Решение № 2294 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2014 г.

Решение № 2294 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Кърджали против решение № 29 от 11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 23/2014 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена заповед рег. № ЯЗ-858/13.09.2013 г. на същия административен орган, с която на Иван Георгиев Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Иванов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд - Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) директорът на ОД на МВР - Кърджали е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Д. Аргументирани и в съответствие със закона са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, но е налице нарушение на материалния закон, тъй като извършеното от полицейския служител е квалифицирано неправилно и наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Правилно е преценено, че от страна на Иванов не е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.), която предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. По делото е установено, че полицейският служител е въвлечен в битов скандал между трети лица и отправя обидни думи, жестове и закани към един от участниците, както и че при опит да се защити от журналистката Руфатова (извикана по- късно от един от участниците в скандала), която го фотографира и записва въпреки нежеланието му, съборил последната на земята. При тези данни и с оглед служебното положение на Иванов правилно е прието, че поведението на служителя е морално укоримо и е в нарушение на т. 5, т. 7, т. 8 и т. 18 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават служителите в МВР да спазват закона, да пазят доброто име на институцията, да насърчават спазването на закона от гражданите, като дават личен пример за това, да оказват помощ на всяко лице в опасност и да съдействат за предотвратяване и пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, да защитават от посегателства личността, личната и обществена собственост. Същевременно съобразявайки се с доказателствата, които сочат, че извършеното от служителя е изцяло провокирано от трети лица, посегателството срещу Руфатова не е умишлено и насочено към физическа разправа и повреждане на имуществото й, а е в опит да се защити от нежелано фотографиране и записване, както и че Иванов не е афиширал качеството си на полицейски служител и не е оправдавал действията си с авторитета на полицейската институция, съдът стига до правилния извод, че поведението на служителя, не накърнява престижа на службата и не засяга обществените норми на поведение по начин, който да е несъвместим с оставането на служба в МВР. Поради това в съответствие със закона и доказателствата е заключението на съдебния състав, че извършеното от Иванов следва да се квалифицира по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) - нарушаване етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". На тази база е направен и извода, че от страна на служителя не е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) и наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Ето защо като отменя по тези съображения административния акт, съставът на Административен съд - Кърджали постановява решение в съответствие с нормативната уредба и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,