Решение № 14781 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2011 г.

Решение № 14781 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Общински съвет - гр. Благоевград, представляван от председателя Костадин Хаджигаев против решение № 242/1.03.2011 г. по адм. дело № 931/2010 г. на Административния съд - Благоевград, в частта му с която са отменени разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за набиране, формиране и разпределяне на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите в дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград и по касационна жалба на областния управител на област Благоевград, в частта, с което е отхвърлено оспорването на областния управител на Наредбата за условията и реда за набиране, формиране и разпределение на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите от дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград приета с решение № 253 от протокол № 12/04.10.2010 г. Касаторът-председателят на Общински съвет Благоевград, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от адв. Васил Филипов, процесуален представител на ОбС - Благоевград с което се поддържа касационната жалба и се оспорва тази на областния управител. Касаторът - областен управител на област Благоевград се представлява от юрисконсулт Методиева, която изразява становище за незаконосъобразност на решението в частта, с което е отхвърлено оспорването на областния управител на процесната наредба, цитирана по-горе. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на председателя на общинския съвет е неоснователна, а тази на областния управител- основателна. Пледира за незаконосъобразност на съдебното решение и в двете му части и счита решението на ОбС - Благоевград № 12 по протокол № 12/4.10.2010 г., с което е приета процесната Наредба за материално незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационните жалби са допустими като подадени от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледани по същество тази на областния управител е основателна, а на председателя на общинския съвет е неоснователна, по следните съображения: Основателно е твърдението на областния управител, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - ЗМДТ, ЗНАП и чл. 75, ал. 2 от АПК - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че решение № 12 по протокол № 12/4.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград, е незаконосъобразно само в частта, с която са приети корекциите на чл. 2, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за набиране, формиране и разпределяне на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите в дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград, тъй като са приети в противоречие на материалноправната норма на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА повеляваща, че подзаконовите нормативни актове на общината следва да бъдат базирани на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществените отношения от местно значение. Уредените с наредбата обществени отношения не са базирани на нормативен акт от по-висока степен то същите са незаконосъобразни. Посоченото в решението нормативно основание (чл. 6, чл. 7 е чл. 18, ал. 2, т. 3 от Закона за Националната агенция по приходите) за приемане на отменените текстове от общинската наредба е относимо към държавните служители на НАП, а служителите на дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград не са служители на НАП. Този извод на съда е правилен както за отменените с решението текстове на оспорената Наредба така и за останалите приети текстове на същата, по отношение на които оспорването на областния управител е отхвърлено. Оспорените текстове на наредбата (чл. 2, ал. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2, допълнение и изменение на чл. 14 и приетия нов § 6 на допълнителните разпоредби на наредбата), приети с оспореното от областния управител решение № 12, по протокол № 12/24.09.2010 г. на ОбС - Благоевград са приети на основание чл. 21, ал. 2 и чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА. С тях е уреден начинът на допълнително материално стимулиране на служителите на дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград по подобие на служителите на НАП. Съдът не е обсъдил материалната законосъобразност на оспореното решение на ОбС на основанието на което е прието и са приети измененията и допълненията на цитираните по-горе текстове от Наредбата. Противно на приетото от ОбС основание за приемане на решението му (чл. 21, ал. 2 и чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА) съдът сам е квалифицирал ново основание за така приетите изменения на Наредбата, а именно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗНАП. На тези основания преценил законосъобразността на приетите с наредбата изменения. Приетото е недопустимо и представлява съществено нарушение на материалния закон. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява на основанията на които са издадени. Основанията на които са приети измененията и допълненията на визираните с решението на ОбС текстове от оспорената Наредба уреждат условията за освобождаване от данък или за ползване на данъчни облекчения (чл. 27 ЗМСМА), а чл. 21, ал. 2 ЗМСМА определя каква е данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, респ. на жилищните имоти с оглед определяне на съответния дължим данък. Тези разпоредби не предполагат и не дават основание за приемане на подзаконов нормативен акт относно допълнително материално стимулиране на служители в дирекция "Местни данъци и такси" на община Благоевград. Ако съдът бе констатирал това несъответствие на приетото решение с визираното в него материалноправно основание за приемането му щеше да стигне до единствения правилен правен извод за незаконосъобразност на същото. Извършената преценка за материална законосъобразност на оспореното решение на основание различно от соченото в акта е неправилно и решението ще следва да се отмени изцяло като се отмени решение № 12, по протокол № 12/4.10.2010 г. на Общинския съвет Благоевград, с което са приети "корекции" на: чл. 2, ал. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2, допълнение и изменение на чл. 14 и се създава нов § 6 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за набиране, формиране и разпределяне на средствата за допълнително материално стимулиране на служителите в дирекция "Местни данъци и такси" при община Благоевград. За прецизност следва да се отбележи, че и квалифицираните от съда основания за приемане на измененията и допълненията на Наредбата са неправилни. Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Благоевград не е орган на Националната агенция за приходите поради което и чл. 18, ал. 2, т. 3 от Закона за НАП е неприложим. Обстоятелството, че служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите не ги прави служители на НАП и не могат да ползват правото на допълнително материално стимулиране, предвидено в чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗНАП. Освен това приетите текстове на наредбата не уреждат обществени отношения от местно значение и не могат да бъдат предмет на уреждане с наредба. Липсва нормативен акт по прилагането на който да бъде издадена наредба за допълнително материално стимулиране на служителите от общинската администрация, което налага извод за незаконосъобразност на същата в оспорената част, приета с решение № 12, по протокол № 12/4.10.2010 г. на ОбС - Благоевград. Решението по изложените съображения е неправилно и като постановено в противоречие с материалния закон ще следва да бъде отменено. Оспорената наредба не отговаря на изискванията за нормативен административен акт, по смисъла на 75 АПК. Освен това не е спазено изискването на чл. 75, ал. 1, АПК акта да влияе върху правната сфера на неопределен и неограничен брой адресати. Това, което е регламентирано в наредбата е следвало да бъде осъществено с определена заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,