Решение № 9726 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2010 г.

Решение № 9726 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1668/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Руменова Зашева от гр. Панагюрище срещу решение № 608 от 15.12.2009 г. по адм. дело № 630/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № 771 от 12.08.2009 г., издадена от кмета на община Панагюрище, за попълването на действащия кадастрален план на с. Баня, община Панагюрище, одобрен с негова заповед № 511 от 29.09.1995 г., с нанасяне на вярната имотна граница между имоти пл. № № 759 - нов, 587 и 760 - нов по кафявите линии и надписи към графичната част на акт № 4/1.04.2009 г. за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. Сочат се касационните основания за отмяна на решението, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Кметът на общината не е взел отношение по спора. От останалите ответници становище са изразили четири физически лица, като Мария Тодорова Недекова, Иван Добрев Недеков и Румен Добрев Недеков молят обжалваното решение да се остави в сила и претендират разноските за тази инстанция, а Лидия Матеева Недекова е за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесната заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Според Върховния административен съд, състав на седмо отделение, касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), регламентираща реда за изготвяне на акта за непълноти в производството по изменение на кадастралния план, изрично разпорежда той да бъде подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. 2-ро от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри възпроизвежда текста на закона. Следващото изречение посочва действията на съставителя в случай на отказ да бъде подписан акта и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица - издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Очевидно е правното значение на подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Само отсъствието на спор, установено чрез заявеното с подписването съгласие, е основание за постановяване на положителния акт на изменението на кадастралния план. Неподписването на акта от всички, каквото в случая е налице, се приема от законодателя като достатъчно основание за отказ. Разпоредбата на предл. 3-то на ал. 3 от чл. 62 от Наредба 3/2005 г. съответства на нормата на предл. 2-ро на ал. 2 от чл. 53 от ЗКИР, възпроизведена в ал. 6 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., съобразно която непълнотите и грешките, свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Тълкуването на разпоредбата на ал. 5 на чл. 62 от приложимата наредба във връзка с текстовете на ал. 3 и ал. 6 на същия член и чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР налага извод за съобразяване с нормативно определеното в чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) предназначение на нормата само в частта й на първото предложение - в случаите на влязло в сила съдебно решение. Това изцяло съответства на целта на уреденото в чл. 53 от ЗКИР опростено административно производство по изменение на кадастрален план в случаи на непълноти и грешки. Влязлото в сила съдебно решение, задължително за страните и административния орган, замества съгласието на участниците в производството по ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР. Правилни са изводите на административния съд по отношение на второто предложение на ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. То въвежда основание, недопустимо разширяващо правомощията на органите по кадастър за преценка, влизащи в колизия с целта на института на изменението на кадастралния план, уреден като безспорно производство с нормата на чл. 53 от ЗКИР. Предвид изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва изводът, че предл. 2-ро на ал. 5 от чл. 62 от наредбата не може да бъде приложена като противоречаща на акт от по-висока степен. Поради тези съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция. При този изход на делото основателно е искането на Мария, Иван и Румен Недекови за присъждане на разноските, направени в хода на касационното оспорване, поради което Мария Зашева следва да се осъди да им заплати сумата 150 лева, представляваща платен хонорар на адв. Найденов. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение