Решение № 11187 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2009 г.

Решение № 11187 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно лесничейство "Своге" против решение на Софийски градски съд № 285 от 8.01.2009 г. постановено по адм. д. № 01301/2006 г. С решението, СГС е отхвърлил жалбата на държавното лесничейство против ДРА № 777/22.07.2005 г. издаден от ТДД-София област съгласно който са определени допълнително задължениея по ЗДДС и по ЗКПО в общ размер от 35 422, 14 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението по подробни съображения, развити в нея. Релевираните касационн основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопоризводствените правила, необоснованост. Конкретните оплаквания са следните: - неправилно съдът е приложил материалния закон, като е приел за законосъобразно облагането на държавното лесничейство с корпоративен данък по ЗКПО за 2003 г. Сочи се, че държавното лесничейство не е реализирало собствени приходи от дървен материал, тъй като то не разполага с отделна извънбюджетна сметка, а всички постъпления от продажбите са превеждани на Министерство на земеделието и горите;- неправилно съдът е приел, че тъй като в счетовоството на лесничейството не било организирано отделно отчитане на разходите и разходите от стопанската дейност, съгласно изискванията на НСС 16, нямало възможност за определяне на данъчната основа по ЗКПО. Неоснователно данъчната основа по ЗКПО е определена без да се съобразят всички разходи, направени във връзка със стопанската дейност, приходите от която са обложени с корпоративен данък; - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от съда във връзка с отхвърляне на жалбата срещу РА в частта, в която е отказан данъчен кредит по доставки от "Си Би Комерс" ЕООД, "Агролеспроект" ЕООД и ЕТ "Светла Стоева". Иска се отмяна на решението. Претендират се разноските по делото. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване на постановеното първоинстанционно решение. Досежно основателността на касационната жалба, ВАС приема следното: Предмет на контрол пред СГС е бил ДРА № 777/22.07.2005 г. издаден от ТДД-София област. ДРА е резултат от извършена ревзия на Държавно лесничейство "Своге" по приложението на ЗКПО, ЗОДФЛ и ЗМДТ за периода от 1.01.2002 г. до 31.12.2003 г. и по ЗДДС за периода 1.09.2003 г. до 28.02.2005 г. С ДРА са определени следните задължения: ДДС в размер на 16 353,49 лв. и лихви върху тази сума в размер на 2748,25 лв.; корпоративен данък в размер на 14 141 лв. и лихви върху сумата в размер на 2 179,40 лв. Определеният с ДРА корпоративен данък е в резултат на увеличаване на финансовия резултат за 2003 г. преди данъчното преобразуване със сумата 60 173,94 лв. Констатациите в ДРА са, че в отчета за приходите и разходите към ГДД са занижени резултатите на отчетените приходи и разходи в сравнение с тези, отчетени в Справките декларации за ДДС за същата година, като сумата 60 173, 94 лв. е разликата, т. е установеното занижение. В частта относно начисления ДДС, резултатът е формиран от непризнат данъчен кредит по фактури: 1. издадени от "Си Би Комерс" ЕООД през различни месечни периоди от 2003 г. с предмет "лесокултурна дейност". Правното основание за отказа по тези фактури е чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а фактическите констатации са, че фактурите касаят получени услуги за почистване на площи, почвоподготовка, залесяване, попълване култури, отглеждане култури, направа на нови минерализирани ивици, поддръжка на стари минерализирани ивици, отглеждане на млади насаждения, ограждане на възобновени участъци, ограждане на култури в обект № 1. Предоставените услуги са във връзка със сключен договор № 5/31.03.2003 г. между държавното лесничейство и "Си Би Комерс" ЕООД, който е в изпълнение на национална програма "Възобновяване и опазване на Българската гора - 2003 г." Направен е извод, че няма доказателства получените услуги да са използвани за извършване на облагаеми доставки, а така също, че държавното лесничейство не е краен получател на услугите, тъй като горите и земите от горския фонд са собственост на държавата, общините или ФЛ или ЮЛ. Направен е извод, че не може да се докаже пряка връзка между извършените лесокултирни мероприятия и евентуалната бъдеща продажба на дървен материал, която била едно бъдещо несигурно събитие. Констатирано е също така, че държавното лесничейство получава парични средства от Национално управление по горите (НУГ) месечно въз основа на изготвени и одобрени разчети в това число и за лесокултурни мероприятия, за които не е начисляван ДДС, тъй като са третирани като паричен поток. 2. по фактури, издадени от "Агролеспроект" ЕООД през 2004 и 2005 г. с предмет - плащане по договор № 65/2.06.2004 г. след приключване на 50 на сто от теренно проучвателните работи за извършена работа във връзка с изработване на лесоустройствен и ловоустройствен проект. Правното основание за отказа е чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, а фактическите констатации са аналогични на тези, изложени относно фактурите от "Си Би Комерс" ЕООД. 3. по фактури от ЕТ "Светла Стоева", издадени през 2004 с предмет - лесокултурни мероприятия, които са във връзка с договор № 30/5.02.2004 г. Правното основание и фактическите констатации за отказа са аналогични на предходните. Софийски градски съд е отхвърлил жалбата със следните мотиви: По отношение на определения корпоративен данък за 2003 г. Софийски градски съд по основния спорен въпрос е приел, че държавното лесничейство има характер на бюджетна организация и като такава попада в обхвата на понятието данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е приел, че дейността на държавното лесничейство по продажба на дървесина и извършване на услуги, дейности извън тези, за които е създадено по смисъла на ЗГ са стопанска дейност, поради което печалбата на лесничейството от тази дейност подлежи на облагане по ЗКПО. Аргумент в тази насока, съдът черпи и от разпоредбите на чл. 53, ал. 2, т. 6 от ЗГ и чл. 80 от ППЗГ. Съдът е приел, че съгласно т. 10 от чл. 8 от НСС-16 при извършването на стопанска дейност от бюджетно предприятие се организира отделно отчитане на приходите и разходите по всеки вид стопанска дейност, като разходите, свързани със стопанската дейност се отчитат по икономически елементи, а след това и като разходи за основната дейност. Прието е, че в счетоводството на жалбоподателят не е организирано отделно отчитане на приходите и разходите от стопанска дейност, което не дава възможност за установяване на данъчната основа - обстоятелство по чл. 109, ал. 1, т. 3 от ДПК (отм.), а в съдебната фаза на производството жалбоподателят не бил оборил презумпцията на чл. 109, ал. 7 от ДПК за верността на фактическите констатации. По отношение на допълнително определения ДДС в резултат на непризнат данъчан кредит, съдът е преценил ДРА като законосъобразен, тъй като според него, органите по приходите правилно са приели, че за доставките по въпросните фактури не е налице изискването на чл. 64, ал. 2, т. 5 от ЗДДС (отм.). Споделено е и разбирането, че процесните доставки са се осъществили в патримониума на държавата, а не в този на държавното лесничейство. Настоящата съдебна инстанция преценява касационната жалба като частично основателна. Правилно е решението на СГС в частта относно облагането на държавното лесничейство по ЗКПО за 2003 г. Основателно е прието, че жалбоподателят в качеството му на Държавно лесничейство "Своге" отговаря на критериите за данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗКПО (отм.). Правилно е преценено от СГС, че Държавното лесничейство е на бюджетна издръжка, но извършва и стопанска дейност, поради което подлежи на облагане по реда на ЗКПО (отм.). За тези си изводи, СГС се е позовал на приложимите и относими разпоредби от Закона за горите и НСС-16. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя изводите на СГС, които са резултат на задълбочен анализ на относимите правни норми. Извършваните от Държавното лесничейство продажби на дървесина са осъществявани постоянно, а не инцидентно. Тези договори са третирани от държавното лесничейство като облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, тъй като за тях са издавани данъчни фактури. Правилен е изводът на СГС относно правното значение на администрирането на тези приходи от НУГ, като обстоятелство, което не изключва данъчното им облагане. Неоснователно е възражението на касатора за произволно определяне на облагаемата данъчна основа. Воденото от Държавно лесничейство "Своге" счетоводство не дава възможност за установяване и определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, поради което в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи по делото, че при определянето и не са взети предвид направени от него и относими към този въпрос, разходи. Доказателства по делото в тази наскока не са събрани, поради което в тази част от спора жалбата е недоказана, а от тами и неоснователна. Неправилно е решението на СГС в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизирания субект срещу ДРА относно отказа да се признае право на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по-горе трима доставчика. Неоснователно, както съдът, така и органите по приходите са приели, че предоставените услуги, изразяващи се в осъществяването на различни лесокултирни мероприятия няма да бъдат използвани за осъществяване на последващи облагаеми доставки. Получените услуги по проведените лесокултурни мероприятия са необходими за възпроизводството на горите. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗГ, възпроизводството на гората обхваща дейностите по създаването на нови гори, провеждане на отгледани, санитарни и възобновителни сечи, като по силата на чл. 41, ал. 3 от ЗГ, възпроизводството на горите, както и устройството на земите и горите- държавна и общинска собственост, могат да се извършват от държавните лесничейства. От своя страна възпроизводството на гората дава възможност на държавните лесничейств да извършват продажби на дървесина, сеч и извоз на дървесината. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) извършваните от държавното лесничейство продажби и услуги на дървен и във връзка с дървен материал са облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. По тези съображения, обосновано би могло да се приеме, че получените услуги във връзка с осъществени лесокултурни мероприятия са във връзка и обуславят бъдещите сделки на държавното лесничейство чрез които последното предоставя ползването на дървесина и други странични ползвания. По тези съображения, решението на СГС в тази част от спора е неправилно, което налага отмяната му и отмяна на ДРА в тази част. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя пропорционално на уважената част от жалбата следва да се присъдят разноски, които изчислени по този начин са в размер на 525,78 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд