Решение № 297 от 3.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г.

Решение № 297 от 3.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Р. Л. Ю. е отправил на 25 март 2009 г. (според собствената му датировка) искане (неправилно наречено - "жалба-оплакване") по реда на възобновяване на наказателните дела (Глава 33 от НПК) за проверка на осъждането му от районния съд - В. Търново - като първа инстанция, и от окръжния съдв същия град - като втора инстанция. Първоинстанционната присъда - № 1* от 22 октомври 2008 г. по НОХД № 900/2008 г., е за извършеното на 1 април с. г. хулиганство - престъпление по чл. 325, ал. 4, във връзка с ал. 2 НК (още защото хулиганските действия се отличавали с изключителна дързост, съпроводени са били със съпротива срещу орган на власт - полицаи, и са представлявали опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК). Наложеното на Ю. наказание лишаване от свобода е в размер на 1 г. при строг първоначален режим. Второинстанционното (въззивно) Решение № 3 от 16 февруари 2009 г. по ВНОХД № 588/2008 г., е постановено по жалба от подсъдимия и с него присъдата е потвърдена. Решението не е проверявано от следваща съдебна инстанция, защото такава не е предвидена в закона. Искането за възобновяване на делото е посветено най-вече на това, че осъденият е разбрал за решението на окръжния съд от привеждането в изпълнение на присъдата, а той очаквал съобщение, за да го обжалва; наред с това Ю. сочи в най-обща форма недоволството си, че е осъден неправилно. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, в което защитникът на осъдения го уточнява относно липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението за хулиганство, относно съставомерността на извършеното по чл. 325 НК и качеството на мотивите на съдебните актове; пледира се все пак за намаляване на наложеното наказание до размера на изтърпяното до момента. Прокурорът в тази инстанция е за отхвърляне на искането на осъдения. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е основателно, доколкото изложеното в него и в негова подкрепа позволява извода за нарушение на закона (чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с 348, ал. 1, т. 1 НПК) и явна несправедливост на наложеното наказание (във връзка с 348, ал. 1, т. 3 НПК). I. Относно първото от основанията за възобновяване. Неправилно е приложен чл. 325, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. Петте общо досегашни присъди (или приравнените на тях съдебни актове) спрямо Ю. са преди всичко незаконосъобразно окачествени и като отделни осъждания. Предишните му осъждания са всъщност три: по НОХД № 27/1998 г., № 89/2001 г. и № 102/2001 г. на Карнобатския районен съд - първото по ред, по НОХД № 117/2001 г. на същия съд - второто, и по НОХД № 101/2005 г. отново на КРС - третото по ред. Осъждането по първите три дела е само едно, защото има за предмет престъпления в реална съвкупност, извършени съответно през 1998 г., 1995 г. и 1994 г. - вж. изрично в същия смисъл П. 2/1970 - Пл., раздела "Относно опасния рецидив", т. 2, както и позоваването на тези задължителни указания в р.138/97-I (Сб., с.30). От друга страна, макар и три, предишните осъждания на Ю. не удовлетворяват изискванията по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, защото за осъждането по НОХД № 27/1998 г., № 89/ и № 102/2001 г. е настъпила реабилитация, по НОХД № 117/2001 г. е наложено наказание глоба, а само наказанието по НОХД № 101/2005 г. е 3 месеца лишаване от свобода (за възможността да настъпи реабилитация по право в случаите като този, при който трите отделни присъди са условни и за тях е могло да бъде определено общо условно наказание още през 2001 г. - вж. Т.р. 54/1961 - ОСНК). II. Относно второто от основанията за възобновяване поисканото на делото. За престъплението по първоначалното обвинение по чл. 325, ал. 4 НК е предвидено наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода, а на подсъдимият е наложено в минималния размер. ВКС споделя извода, че това е справедливото наказание в рамките на първоначалната правна квалификация на извършеното, но също така смята, че при налагащото се нейно смекчаване само по (не във връзка с) ал. 2 на чл. 325 НК е наложително и свеждането му до 5 месеца лишаване от свобода. III. Изложеното в искането за възобновяване на делото или в негова подкрепа не се споделя от ВКС, доколкото или почива на недоразумение, или за неоснователността му е отбелязано достатъчно в мотивите към оспорените съдебни актове. В първата насока са твърденията, че въззивният окръжен съд е попречил на подсъдимия да обжалва решението му по касационен ред (показателно е твърдението за очакване на това решение "повече от 3 месеца", когато искането е подадено малко повече от месец след издаването му). Във втората насока са твърденията, че извършеното от Р. Ю. е недоказано или не съдържа признаците на хулиганството по чл. 325, ал. 2 НК. Ръководен от всичко това и с оглед приложимите разпоредби от Глава 33 от НПК ВКС - I наказателно отделение