Решение № 6135 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 946/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът Л. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с адрес: гр. Харманли [жк] [заличен текст],[тел. номер], действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. А. Тоскова, обжалва Решение5845/ 17.12.2024г., постановено по адм.д.1213/2024г. по описа на Административен съд Хасково,с което първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Л. А. М., срещу Решение11510/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя се отказва да му бъде предоставен бежански и хуманитарен статут. В касационната жалба се посочва, че в проведено интервю и в хода на съдебното производство, жалбоподателят е изложил причините за напускане на Сирия, а именно - опасността да бъде мобилизиран и въвлечен във военни действия, въпреки нежеланието му - поради това е бил принуден да напусне Сирия. Твърди се, че административният орган неправилно е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя по чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ при наличието на заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя в страната му на произход-Сирия. Сочи, че общоизвестен факт е вътрешният въоръжен конфликт в Сирия, който доведе до падането на официалната власт - режима на Башар Асад, но че въпреки падането на режима на Асад, към момента цялата обстановка в страната е несигурна и не е безопасна, включително и за жалбоподателя. Изтъква с , че ноторно известен е и арабско-израелският конфликт, вследствие на който Израел постоянно нанася въздушни удари на територията на Сирия, застрашаващи живота на цивилните граждани там. Според жалбоподателя, предвид нестабилната, динамична и ескалираща по отношение на насилие обстановка в Сирия, не може да се очаква, че при връщането му в Сирия ще може да се установи в част от територията на страната, където да ползва трайна и ефективна защита, поради това счита, че административният орган необосновано и неправилно е отказал предоставянето на международна закрила на жалбоподателя. Категоричен е, че при завръщането на жалбоподателя в Сирия съществува реално опасност същият да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в страната на произход. Навеждат се доводи, че както административният орган, така и първоинстанционният съд неправилно са приели, че жалбоподателят е напуснал Република Сирия по икономически и лични причини, като са игнорирани изложените от Л. А. М. факти относно причините да напусне Сирия и че тези констатации на административния орган и на съда са в пълно противоречие с материалите по административната преписка, доколкото подобни данни не се съдържат в нея, включително такива не са събрани и в хода на проведеното с жалбоподателя интервю, нито такива са събрани в хода на съдебното производство. Подчертава се, че в подадената пред Административен съд - Хасково жалба са изложени подробни съображения относно неправилния отказ на административния орган да предостави международна закрила на жалбоподателя, като същите са поддържани и в хода на съдебното производство, но въпреки това първоинстанционният съд потвърдил обжалваното Решение на Председателя на ДАБ като достигнал до необоснован извод, че това решение е правилно и изцяло споделил доводите на административния орган. Касаторът счита, че постановеното от Административен съд Хасково решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че ако съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на закрила чрез статут на бежанец, то същият с оглед на заявленията на жалбоподателя в хода на административното производство, включително и в съдебните заседания и най-вече предвид актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в Сирия, е следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ във вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Отбелязва се, че Административен съд Хасково е постановил решението си единствено въз основа на справките, издадени от самия ответник, но че този подход противоречи на методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на интернет-страницата й - https://easo.europa.eu, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Касаторът намира, че от съдържанието на визираните справки не се установява какви части от тези източници са използвани и въз основа на какви критерии. Според Л. А. М., в нарушение на принципите на истинност и съразмерност, от страна на административния орган не е обсъдена в цялост, дори съдържащата се в справките фрагментирана информация. Повторно се акцентира върху ноторно известния факт за нестабилната обстановка в Сирия, която е достигнала прага на всеобхватно насилие, при което за жалбоподателя е неприложима алтернативата за вътрешно разселване. Подчертава, че дори и в самите справки на ДАБ за актуалното положение в Сирия се споменава за наличието на вътрешен въоръжен конфликт, както и че ситуацията в Сирия се характеризира с високо ниво на насилие, че съществува риск за сигурността поради произволни арести, насилствени изчезвания и действащи безнаказано въоръжени и престъпни групи. Счита, че при анализа на ситуацията в страната на произход първоинстанционният съд е подходил формалистично. Позовава се на практиката на ЕСПЧ, в която практика многократно е обръщано внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане - в случая Сирия и на това, че съдът разглежда личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали има обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали има нарушаване на правата на човека. Аргументира се, че по делото S. S. срещу Нидерландия ЕСПЧ установява, че решаващо значение, според ЕСПЧ, има обстоятелството дали жалбоподателят може да получи в тази държава защита срещу бъдещи и компенсация за предишни действия, извършени срещу него, и че ако той няма да може да получи такава защита или компенсация, като се има предвид, че не е налице съществено подобрение на положението в страната му на произход след неговото бягство, съдът приема, че не е възможно да се изисква от жалбоподателя да посочи наличието на други допълнителни специфични характеристики, които го отличават, за да докаже, че е бил и продължава да бъде лично изложен на риск. Касаторът навежда доводи, и че съгласно задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение от 30.01.2014г. по дело С-285/2012г. за предоставяне на закрилата по член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО (сега 2011/95/ЕС), транспонирана в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, СЕС приема че за предоставянето на тази субсидиарна закрила не е необходимо конфликтът да бъде квалифициран като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право, а е достатъчно да съществува ситуация, при която редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или две или повече въоръжени групи се сблъскват помежду си, без интензитетът на тези въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на тези въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие на съответната територия. Сочи, че определението за вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното право изисква преценка за наличие на организираност на въоръжените сблъсъци чрез единно командване и провеждане на продължителни и съгласувани военни операции, както и че по смисъла на даденото тълкуване от СЕС в горепосоченото решение не е необходимо констатацията за съществуването на въоръжен конфликт да бъде обусловена от определено равнище на организираност или от особена продължителност на конфликта. Касаторът е категоричен, че горното обосновава най-малкото да му бъде предоставена субсидиарна закрила чрез хуманитарен статут - на основание чл.9,ал.1, т.3 от ЗУБ. Счита, че ноторно известните въоръжени действия на територията на Сирия, както и данни в самите справки на ДАБ за актуалното положение в Сирия, доказват по безспорен начин, че обстановката там е динамична и се характеризира с висока степен на несигурност и риск за цивилното население и че при постановяване на своето решение Административен съд- Хасково не е извършил задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, касаещи бежанската история на жалбоподателя, както и реалната ситуация в страната му на произход, поради което е достигнал до необоснован и неправилен извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя. С тези доводи Л. А. М., гражданин на Сирия, с ЛПЧ [номер] , иска от Върховен административен съд да отмени Решение 5845/17.12.2024 г., постановено по адм.д. 1213/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, обективиран в Решение 11510/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, представя допълнителни доказателства и моли съда да уважи жалбата му, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение - като валидно и правилно - да бъде оставено в сила . Счита, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, тъй като спрямо чуждия гражданин - жалбоподател не са налице визираните предпоставки в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Филипова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно решението да Административен съд Хасково и остави без уважение като неоснователна подадената касационна жалба . Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218,ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218,ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване е Решение 5845/17.12.2024г., постановено по адм.д.1213/2024г. по описа на Административен съд-Хасково, с което административният съд е отхвърлил жалбата на Л. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 11510/04.11.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС, като с последното на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административен съд Хасково, след задълбочен и всеобхватен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, е счел, че оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган Председател на ДАБ, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК., тъй като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му., както и че актът е мотивиран . Съдът е намерил, че няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК., доколкото видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя., като са обследвани всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ при Министерски съвет на Република България е постановено при правилно приложение на материалния закон. Аргументирал се, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут и че самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Според съда правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Л. А. М.. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, съдът е отбелязал, че в случая от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Подчертал е че няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Позовал се е на практиката на ВАС, съобразно която "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в чл. 9, ал.1 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход, като тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Административен съд Хасково се е мотивирал, че видно е от данните по делото, в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя и че правилно административният орган е счел, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съдът е установил, че в обжалваното решение административният орган е извършил преценка и относно материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Аргументирал се е, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Административен съд Хасково е посочил, че действително ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. ЦУ-1624/12.07.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно провинция Дейр Алзор., която се определя като зона с наличие на високо ниво нестабилност с вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие . , като е приел, че са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, но не са налице предпоставките по чл.9, ал.4 от ЗУБ, а се установяват такива по чл.9, ал.5 от ЗУБ. Приел е, че от страна на административния орган е обсъдена и Справка вх. ЦУ-1850/27.08.2024г. и състоянието на провинция Хама, където ситуацията в сравнение с провинция Дейр Алзор е в пъти по-добра по отношение сигурността на населението. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и че дори да се завърне в Сирия. Административен съд - Хасково е изложил собствени мотиви, че с оглед установената фактическа обстановка в държавата по произход на жалбоподателя не са налице за предоставяне на статут на бежанец на Л. А. М., тъй като въоръжения конфликт в страната по произход не е повсеместен. Съдът е счел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е мотивиран да иска предоставяне на статут поради възможността да бъде взет за военна служба. Изтъкнал е, че от страна на чужденецът не са посочени никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната служба и е направил извод, че не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките. Административен съд Хасково е отбелязал, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а е наложително да бъде извършена конкретна преценка за всеки отделен случай. Съдът е счел, че в разглежданата фактическа хипотеза визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя доколкото липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, както и по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Аргументирал се , че в случая се отчита и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия, доколкото преди да напусне страната той е роден и живял в населено място, където понастоящем е цялото му семейство, както и поради това, че Л. А. М. сам е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В обобщение,Административен съд-Хасково е намерил за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Акцентирал е върху това, че от справките за актуалната обстановка в Сирия се установява че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, че е налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия При така приетото за установено от фактическа страна, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, настоящата инстанция намира касационната жалба за допустима - като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване .Разгледана по същество обаче жалбата на Л. А. М. е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, изцяло споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на изяснената в пълнота фактическа обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно и обосновано е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обосновано е счел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките нито по чл.8 от ЗУБ, нито по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, респективно - за предоставяне на хуманитарен статут. Несподелими от касационната инстанция са доводите на касатора, че административният орган, а след това и съдът неправилно са приели, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ при наличието на заплаха за живота и сигурността на Л. А. М. в страната му по произход. Вярно е, че е общоизвестен вътрешният въоръжен конфликт в Сирия, който конфликт има за резултат падането на официалната власт режима на Башар Асад, както и че след това обстановката в страната е несигурна и не е безопасна. От представената в хода на производството пред Върховен административен съд справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г. с вх.МД-02-200/08.04.2025г. обаче се установява, че обстановката в страната постепенно се успокоява, че временният президент Ахмед ал Шараа е сформирал ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата и с формулиране на основни приоритети като борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Видно от същата справка към 03.04.2025г. за периода 08.12.2024г. до 03.04.2025г. около 372550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни и се завръщат по домовете си. Анализът на съдържащата се в справката информация за положението в Сирия към настоящия момент, както и информацията от общодостъпни източници налага еднозначен извод, че обстановката в Сирия се подобрява и че при завръщането на жалбоподателя не съществува твърдяната опасност същият да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в страната по произход . Що се отнася до представените пред касационната инстанция писмени доказателства статии от различни медии, в които се отразява положението в Сирия към месец март 2025г. настоящият съдебен състав намира същите за неотносими, тъй като съдържат информация за насилие и конфликт в провинции, различни от тези, в които би следвало да се върне жалбоподателя. Не на последно място представените от ответника справки за актуалната обществено- политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г. обосноваван категоричен извод за успокояване на обстановката и за липсата на основание да се приеме, че при завръщане на жалбоподателя в страната му по произход за него би съществувал риск от тежки посегателства за живота и сигурността му . Обоснован и в съответствие със събраните доказателства е изводът на административния орган, а и на първоинстанционния съд, че Л. А. М. е напуснал страна си по произход по лични и икономически причини. Както по време на интервюто, така и в хода на съдебното производство пред Административен съд-Хасково не се ангажират доказателства, които да установяват различно от приетото от Председателя на ДАБ относно причините, поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход и същевременно да доказват наличието на предпоставките , регламентирани в чл.8,ал.1 от ЗУБ, съответно в чл.9, ал.1 във вр. чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Извършвайки внимателен и съвкупен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован и правилен извод, че не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, тъй като не се доказва по отношение на жалбоподателя да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Административен съд Хасково внимателно е обсъдил и дали в конкретния случай не са налице предпоставките по чл.9,ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, както и тези по чл.9,ал.6 и ал.8 от ЗУБ и е обосновано е счел, че тези предпоставки не са налице. Съдът е извършил и преценка относно материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ и е приел, че съществуването на военен конфликт в страната по произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случай да се предостави хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ. Иначе казано, съдът стриктно е съблюдавал задълженията си са извърши съвкупна преценка на конкретната бежанска история и да извърши проверка наличие ли са законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на търсещия закрила. Когато обаче не е установени наличието на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут както административния орган, така и първоинстанционния съд са направили обосновано и правилен извод че такъв не може да бъде предоставен на жалбоподателя. По тези съображения настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение счита, че решението на Административен съд-Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение