Решение № 4028 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2009 г.

Решение № 4028 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Михайлов Тръндев, от гр. Димитровград против решение № 233/6.10.2009 г. по адм. дело № 286/2009 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 233/6.10.2009 г. по адм. дело № 286/2009 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Ангел Михайлов Тръндев, от гр. Димитровград срещу решение № Ж-23-2 от 14.05.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4811098549-ПР-773/6.04.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, касаещо прекратяване на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и изменено разпореждане № 4811098549 - Ра - 14/14.04.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер - главница 3344.86 лева за времето от 1.09.2007 г. до 31.01.2009 г. и лихва 740.62 лева за периода 29.11.2007 г. - 13.04.2009 г. Приел е, че органите по социално осигуряване са действали в рамките на своите правомощия и в съответствие с административнопроизводствените правила са издали актовете си в предвидената форма, в съответствие с целта на закона и при точно приложение на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че със заповед № 86/31.08.2007 г. е прекратено трудовото правоотношение между Ангел Михайлов Тръндев и "Чавдаров" ЕООД, гр. Димитровград за длъжността шофьор на автобус, считано от 1.09.2007 г., а с трудов договор № 55/-1 от 1.09.2007 г. между същите страни правоотношението е възникнало отново, считано от същата дата, на която работникът е встъпил и в длъжност. В Персоналния регистър на НОИ няма заявени неотработени дни за месец септември. При тази фактология първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е налице прекратяване на осигуряването за подалия на 5.09.2007 г. заявление за пенсиониране жалбоподател. В съдържащата се в бланката - заявление образец УП - 1 декларация за прекратяване на осигуряването Тръндев е посочил, че не се осигурява от 1.09.2007 г., прилагайки заповед № 86/31.08.2007 г. Отчитайки датата на подаване на документите, съдът точно е приел, че жалбоподателят е укрил обстоятелствата, свързани с нововъзникналото трудово правоотношение. От доказателствата по делото е видно, че с разпореждане № 4811098549 - ПР - 806/20.08.2007 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и едно от основанията за това е било наличието на непрекратено осигуряване. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. Налице е деклариране на неверни факти, които са от значение за възникване и упражняване на правото на пенсия. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно със законната лихва. В случая са налице недобросъвестно получени суми по отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст поради непрекратено осигуряване. Размерът на дължимата за възстановяване пенсия е правилно изчислен от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Разпоредбата регламентира датата, от която се отпускат пенсиите, а не придобиването на правото на пенсия, поради което изискването за прекратяване на осигуряването се отнася единствено за определяне началната дата за отпускане на пенсията, а не за възникване на правото на пенсия. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. За да има прекратяване на осигуряването трябва да има прекратяване на трудовата дейност. Този фактически и правен резултат жалбоподателят счита, че е постигнал с прекратяване на трудовото си правоотношение. Законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил тези обстоятелства и доводи като правно неиздържани и несъответстващи на тълкуването и прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО. Прекратяването на трудовата дейност е едно от кумулативно изискуемите условия, заложени във фактическия състав на цитираната норма в качеството му на детерминиращо прекратяването на осигуряването. Това основание ще е налице когато има поне един ден, в който лицето не работи след прекратяване на трудовото и осигурително правоотношения. Явно е, че в случая тази материалноправна предпоставка не е била налице и законосъобразно на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО са отменени актовете, с които е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за получаването й. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните доказателства. Съдебното решение е надлежно мотивирано с подробно аргументиране на правните и фактически изводи в съответствие с установените по делото обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,