Решение № 10167 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2009 г.

Решение № 10167 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "РУЕЛ 2000", със седалище гр. София против Решение от 7.05.2009 г. по адм. д. 2653/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение колегия, Трети "Д" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 54 от 14.02.2006 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането за отмяна на действието на територията на РБългария на международна регистрация на марка № 312632 "Aspirin" с притежател BAYER AG, Германия. Твърденията са за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и незаконосъобразност, представляващи касационни основания по т. 3 на чл. 209 от АПК. В жалбата са развити доводи за нарушаване на процесуалните правила на чл. 46, ал. 2 от ЗМГО от Патентно ведомство, което не е предоставило на жалбоподателя възраженията и доказателствата на притежателя на марката, с което го е лишило от възможността за защита. Като за развити съображения по съществото на спора е предявен довод за неправилност на решението, което е изградено изключително върху заключението на експертизата, ползвала доказателства, които не се намират по делото, и която се произнася едностранчиво и пристрастно. Ответната страна Патентно ведомство на РБългария чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Софийски градски съд преценява в решението извършените от Патентно ведомство процесуални действия по искането на "РУЕЛ 2000" ООД от 28.04.2004 г. за отмяна на регистрацията на марка IR 312632 "ASPIRIN", като обсъжда и възражението за накърняване на правото му на защита с неизпълнение на задължението по чл. 46, ал. 2 от ЗМГО. Съобразно действащия към датата на подаване на искането и отговора закон, съдът приема, че за административния орган не е съществувало посоченото задължение. Независимо от нормативното разрешение, правилно градският съд изразява становище, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Както в административното производство, така и при осъществяване на съдебния контрол дружеството е могло да реализира правото си на защита. Първоинстанционният съд изследва кумулативната даденост на предвидените в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗМГО предпоставки - 1) марката да е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана и 2) това да е станало в резултат на действието или бездействието на притежателя й. Въз основа на преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че "РУЕЛ 2000" ООД, в чиято тежест е установяването на твърдените предпоставки, не е доказал съществуването им. Събраните доказателства не установяват по категоричен начин, че марката "Aspirin" е станала обичайно означение за обезболяващо средство и лекарство за понижаване на температурата. Обсъдени са представените копия от речници на български език, които не съдържат описание на "аспирин" като търговска марка, но го определят като конкретно лекарствено средство, не и като група продукти с еднакво предназначение. Съобразено е обстоятелството, че правото на притежателя на марката да задължи издателя на речник, енциклопедия или други справочни материали да отрази, че тя е регистрирана марка е предвидено с влизане в сила на Закона за марките и географските означения. За неубедителни са приети от съда представените от жалбоподателя публикации, статии и др. доказателства в подкрепа на твърдението му, че марката е станала родово понятие в страната. Съдът обсъжда доказателствата, относими към втората кумулативно предвидена предпоставка и я намира за недоказана. Като анализира представените от БАЙЕР АГ доказателства - образец на опаковка, рекламни листовки, реклами в медии, сертификати за излъчване на реклами в електронни медии, копие от наказателно постановление, издадено през 1995 г. от Патентно ведомство за нарушени права на БАЙЕР АГ по ЗТМПО, копия от писма до 11 вносители на лекарствени препарати и аптеки със съответните отговори, признаващи, че АСПИРИН е търговска марка, публикация във в-к "Труд" с каре за опровержение относно използването на марката "Аспирин" като родово понятие и синоним на "Ацетизал", списък на регистрираните 130 марки ASPIRIN в 110 страни по света за клас 5 от МКСУ, съдът приема, че те установяват предприети от БАЙЕР АГ мерки за опазване на търговската марка. Между писмата на посочените 11 вносители са и две писма до "Руел 2000" ООД през 1996 г. по повод осъществения внос на таблетки ASPIRIN 325, произведен от PENNEX, САЩ, където наименованието не е регистрирано като търговска марка. С изпратените писма Bayer AG предупреждава българското дружество, че ASPIRIN е регистрирана търговска марка и използването й без разрешение на притежателя й представлява нарушение. В отговора "Руел 2000" ООД декларира, че от 1996 г. няма да внася лекарства с марка ASPIRIN. В подкрепа на изводите си, че БАЙЕР АГ е предприело мерки, за да предпази регистрираната си марка от превръщане в родово понятие, съдът се позовава на копия от 2 речника, 4 наредби, 26 удостоверения от ИАЛ, 1 Справочник, 1 писмо от НИЛС и 1 електронно издание, в които думата АСПИРИН се употребява или има изрично указание, че е предмет на право на собственост. Изводите в първоинстанционното решение са обосновани с оглед на събраните и преценени доказателства, включително заключението на тричленната експертиза, което е аргументирано и компетентно дадено. Спецификата на заключението на вещо лице като доказателствено средство предполага "извършване на необходими проверки и изследвания" /чл. 51, ал. 2 АПК/, които не винаги имат за предмет само представените по делото доказателства, напротив, свързани са проверки и извличане на данни от други източници, поради което са неоснователни доводите за изготвяне на заключението в нарушение на установените процесуални правила. Предвид изложеното, настоящият състав намира недоказани твърдените касационни основания. Решението на Софийски градски съд е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при съобразяване с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,