Решение № 6321 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2017 г.

Решение № 6321 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И., против Решение № 142/20.09.2017 г. по адм. дело № 89/2017 г. на Административен съд - К. (АС К.). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложени са съображения, че неоснователно се измества границата на имота, тъй като тя правилно е отразена в картата на възстановената собственост. Посочено е, че имота е в стари съществуващи граници и не е необходим въвод във владение. Счита, че неоснователно не се признава решението по административно дело № 60 от 2001 г. на РС К. и че не е взето предвид неговото възражение относно техническата експертиза. По делото е постъпила и частна жалба от Д. И., подадена против Разпореждане от 17.10.2017 г. по адм. дело № 89/2017 г. на Административен съд- К.. В нея се счита, че неоснователно съдът го е осъдил да изплати допълнително още 128 лева по назначената съдебно техническа експертиза. Ответникът Регионална дирекция по горите - гр. К. в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Евтимова, счита, че правните изводи на административния съд са в съответствие с фактическите обстоятелства по делото. Намира, че същият е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Ответникът РДГ град К. в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Евтимова поддържа писмения отговор. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и се потвърди решението на АС - К.. Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че постановеното решение е обосновано, като фактите по спора са правилно установени и съответно по тях са направени верни правни изводи. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна и решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е сезиран с подадена искова молба срещу Регионална дирекция по горите гр. К. с искане да му заплати сума в размер на 3 000 лв. представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, възникнали в следствие на възникнал спор за местоположение на общи граници между имоти и извършването на сеч в горски имот № 059003, който е съседен на имот № 059014, в землището на с. С., област К., собственост на ищеца. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от Д. И. иск срещу Регионална дирекция на горите гр. К., бул. "България" № ЗЗ, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. На следващо място е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция на горите– гр. К. за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. За да постанови този правен резултат решаващият съд приема, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди. Приема, че при извършена проверка по подадена жалба от Илиев с рег. № 94-2229/11.08.2016 г. до Министъра на земеделието и храните е констатирано, че отрязаните дървета, за които претендира, че попадат в неговия имот № 059014, са били отрязани в съседния № 059003, землището на с. С., за който е имало издадено разрешително за сеч. Горното е отразено и в Констативен протокол № 001540/10.09.2016 г. на ИА по горите /лист 20 по делото/. Тези изводи се потвърждават изцяло и от назначената и приета съдебно– техническа експертиза и показания на свидетеля Здравков. Посочено е, че имотът на ищеца не е бил трасиран по установените координати и не са маркирани гранични точки, като РДГ обаче не поставя граници и точки на имоти. Служителите на РДГ – К. са работили с представените от ищеца документи, от които е видно, че сеч в неговият имот не е извършвана. В заключение адм. съд приема, че претенцията за присъждане на имуществени вреди се явява недоказана и не се явява като последица от незаконосъбразността на действията на служители на РДГ гр. К.. Намира, че е налице липса на пряка причинна връзка между незаконосъобразни действия на служители на ответника и причинени имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и съдържат обосновани отговори на предявените претенции. Заявените от ищеца като неправомерни действия са квалифицирани с относимата правна норма и АС К. правилно е приложил закона. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие на административния орган. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Правилно съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение е предявен срещу РДГ, която има качеството на юридическото лице, в чиито състав е органа, от чиито незаконосъобразни действия се твърди, че са причинени вредите. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са директно следствие от увреждането. При изследването на основателността на иска трябва да се отчетат специфичните твърдения на ищеца, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ по иска, с който се претендира обезщетение. В случая не е налице причинена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Разминаването на посочените обстоятелства в исковата молба и събраните писмени и гласни доказателства обосновава несъстоятелността на твърденията, че в резултат на незаконосъобразни действия са причинени имуществени вреди на лицето, така както се претендира. Твърденията в исковата молба са в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника. Този отрицателен факт безспорно се установява от доказателства по делото. Съдебно техническата експертиза потвърждава, че не е налице изсичане на дървета в имота на ищеца. Експертното заключение е прието без възражения в съдебно заседание. Същото следва да се кредитира като обективно и компетентно съставено. При оценка на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност следва извода, че не е налице незаконосъобразно действие по чл. 250 АПК или бездействие по чл. 256 АПК на служители на ответника, което да е извършено, без да се основава на закона. Липсата на незаконосъобразни действия е достатъчно основание за отхвърляне на иска без да се изследват останалите елементи от отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като не е установена незаконосъобразност на адм. акт или дейност, не трябва да се изследва наличието на твърдяната вреда. Липсата на всички предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска, като неоснователен. Решението като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/ исковете му, означава, че такова не се дължи. Следва да се отхвърли направеното искане за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Частната жалба на Д. И., подадена против Разпореждане от 17.10.2017 г. по адм. дело № 89/2017 г. на АС – К. е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване - чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 от АПК. Резолюцията на лист 64 от делото на адм. съд не е от категорията обжалваеми съдебни актове, които са посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. С нея единствено се потвърждава, протоколно определение от 12.09.2017 г. (лист 54 от делото) относно разходи по СТЕ. Водим от горното, Върховният административен съд- състав на трето отделение,