Решение № 13294 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2009 г.

Решение № 13294 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10089/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Стоян Иванов Стоянов от гр. Павликени срещу решение № 107 от 23.06.2009 г. по преписка № 271/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Иска се отмяна на оспореното решение, поради противоречието му с материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията (КЗД (Комисията) оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Заинтересуваните страни - Димитър Стефанов Конашев и началникът на язовирен район "Ал. Стамболийски" "НЕК" АД, предприятие "Язовири и каскади", не изразяват становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред КЗД, в рамките, на което е постановено атакуваното решение е образувано по жалба, подадена от Стоян Стоянов срещу инж. Димитър Конашев - началник на язовирен район "Александър Стамболийски", предприятие "Язовири и каскади", с. Горско Косово. Релевирани са доводи, че инж. Конашев неравно е третирал жалбоподателя във връзка с упражняване правото му на труд по признак "лично положение". Твърди се, че в качеството на работник "ХТС - ел. част" в процесното предприятие, Стоянов е бил обект на психически и физически тормоз на работното място и дискриминационно поведение от страна на ответника пред КЗД. Излагат се и оплаквания, че неправилно му е определено и изплащано трудовото възнаграждение в периода от 18.02.2004 г. до 21.12.2006 г., както и сумите, отпускани за допълнително материално стимулиране (ДМС) за същия период от време. Ответникът в административното производство - инж. Димитър Конашев, отрича да е осъществена дискриминация под каквато и да е форма спрямо Стоян Стоянов. Счита, че твърденията на жалбоподателя не отговарят на действителната обстановка и не са налице основания за неравно третиране спрямо другите служители в предприятието. Заинтересуваната страна, участвала в производството пред Комисията - Мариян Тодоров Личев, изразява становище, че не е запознат със случая. Обосновава се с факта, че е бил назначен на длъжността "Началник на язовирен район "Александър Стамболийски", предприятие "Язовири и каскади" - с. Горско Косово на 22.01.2007 г., т. е. след като жалбоподателят Стоянов е бил съкратен вече от заеманата длъжност в предприятието. С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. Комисията е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани в обстоятелствената част на обжалваното решение. Приложени са и мнения на колегите на Стоянов, след запознаване с депозираната от него жалба, съдържаща оплаквания за дискриминация. Писмените доказателства са събирани от административния орган с цел изясняване основателността на изложеното от Стоянов в жалбата и допълненията към нея. Видно от приложения по делото протокол, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. е проведено открито заседание от КЗД. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. в състоялото се заседание на 30.03.2009 г. на жалбоподателя и на ответника е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество. След преценка на ангажирания доказателствен материал, административният орган е установил, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр. от страна на ответника - инж. Димитър Конашев по отношение на Стоян Стоянов. Комисията е оставила без уважение жалбата и допълненията към нея, подадени от Стоянов и е отхвърлила като недоказано искането му за постановяване на дискриминация по признак "лично положение". Специализираният орган се е мотивирал с приложените и проверените от него фишове, въз основа на които е установил, че на жалбоподателя е било изплатено ДМС за периода от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г. Установил е равнопоставеност между Стоянов и останалите работници, заети в предприятието. В оспореното решение е обоснован извод, че жалбоподателят не е доказал неравно дискриминационно отношение от страна на инж. Конашев (началник на предприятието в процесния период от време) по отношение начисленото му и изплатено ДМС за времето от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г. Решението е законосъобразно. От данните по преписката е установено, че по силата на трудов договор, Стоянов е заемал длъжността "електротехник" до 1999 г. в язовирен район "Александър Стамболийски", "НЕК" ЕАД, предприятие "Язовири и каскади" в с. Горско Косово. На 29.06.1999 г. със Заповед № ЛС-909 на началника на язовирния район - инж. Конашев, лицето е било уволнено дисциплинарно. На основание чл. 344 от Кодекса на труда (КТ) Стоян Стоянов е предявил иск за защита срещу незаконно уволнение - за признаване за незаконно на уволнението му и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа. При упражнения контрол върху законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е признал с влязло в сила решение за незаконно уволнението и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност в язовирен район "Александър Стамболийски". В изпълнение на съдебното решение управителят на "НЕК" ЕАД, "Язовири и каскади" е издал Заповед № ЛС 00022/16.02.2004 г., с която Стоянов е възстановен на работа, считано от 18.02.2004 г. От този момент до 21.11.2006 г. между жалбоподателя и инж. Конашев са възниквали множество конфликтни ситуации. Като субект на дисциплинарната власт работодателят (началникът на предприятието) е наложил със Заповед № А-20/19.04.2004 г. дисциплинарно наказание "Забележка" на Стоян Стоянов и го е лишил от ДМС за срок от два месеца, считано от месец април 2004 г. Жалбоподателят е обжалвал заповедта пред Районен съд - гр. Павликени. С решение № 317/19.05.2005 г., постановено по гр. дело № 183/2004 г., първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Стоянов за признаване за незаконосъобразна на горецитираната заповед. С решение № 4/31.03.2006 г., постановено по гр. дело № 807/2005 г., Окръжен съд - гр. Велико Търново е отменил обжалваното решение и вместо него е признал наложеното на Стоян Стоянов дисциплинарно наказание за незаконно, отменяйки заповедта. Пред Районен съд - гр. Павликени Стоян Стоянов е предявил против "НЕК" ЕАД, гр. София, Предприятие "Язовири и каскади", Язовирен район "Александър Стамболийски" следните обективно съединени иска: иск за сумата 5 100 лева, представляваща дължимо, но неплатено ДМС по 150 лева, за периода от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г.; иск за сумата 4 500, представляваща дължимо годишно ДМС по 300 лева за същия период от време; иск за сумата 4 500 лева, представляваща тримесечно ДМС от 1000 лева за същия период от време, както и искове за мораторни лихви върху тези главници в размер съответно на: 1 лев за месечното ДМС; 3 лева за тримесечното и 31 лева за годишното ДМС. По делото пред районния съд е назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че на жалбоподателя е изплатено ДМС за периода от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г. в размер на 1 466, 19 лева. Установено е, че за същия период от време не са били начислявани годишни суми ДМС към работната заплата на всички работници и служители от предприятието, както и че годишно ДМС не е било начисляване към заплатите в процесното предприятие от 1992 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Окръжен съд - гр. Велико Търново е оставил в сила обжалваното решение. Въззивното решение е оспорено пред Апелативен съд - гр. Велико Търново. Касационната инстанция като е достигнала до същия правен извод, е оставила в сила атакуваното пред нея решение. При това положение спорът между страните по трудовото правоотношение досежно съществуването на парични притежания, произтичащи от неизплатено ДМС за цитираните периоди, е решен със сила на присъдено нещо. При проведената процедура по проучване на фактите по административната преписка и събиране на доказателства за пълното и всестранно изясняване на сочените, от Стоянов обстоятелства, Комисията е отправила писмено запитване до началника на Язовирен район "Александър Стамболийски" - инж. Конашев (л. 41 и л. 43) с цел установяване правото на равно третиране на Стоян Стоянов при индексиране на заплатата му и определяне размера на ДМС му в сравнение с колега на жалбоподателя - Генчо Александров Йорданов - работник "ХТС-маш. и ел. част". От депозирания отговор на административния ръководител (л. 66 и л. 67), специализираният административен орган правилно е установил, че заплатата на жалбоподателя на 1.04.2005 г. е индексирана с 6, 64 %, а на Генчо Йорданов - с 6, 67 %. На 1.04.2006 г. заплатата на Стоянов е индексирана с 11, 08 %, а на Йорданов с 11, 10 %. За 2006 г. на Стоянов е получил ДМС в размер на 995, 62 лв., като основната му заплата е 338 лв., а при длъжностното му оценяване, проведено по десетобалната точкова система, е получил 74 точки. За същата календарна година Йорданов е оценен с 96 точки, а основната му заплата възлиза на 391 лв. Затова в хода на административното производство е установено, че Стоянов е получил за 2006 г. ДМС в размер на 995, 62 лв., а работникът, заемащ сходна позиция в същото предприятие - 1 699, 70 лв. Разликата в основните заплати на двете лица възлиза на 53 лв., поради което и получаваното от тях ДМС за същия период е диференцирано, в съответствие с получаваното от всеки един от тях трудово възнаграждение и формираната при атестирането им сумарна оценка. Следователно за периода от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г., трудовото възнаграждение на жалбоподателя е било индексирано два пъти - през 2005 г. и 2006 г., като е било изплатено и полагаемото му се ДМС. С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.) се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. От анализа на приложимата разпоредба на чл. 12 от НСОРЗ се установява, че задължението за работодателя да заплаща допълнително възнаграждение в процент върху основната работна заплата възниква всеки месец при начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение, т. к. допълнителните трудови възнаграждения по КТ и други нормативни актове са елемент от структурата на брутната работна заплата, съгласно разпоредбата на чл. 3. Тя се регламентира като "месечна". Новелата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ урежда, че към брутното трудово възнаграждение се включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. По силата на чл. 15, ал. 2 от същата Наредба допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Текстът на чл. 22 от НСОРЗ нормира, че организацията на работната заплата в отделните предприятия се урежда от вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ. В предприятие "Язовири и каскади", язовирен район "Александър Стамболийски", с. Горско Косово са утвърдени и действащи Вътрешни правила за организация на работната заплата и Наредбата за прилагане на системата за оценка на работниците и служителите в предприятието при разпределяне на остатъчните средства от работна заплата за окончателното формиране на индивидуалните работни заплати (Наредбата). С тези подзаконови нормативни актове е определен редът и начинът за формиране и изплащане на допълнителните трудови възнаграждения. Установено е, че размерът на ДМС се определя въз основа на Вътрешния правилник и Наредбата. Релевантни за спора са и представените и приложени към административната преписка две писма (л. 127 и л. 128) от управителя на предприятие "Язовири и каскади" до началника на язовирен район "Александър Стамболийски", съответно от 2.05.2006 г. и от 26.05.2005 г. Водената кореспонденция е във връзка с увеличение на разчетните средства на месечните работни заплати на персонала от предприятието, но за различни периоди от време (години). Относно направените предложения, касаещи съответните счетоводни периоди, предложенията са за увеличение на основната работна заплата в рамките на сумата, определена за района (базата), но не по-малко от 6, 5 % от заплатата по индивидуален трудов договор на всеки работник в предприятието, като управителят на "Язовири и каскади" ще договори основните месечни трудови възнаграждения по индивидуален трудов договор с всеки служител. Въз основа на процесните писмени доказателства се установява, че работните заплати в язовирния район се определят след сключване на трудов договор между управителя - работодател и служителя, а ДМС се формира като процент върху основната месечна заплата, т. е. образува се брутната месечна заплата (която включва ДМС - месечно, тримесечно и др.). За да се изчисли последната категория месечно заплащане, се прилагат разпоредбите на Наредбата за прилагане на системата за оценка на работниците и служителите в предприятие "Язовири и каскади" при разпределяне на остатъчните средства от работна заплата за окончателното формиране на индивидуалните работни заплати. Към основната месечна заплата се прибавя месечната сума, разпределена от управлението на "НЕК" ЕАД, определена за ДМС. Процентът на ДМС е един и същи за всеки служител, но в зависимост от получаваната от него основна заплата се прибавя за месеца сума, отговаряща на точковата система от 1 до 10 (поставена при атестиране на работниците). При тази нормативна регламентация и с оглед данните по преписката административният орган правилно е констатирал, че Стоянов е получавал по-малък размер ДМС в сравнение с колегите му, работещи на идентични длъжности, т. к. основното му трудово възнаграждение е в по-нисък размер и съответно влияе върху формирането на процента ДМС, т. е. то възлиза на по-малък размер. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът и преследването, дефинирани съответно в § 1, т. 1 и т. 3 от на ДР на ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В Глава втора, Раздел I на Закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. В контекста на нормативното предписание следва да се посочи, че нито пред административния орган, нито пред настоящата съдебна инстанция, Стоянов е ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си за дискриминация по признак "лично положение". Като недоказани ще следва да се приемат и другите му оплаквания - за това, че бил подложен на психически и физически тормоз от заинтересуваната страна в настоящото производство - инж. Димитър Конашев. Съгласно специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр. страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства в подкрепа на защитната си позиция, както пред КЗД, така и в хода на съдебно-административното производство пред тази инстанция. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи обоснован извод, че е налице дискриминация по признак "лично положение". Отделно от това и противно на твърденията на жалбоподателя, доказателствата по делото сочат, че му е било изплатено претендираното допълнително трудово възнаграждение за периода от 1.02.2004 г. до 30.11.2006 г. В обобщение на гореизложеното - в хода на съдебното дирене се установи, че компетентният административен орган се е произнесъл по развилия се и вече приключил административен спор с решение, което не е в нарушение на сочените от Стоянов материалноправни норми. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата - отхвърлена, като се присъдят претендираните от процесуалния представител на ответника разноски. Претенцията е своевременно предявена и е основателна по силата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Отговорността за съдебно - деловодните разноски имат санкционен характер и се носи от страната, чието правно твърдение е отхвърлено с решението. Следва да се вземе предвид, че развилото се съдебно-административно производство е по реда на ЗЗДискр. и съгласно чл. 75, ал. 2 от с. з. не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Тази разпоредба обаче не обхваща сторените разноски на страните за адвокатско възнаграждение, а касае поемането на разноските по производството от бюджета на съда за свидетели и вещи лица. Следователно искането на процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено, като му се определи минималното възнаграждение на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, Раздел III-ти. Посочената хипотеза се отнася за защита по административни дела и възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата Наредба. Ето защо, на процесуалния представител на Комисията следва да се присъдят 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция. Тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя - Стоян Иванов Стоянов. Водим от изложеното на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,