната си по произход Сирия, не е имал проблеми основани на етническата си и религиозна принадлежност, там продължават да живеят родителите му, както и единият му брат. Заявява, че в Турция от десет години живее друг негов брат, едната му сестра от 8 години, а друга от 2-3 месеца, но той не е живял при тях. Не е останал в Турция, тъй като там има дискриминация. Молителят мотивира молбата си за международна закрила с общото положение на несигурност в страната и с нежеланието си да ходи в казарма при официалните власти на страната. Казва, че гр. Халеб е под контрола на режима на Башар Ал Асад към датата на интервюто, а е чувал по новините, че някога е имало присъствие в града и на групировката Ислямска държава и на Свободната армия. Казва, че към датата на интервюто има инциденти между различни племена в района. Обяснява, че една седмица преди да напусне държавата си по произход е имало сблъсъци между племената и е имало седем жертви. Казва, че конкретните причини да напусне страната си са за де не бъде взет в казарма, както и поради тежкото положение породено от липса на работа. Заявява, че не му е оказвано насилие, но че е бил един път заплашван и ограбен от две момчета с нож. Допълва, че е виждал престрелка между две групи. По време на проведеното с него интервю гражданинът на Сирия не заявява да е бил политически ангажиран или да е имал проблеми с официалните власти на страната си. Казва, че не е бил арестуван и осъждан. Смята, че ако се завърне в държавата си по произход ще бъде вкаран в затвора, защото е напуснал страната, както и че може да го очаква смъртна присъда. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. В бежанската му история липсват твърдения за отправяни спрямо него заплахи, а само за един инцидент от криминален характер. Органът обосновал извод, че той е напуснал Сирия поради лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При доказателствата събрани от ДАБ и данните от интервюто, съдът счел, че не се установяват основателни опасения от действия на преследване по чл. 8, ал. 3 5 от ЗУБ, както и, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Липсват доказателства лицето основателно да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, съответно липсват предпоставките на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Б. Ш. М. е напуснал страната си на произход не поради опасността от такова преследване, а в търсене на по-добри условия на живот. По отношение на твърдението му, че може да бъде мобилизиран, съдът приел, че той не сочи да е бил издирван за отбиване на военна служба. Същевременно задължението за отбиване на военна служба, само по себе си, не е основание за предоставяне на статут. Съгласно Указ на президента 30/2007, сирийските младежи могат да заплащат такса за освобождаване от задължителната военна служба и да не бъдат призовани отново. Мъжете на възраст между 18 г. и 42 г., които са пребивавали извън Сирия, също могат да заплатят такса, за да бъдат освободени от такава. Вероятността да бъде мобилизиран не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване,а следва да бъде придружено с наличие на предпоставките на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, предвиждащ действия по преследване, каквото в случая липсва. Липсват основания и за прилагане института на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Не са налице доказателства, че М. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за отправяни към него тежки заплахи срещу живота или сигурността му, както и поради безогледно насилие при въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на приети и посочени справки, включително, е направен извод, че общото положение в Сирия се подобрява след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Ситуацията в страната е извън границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. С подробни аргументи, съдът посочил, защо в случая не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С 465 / 07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В производството пред административния орган и в съдебното такова, М. по никакъв начин не успява да докаже, че е конкретно поставен в ситуация на опасност. Липсва индивидуализация на заплаха срещу него. От служебно събраните доказателства, също не се обосновават предпоставките за приложение на чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно изводите на административния съд и в условията на чл.221,ал.1, изр.2 от АПК, препраща към тях. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Б. Ш. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Личната бежанска история на М. се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, съответно по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. В случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,