Решение № 9364 от 25.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Кашон ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [номер], представлявано от И. Илиев-управител, срещу решение 4552/01.07.2019 г. постановено по адм.д.2013/2019 г. по описа на Административен съд София град. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р-22220417008203-091-001 от 18.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 1871/03.12.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.София, с който е ангажирана отговорността на Кашон ЕООД по реда на чл.177 ЗДДС, за задължения в размер на 92 276.27 лв., от които главница 76 300 лв. и лихви в размер на 15 916.27 лв. за ползвано право на данъчен кредит по фактури издадени от Блик - И. Илиев ЕООД в данъчни периоди м.май и м.юни 2016 г. Според подадената касационна жалба решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът възразява срещу приетото от АССГ, че Кашон ЕООД и Блик И. Илиев ЕООД се представляват по закон и по търговско пълномощно от едно и също физическо лице. Обстоятелството, че двете дружества са извършвали търговска дейност от един и същи адрес в гр.София, че справките декларации са подавани от едно и също лице - И. Илиев, с квалифициран електронен подпис /КЕП/ не са основание да се твърди наличие на знание у управителя на ревизираното лице за невнасяне на дължимия данък. В подадената касационна жалба се поддържа твърдение, че фактическата обстановка изложена в съдебното решение не отговаря на доказателствата по делото . АССГ приема, че лицето представлявало доставчика и получателя са едно и също лице, но не е съобразено обстоятелството, че след 25.11.2015 г. И. Илиев не е извършвал сделки от името на Блик-И. Илиев ЕООД, нито е отговарял за разчитането с бюджета. От факта, че КЕП е на името на Блик-И. Илиев ЕООД не следва, че справките декларации /СД/ по ЗДДС са подадени от И. Илиев и той е знаел за действията на управителя Т. Крумов. Извод за знание не може да бъде направен и от обстоятелството, че двете дружества имат един и същи адрес от който се осъществява търговската им дейността. Това е адресът на който са регистрирани, но доказателства, че това е адресът от който и двете дружества са осъществявали търговска дейност не са събрани в хода на ревизионното производство. Неотносими към спора са и твърденията, че част от назначените лица в магазините на Блик-И. Илиев ЕООД са прехвърлени под ръководството на други дружества, които се управляват от И. Илиев. Неправилно е тълкувана в мотивите на съдебното решение и нормата на чл.177, ал.6 ЗДДС. Данъчната администрация следва да е предприела всички действия, за да обезпечи събирането на данъка от доставчика и едва след това може да пристъпи към прилагане разпоредбата на чл.177 ЗДДС. Доказателства в този смисъл няма представени по делото и не са поддържани твърдения в този смисъл. Неправилен е изводът на съда, че е доказано по надлежния ред, че И. Илиев е знаел, че Блик-И. Илиев ЕООД няма да внесе декларирания ДДС за месец май и юни 2016 г., като въз основа на това е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен. Въз основа на горното касаторът моли, решението да бъде отменено, както и обжалвания ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуалния си представител по делото моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице основания неговата отмяна. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице релевираните касационните основания. Изводът на съда, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.177 ЗДДС е правилен. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22220417008203-091-001 от 18.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден изцяло с решение 1871/03.12.2018 г., с който е ангажирана отговорността на Кашон ЕООД по реда на чл.177 ЗДДС, за невнесен ДДС от Блик - И. Илиев ЕООД по издадени 46 бр. фактури в общ размер на 92 216.27 лв. от които 76 300 лв. главница и лихви в размер на 15 916.27 лв. за данъчен период м.май и м.юни 2016 г., по които в последствие ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че ревизионното производство е законосъобразно образувано от компетентен орган, спазена е предвидената в чл.120, ал.1 ДОПК форма и не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Изводите за материална законосъобразност на ревизионния акт са направени въз основа на следната фактическа обстановка: Установено е, че за процесните доставки са съставени 46 бр. фактури за доставка на козметични и парфюмерийни от Блик И. Илиев ЕООД на ревизираното лице. На отделен ред в тях е отбелязан дължимият ДДС. Фактурите са включени в дневниците за продажби, данъкът е деклариран в СД по ЗДДС, но не е внесен от доставчика. По отношение на Блик-И. Илиев ЕООД е установено, че има образувано изпълнително производство, но вземанията не могат да бъдат погасени чрез принудително изпълнение. Длъжникът не разполага с активи, върху които да се насочи вземането. От доказателствата събрани входа на ревизионното производство е видно, че доставчикът и получателят по процесните фактури се представляват по закон и търговско пълномощно от едно и също физическо лице. В търговското пълномощно на И. Илиев, в качеството му на представител на Блик - И. Илиев ЕООД са предоставени права , които са от компетентността на едноличния собственик на капитала. Въз основа на това пълномощно И. Илиев е участвал при извършване на ревизията на Блик И. Илиев ЕООД, като е подписал множество документи включително след 11.02.2016 г., когато твърди, че пълномощията му са били отнети. Отговорността по чл.177, ал.1 ЗДДС е на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. За да бъде реализирана отговорността лицето, то следва да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това да е доказано от ревизиращите органи по ред на чл.117-120 ДОПК. Според мотивите на атакуваното съдебно решение са налице всички фактически и прави основания, които обосновават ангажиране отговорността на Кашон ЕООД по реда на чл.177 ЗДДС. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя, че отговорността е субсидирана. Отговорността се реализира по отношение на лицето което е пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато това е невъзможно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Обосновано, според АССГ органите по приходите са приели, че протоколът за оттегляне на пълномощното е с недостоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. Справките декларации /СД/ на Блик - И. Илиев ЕООД са подавани с КЕП на И. Илиев от един и същи IP адрес с тези на Кашон ЕООД. Надлежно е установено, че КЕП е на пълномощника И. Илиев. Налице е и един и същи адрес, от който дружествата са упражнявали търговската си дейност, като тези констатации не са оборени от ревизираното лице, а само се оспорват. Решаващият състав е изложил мотиви и относно дължимостта на лихвите, като е посочено, че такива се дължат. По аргумент от чл.16, ал.3 от ДОПК забавата на единия съдлъжник поставя в забава и другия. Въз основа на тези мотиви е направен краен извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт, като при служебната му проверка не са установени основания за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да отхвърли жалбата съдът правилно е приел, че обжалваният ревизионен акт е действителен и законосъобразен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Правилно са установени релевантните по делото факти и въз основа на тях са формирани обосновани фактически изводи и е тълкуван приложимият материалния закон. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е предвиден в закона случай, в който трето регистрирано лице по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ДОПК има задължение за внасяне на данък върху добавената стойност на платеца на данъка. Задължението на третото лице възниква, когато са налице следните кумулативни предпоставки: лицето, чиято отговорност е ангажирана, е регистрирано по ЗДДС и притежава качеството получател по облагаема доставка; лицето е ползвало данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка, и лицето е знаело или е било длъжно да знае при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен. В производство пред АССГ спорен е бил само въпросът относно знанието и доказателствата въз основа на които органите по приходите са приели, че такова е налице у ревизираното лице. Настоящия състав споделя изводите на административния съд за наличието на субективния елемент от състава знанието на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В конкретния случай е явно, че е подържана тезата за наличие на предварително знание от страна на ревизираното лице по смисъла на чл. 177, ал. 2 пр. първо ЗДДС. Преценката на АССГ е извършена въз основание на обективни критерии, при съобразяване на събраните в тази връзка доказателства, които са достатъчни и безпротиворечиви и установяват твърдението за знание, според изискването на чл.117-120 ДОПК. Двете дружества осъществяват дейност от един и същи обект, находящ се на адрес: гр.София, [улица], [номер]. Управителя на ревизираното лице е и пълномощник на доставчика. Преценените в съвкупност доказателства, обосновават извода възприет, както от приходната администрация, така и от административния съд, че действителните в конкретния казус отношения между двете дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката, което съгласно трайната практика на ВАС по сходни дела мотивира доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Настоящата инстанция намира, че съобразно събраните по делото доказателства, се установяват взаимовръзки между двете дружества, от които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице. За ревизирания период са налице всички предпоставки за реализиране на солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС, като са извършени доставки от дружеството "Блик - И. Илиев" ЕООД, за които са издадени фактури, по които дружеството "Кашон" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит и е налице и е доказан субективния елемент знание, че начисления ДДС по тези доставки няма да бъде внесен от доставчика. Постановеното от АССГ, решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на данъчната администрация в полза на Национална агенция по приходите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 298 лв. определени по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,