Решение № 2451 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4431/2015 г.

Решение № 2451 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4431/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Юнас Хасан, гражданин на Мали, подадена против решение № 1207/4.03.2015 г. по адм. дело № 120/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8906/11.12.2014 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с който е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост. Поискано е, решението да бъде отменено. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че предоставената от жалбоподателя бежанска история не може да обоснове необходимостта от предоставяне на статут. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срок от лице за което решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № УП - 914/15.01.2014 г. до Държавната агенция за бежанците Юнас Хасан, гражданин на Мали, е поискал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В регистрационния лист е посочено, че касаторът е роден на 31.03.1965 г., с религиозна принадлежност: мюсюлманин и е неженен. В проведените интервюта чужденецът е заявил, че е напуснал Мали тъй като е имало конфликт между Севера и Юга, както и между номадските племена и уседналите земеделци, което е влошило условията за живот. Поради факта, че може да бъде принуден да воюва, решил да напусне, страната си. Обяснява подробно, че е излезнал от Мали легално през 2010 г., пребивал е първоначално в Кот д"Ивоар", след това в Кения, Иран и Турция по за няколко месеца. Преминаването на държавната граница на България е осъществено с помощта на трафикант, нелегално. Във всички проведени интервюта поддържа, че напускането на Мали е продиктувано от съществуващите конфликти между племената и уседналите земеделци, както и между различните племена. Твърдял е в интервютата си, че ако се върне в страната си следва воюва, иначе ще пострада семейството му. Общи са твърденията му изложени в проведените интервюта (2.07.2014 г ) в смисъл, че е изложен на опасност в която и да е страна, без да се сочат основателни причини за това. В страната се намира част от семейството му - майка и сестра, а брат му също е напуснал странат и пребивава в Мавритания, но също не установено те да са били притеснявани и заплашване. С решение № 8906/11.12.2014 г. заместник-председателят на Държавната агенция по бежанците, въз основа на правомощията му делегирани със заповед № 03-751/11.12.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на касационния жалбоподател. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като изнесените обстоятелства не обосновават необходимост от предоставяне на търсената закрила. Административният съд посочил, че не са установени данни за наличието на основателни опасения от преследване у чужденеца по причина на изповядваната от него религия, поради своята раса, принадлежност към определена социална група или пък поради своите политически убеждения, за да получи статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Безпорно е установено е в хода на процеса, че той лично не е бил заплашван или преследван. Съдът, както и административния орган не са установили данни за физическо насилие или репресии по отношение на кандидата за статут. Законосъобразен е счетен и отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като по преписката не била установена нито реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, нито ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. С тези мотиви съдът отхвърлил жалбата на Юнас Хасан. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, така както съвсем бланкетно се твърди в касационната жалба. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните доказателства и законосъобразен извод за липса на нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на чужденеца и на установените по делото факти, а изложените в решението мотиви, противно на оплакванията в касационната жалба, са логични и непротиворечиви. В разгледания казус обаче кандидатът не е предоставил информация, от която да се извади заключение за осъществена по отношение на него сериозна, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Във всички интервюта проведени с него обосновава своята история с общата нестабилност в страната и че единствения му конфликт е бил във връзка със спор за семейни земи между него и номадите. Настоящата съдебна инстанция споделя преценката, че историята на чужденеца не съдържа данни за предприети спрямо него тежки по своето естество или повторяемост действия от страна на официалните власти или от страна на организации, които нарушават правото му на свободно изповядване на религия. Изложените в касационната жалба възражения не кореспондират по съществото си с изявленията на молителя по време на разговорите с интервюиращия орган. Достатъчно е да се отбележи, че от справката под № 01-139938825.11.2014 г. приложена по делото е видно, че страната действително е изправена пред сериозни предизвикателства, но след 2013 г. се правят опити за връщане към демокрацията. Ето защо следва да се приеме за обоснован извода на първоинстанционния съд, че не може да се приеме наличието на безогледно насилие в страната или пък да се смята, че цивилно лице какъвто е жалбоподателя, поради пребиваването си в страната би могло да бъде изложено на реална опасност и да претърпи тежко посегателство към личността си каквото е тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива /2004/83/ЕО. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд