Решение № 7182 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2011 г.

Решение № 7182 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалбата на Пламен Аспарухов Аврамов, от гр. Пазарджик, чрез адв. Валерий Пейчев, против решение № 509 от 20.10.2011 г., постановено по административно дело № 487/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ № З-105 от 21.03.2011 г. на началника на първо РУ"Полиция" - Пазарджик при МВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на първо РУ"Полиция" - Пазарджик при МВР, чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Касаторът Пламен Аспарухов Аврамов е сезирал на осн. чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ административният орган с искане от 04.02.2011 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на един брой късо огнестрелно оръжие. В мотивите е заявено, че оръжието му е необходимо за самоохрана, предвид факта, че е бивш служител на МВР. Началникът на първо РУ"Полиция" - Пазарджик при МВР е издал Отказ № З-105 от 21.03.2011 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. С оспореното решение № 509 от 20.10.2011 г., постановено по административно дело № 487/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Пламен Аспарухов Аврамов срещу Отказ № З-105 от 21.03.2011 г. на началника на първо РУ"Полиция" - Пазарджик при МВР. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Към датата на издаване на индивидуалния административен акт контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на този вид дейности, свързани с придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ държавните служители от МВР, от ДАНС, от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и военнослужещите от въоръжените сили, НРС и НСО получават разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от началника на РУ на МВР по постоянен адрес, въз основа на заявление по образец, към което прилагат служебна бележка от съответното ведомство, че са служители или военнослужещи. От друга страна, на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", подават до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Най-сетне, съгласно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Анализът на посочените текстове от закона налагат извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти за наличието на своето специално качество по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и обстоятелства, които да подкрепят да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Това законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие. Оттук произтича и законовото изискване към лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В случая е безспорно, че Пламен Аспарухов Аврамов е бивш служител на МВР, чието служебно правоотношение е прекратено, но не се спори, че на същия не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Пламен Аспарухов Аврамов от ползването на огнестрелното оръжие. Нуждата от самоохрана не е установена, а обстоятелството, че касаторът е бивш служител на МВР и притежава ловно оръжие, не оборват изводите на административния орган за липсата на причина, обуславяща издаването на облагоприятстващ акт за касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдебното решение е незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ е самостоятелна и специална и визира самостоятелно основание за придобиване на огнестрелно оръжие. Видно от систематичното място на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, същата се намира в общите положения (раздел първи) на Глава четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия" и следователно е относима към всички лица, попадащи в приложното поле на разглежданите производства. Общото правило на чл. 58, ал. 1 съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в духа и логиката на закона не води на извод, че същата въвежда изключение от императива на чл. 58, ал. 1 или че предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица. Нормата на чл. 78, ал. 2 не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие автоматично само заради това си качество без да отговаря на останалите изисквания на закона за психично здраве, съдимост, основателна причина и т. н. При условие, че е сезиран с искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. Ето защо при подаването на процесното заявление, касаторът е следвало за установи, че към този момент отговаря на всички изисквания предвидени от специалния закон за издаване на индивидуалния административен акт, независимо, че към този момент е бивш служител на МВР. Административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. В хипотезата на издаване на разрешително, органът не е длъжен да установява, че необходимостта от носене на оръжие за заявителя съществува. Изводът се налага от посочената разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 83 от ЗОБВВПИ. Писмено уведомление с указания от административния орган се изпраща на заявителя в случаите, когато са констатирани непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона, при което едномесечният срок по ал. 5 на същата разпоредба за издаване на разрешението за съответната дейност или мотивирания отказ спира да тече. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, а обстоятелството, че правните доводи на касатора не са споделени от съда, не обосновава извод за наличие на поддържаното нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение на Административен съд - гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд