Решение № 13159 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2010 г.

Решение № 13159 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Любомир Драгомиров Каменов от гр. София, подадена от надлежно упълномощен от него пълномощник, адв. Господинова, срещу решение № 1011/19.04.10 г. по адм. д. № 575/10 г. по описа на Административен съд София град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК Югозападен район, сектор София, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на касатора Каменов срещу Заповед № ДК-09-90/09.12.09 г. на началника на Столична РДНСК решение, Административен съд София-град е приел, че проверения по административната преписка строеж "Преустройство на жилищна сграда, пристройка и вътрешен двор в ресторант", находящ се в УПИ ХI-269, кв. 77, м. "Лозенец III ч." по плана на гр. София се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация. Мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателствата и след преценката им в съвкупност с доводите на страните с оглед характеристиката на строежа е прието, че същият подлежи на въвеждане в експлоатация и при липсата на удостоверение за това, издадено по реда на чл. 177, ал. 3 ЗУТ, е изведен решаващ извод относно законосъобразността на административния акт, разпореждащ забрана за ползване на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Обсъден е представения по делото Акт за узаконяване № 37/07.11.03 г. като е прието, че наличието му не санира липсата на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Твърдението, че преустройството е узаконено през 1994 г. и по тогава действалите разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ не е подлежал на въвеждане в експлоатация не издържа проверката на доказателствата по делото, респ. съставения през 2003 г. акт за узаконяване на "ресторант", с който е узаконено ново, извършено след узаконяването през 1994 г. преустройство в резултат на което строежът е добил нови параметри, отразени в неоспорения в съдебното производство Констативен акт № 034/04.09.09 г. Правно ирелевантни са обсъдените в касационната жалба договори доставка на вода и електрическа енергия съответно от 1993 г и 1992 г., ветеринарномедицинско разрешително от 2002 г. и удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни от 2004, т., тъй като първите три касаят обекта, съществувал преди узаконяването от 2003 г., а последното не може да замести акта за въвеждане на строежа в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Следва решението като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение