Решение № 8967 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2015 г.

Решение № 8967 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Аня Минчева, срещу решение № 375 от 7.10.2015 г., постановено по административно дело № 413/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, в частта му, с която е отменена писмена покана с изх. № 29-04-49/63 от 28.05.2015 г., издадена от директора на РЗОК - Велико Търново, за сумата над 3 731,67 лева касателно допуснатото от "Диагностично-консултативен център (ДКЦ) 1 - Велико Търново" ЕООД, превишение на определения му за четвъртото тримесечие на 2014 г. регулативен стандарт за стойност на МДД по бланки МЗ-НЗОК № 4, до пълния размер от 5 914,40 лв., определен с писмената покана. В писмена защита от 8.06.2016 г. повереникът на касатора навежда доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като поддържа възведеното с касационната жалба искане и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД, ЕИК 104120553, представляван от пълномощника адвокат Маречков, писмено моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД писмена покана изх. № 29-04-49/63/28.05.2015 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, с която жалбоподателят е поканен да възстанови на ответника сума в размер на 5 914,40 лева, представляваща платени от РЗОК средства за стойността на МДД по бланки МЗ - НЗОК № 4 за четвъртото тримесечие на 2014 г., назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Велико Търново е отменил като незаконосъобразна писмената покана с изх. № 29-04-49/63 от 28.05.2015 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, за сумата над 3 731,67 лева на допуснатото от "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД, превишение на определения му за четвъртото тримесечие на 2014 г. регулативен стандарт за стойност на МДД по бланки МЗ-НЗОК № 4, до пълния размер от 5 914,40 лв., определен с писмената покана, отхвърлил е жалбата на "Диагностично-консултативен център 1- Велико Търново" против процесната писмена покана в останалата й част, и е осъдил "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново направените по делото разноски в размер на 286,78 лв. За да постанови този резултат съдът е обсъдил заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в съответствие с което е приел, че от фактите по делото се установява, че за първото, второто и третото тримесечие на 2014 г. няма превишение на регулативния стандарт по бланка МЗ-НЗОК № 4, като за третото тримесечие остават неусвоени от 10%-то завишение 2 182,73 лв., а за четвъртото тримесечие превишението е на стойност 5 914,40 лв., тоест в годишен аспект превишението е на стойност 3 731,67 лв. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на жалбоподателя за превишения регулативен стандарт следва да бъде ангажирана в този размер, за който писмената покана е законосъобразно издадена, като над него писмената покана е незаконосъобразна и в тази й част, за разликата от 2 182,73 лв., следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. Решението на Административен съд - Велико Търново в обжалваната му част, с която жалбата до него е уважена като основателна и е отменена процесната писмена покана за сумата над 3 731,67 лева, е правилно. То е надлежно обосновано, постановено е при точно тълкуване и правилно прилагане на материалния закон, и е съобразено с актуалната съдебна практика на Върховния административен съд, като не страда от сочените в чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК пороци, чието наличие би обусловило отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице фактическите и правни основания, обусловили издаването на процесната писмена покана в отменената й част. В процесния казус изпълнителят на медицинска помощ с действията си не е причинил изплащане от бюджета на НЗОК на част от посочената в поканата сума (касае се за 2 182,37 лв.) без правно основание, което изключва вмененото му от компетентния орган задължение да я възстанови в бюджета на касата. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № РД-09-538/23.04.2015 г. на директора на РЗОК - Велико Търново е назначена тематична финансова проверка на ИМП (изпълнителя на медицинска помощ) "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените брой СМД (специализирани медицински дейности) и стойност МДД (медико-диагностични дейности) за четвъртото тримесечие на 2014 г., като конкретните задачи са проверка на база справка за назначени бланки МЗ - НЗОК № 4 въз основа на постъпилите от дружеството отчетни документи, за наличие на превишения на стойността на МДД, определени с протокол № 2/21.11.2014 г. към договор № 040345/14.02.2014 г., след отчитането на разрешените надвишения и задължението за компенсиране и определяне на размера на заплатените от РЗОК - Велико Търново средства на СИМП (в случая абревиатурата означава "специализирани изпълнители на медицинска помощ") и самостоятелни лаборатории съответно по бланки МЗ - НЗОК № 4, в резултат на назначените от ИМП МДД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Съставен е Констативен протокол за извършен контрол по изпълнението на договора с изпълнителя на медицинска помощ № СМ/ф/47 от 08.05.2015 г., в който е посочено от финансовите инспектори, че за четвъртото тримесечие на процесната година ИМП е възложил МДД, заплатени от НЗОК на СИМП по бланки МЗ-НЗОК № 4 за пациенти съгласно приложената към протокола справка, на стойност 33 019,50 лв. Посочено е, че след отчитане на разрешените надвишения задължението за компенсиране е 27 105,10 лв. Финансовите инспектори са приели, че след отчитането на разрешените надвишения и задължението за компенсиране е налице превишение на стойността на МДД, определени със съответния протокол по тези бланки в размер на 5 914,40 лв. Във връзка с този протокол е издаден и Протокол за неоснователно получени суми № СМ/ф/ 48 от 8.05.2015 г. от посочените финансови инспектори, при което, позовавайки се на по-горе описания констативен протокол, те са приели, че ИМП е нанесъл щета на НЗОК в размер от 5 914,40 лв., която сума следва да се възстанови от него в бюджета на касата. В резултат на направените констатации по констативния протокол директорът на РЗОК - Велико Търново е отправил процесната писмена покана до ИМП за внасяне по сметка на Великотърновската РЗОК на дължимата сума в размер общо на 5 914,40 лв., представляваща назначена в повече от договореното между страните специализирана извънболнична медицинска дейност в резултат на превишената стойност на бл. МЗ-НЗОК № 4, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Със заключението си по възложената му съдебно-икономическата експертиза, изслушано по делото и обсъдено в обжалваното съдебно решение, вещото лице е констатирало, че стойностите, посочени в поканата, на определените регулативни стандарти, допустимото превишение и издадените и изпълнените такива, са установени правилно, като действително има такова превишаване на стойностите на регулативни стандарти в рамките само на четвъртото тримесечие. Вещото лице е констатирало, че за първото, второто и третото тримесечие на 2014 г. няма превишение на регулативните стандарти, като за третото тримесечие остават неусвоени от 10%-то завишение 2 182,73 лв., които (според експерта) не могат да се прехвърлят за четвърто тримесечие. Както правилно е приел първоинстанционният съд при преценката на законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, писмената покана е валидна и процесуално законосъобразна, но същата частично не е в съответствие с целта на закона и е материално незаконосъобразна. В чл. 3, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2014 г. е предвидено, че всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя броя на назначаваните СМД в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2, и стойността на назначаваните МДД в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4., а според ал. 2 на същия член, Надзорният съвет (НС) на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал. 1. В изпълнение на тази законова делегация, с решение № РД-НС-04-6 от 23.01.2014 г. на НС на НЗОК са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Правилата, броят на СМД и стойностите на МДД могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто. Надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Правилата, през I, II и III тримесечие изпълнителите могат да превишават с 15 процента определените им брой СМД и стойностите на МДД, но са длъжни да компенсират превишението през следващото тримесечие. Не се допуска превишение през четвърто тримесечие. Същото съдържание имат и ал. 4 и ал. 5 на чл. 44 от индивидуалния договор между "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" и НЗОК. Вредата за НЗОК се изразява в средствата, които е била принудена да заплати над определените за изпълнителя по договора финансови средства за СМД и МДД, извън допустимите надвишения, които не се компенсират и извън компенсираните такива за първо, второ и трето тримесечия. Преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер на предоставените на конкретния ИМП средства за брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението на средствата се прави за годината и едва след това - по тримесечия за РЗОК и за конкретния ИМП. След като превишението на броя на СМД и стойност на МДД, което е допуснато за отделно тримесечие, е компенсирано в рамките на същата година, включително с неизползвани направления за СМД и МДД от предходни тримесечия (включващи възложения брой СМД и стойност на МДД за тримесечието и допустимото некомпенсируемо надвишение от 10%), не е налице преразход на средства за НЗОК. Затова няма причинена щета на НЗОК и целта на закона за определяне на рамки на средствата, които да бъдат заплащани на ИМП за СМД и МДД, е била постигната, поради което и ИМП не следва да възстановява средства на НЗОК. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2014 г., а доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания, не могат да бъдат споделени. По делото безспорно е установено, че за първото, второто и третото тримесечие на 2014 г. няма превишение на регулативния стандарт по бланка МЗ-НЗОК № 4, като за третото тримесечие остават неусвоени от 10%-то завишение 2 182,73 лв., а за четвъртото тримесечие превишението е на стойност 5 914,40 лв., тоест в годишен аспект превишението е на стойност 3 731,67 лв. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отговорността на "Диагностично-консултативен център 1 - Велико Търново" ЕООД, за превишения регулативен стандарт следва да бъде в ангажирана в този размер, за който писмената покана е законосъобразно издадена, като над него писмената покана е незаконосъобразна и в тази й част, за разликата от 2 182,73 лв., следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и в противоречие с целта на закона. С оглед на изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на процесната писмена покана в отменената й част, не може да бъде кредитирана. Затова, като е отменил писмената покана в незаконосъобразната й част, Административен съд - Велико Търново не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също няма основание да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,