Решение № 3807 от 10.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 237 от 21.07.2022 г. по административно дело 50/2022 г. на Административен съд Кърджали, е: 1) отменено решение 2153-08-40 от 24.01.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кърджали, с което са отхвърлени като неоснователни жалбите на Д. Емурла, [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Джебел, против разпореждане 081-00-19-2 от 01.12.2021 г., разпореждане 081-00-19-3 от 01.12.2021 г. и разпореждане 081-00-19-4 от 01.12.2021 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали; 2) отменено разпореждане 081-00-19-2 от 01.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане 081-00-19-1 от 13.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Емурла, от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г., в размер на 40.64 дневно; 3) отменено разпореждане 081-00-19-3 от 01.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление от 04.01.2017 г., подадено от Д. Емурла; 4) отменено разпореждане 081-00-19-4 от 01.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено Д. Емурла да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г., в размер на 4958.08 лв. главница и 2354.31 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането; 5) осъдено ТП на НОИ - Кърджали да заплати на Д. Емурла направените от него деловодни разноски, възлизащи общо на 700 лв. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ Кърджали в частта му, с която е отменено решение 2153-08-40 от 24.01.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Кърджали, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Д. Емурла против разпореждане 081-00-19-4 от 01.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, както и в частта, с която е отменено разпореждане 081-00-19-4 от 01.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспорения съдебен акт да се отмени в атакуваните му части и делото да се реши по същество, като се отхвърли първоначалната жалба на Д. Емурла срещу посочените индивидуални административен актове. Ответникът по касация Д. Емурла, действащ чрез пълномощника адв. Д. Хабиб, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт да се потвърди, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт в атакуваните му части. След като провери решението в оспорените му части по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да нареди на Д. Емурла на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2016 г. до 31.05.2017 г., в размер на 4958.08 лв. главница и 2354.31 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали е извел решаващ извод, че Д. Емурла не е упражнявал трудова дейност в полза на работодателя си Джебел 2015 ЕООД, което лично бил декларирал, поради което не отговарял на условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и няма право на парично обезщетение за безработица, а самото дружество не било извършвало търговска дейност. С оспореното пред първоинстанционния съд решение 2153-08-40 от 24.01.2022 г., жалбата на Д. Емурла срещу това разпореждане е била отхвърлена, като директорът на ТП на НОИ Кърджали е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган. Посочил е, че понеже не е работил реално по трудовото правоотношение с Джебел 2015 ЕООД като секретарка, жалбоподателят не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР (допълнителните разпоредби) на КСО, което водело до липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки за получаване на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, респ. получените такива следва да се върнат. За да постанови решението си Кърджалийският административен съд е обосновал теза, че макар и издадени от компетентни органи и в изискуемата форма, решението на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърдените с него разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че Д. Емурла е бил назначен в Джебел 2015 ЕООД на длъжността общ работник строителство, а не за секретарка, реално е осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по оборудване на офиса му в гр. Джебел и ограждане на терена, върху който в полза на Джебел 2015 ЕООД е било учредено право на строеж, поради което към датата на настъпване на осигурителния риск е имал статут на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, и съответно отпуснатите му за процесния период парични обезщетения за безработица е получил добросъвестно и не следва да ги върне, както незаконосъобразно са преценили административните органи. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-почеркова експертиза, и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Д. Емурла срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърдените с него разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за тяхната законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства, а свидетелските показания, противно на твърдяното в касационната жалба, са преценени съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Изложените от Кърджалийския административен съд съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Останалите касаторови възражения също са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая Д. Емурла реално е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като към момента на настъпване на осигурителния риск е отговарял на всички кумулативни изисквания по чл. 54а, ал. 1 от КСО (за наличие на останалите предпоставки спор не се е формирал), съответно правомерно е получавал отпуснатите му парични обезщетения за безработица и не дължи връщането им. В хода на първоинстанционното съдебно производство се е установило безпротиворечиво, че Джебел 2015 ЕООД е имало нает офис в гр. Джебел и учредено право на строеж върху общински парцел в същия град, върху който е щяло да бъде осъществявано строителство на жилищна сграда (тяхното местоположение е конкретно локализирано), а Д. Емурла заедно с други работници е почистил и мебелирал офиса, ведно с което е наливал бетон в този парцел и е участвал в ограждането му, съответно не само трудово, а и осигурително правоотношение с този работодател е валидно възникнало и осигурителни вноски са били дължими. Фактът, че след като впоследствие на собственика на дружеството (чужд гражданин) е отказан статут на постоянно пребиваващ в България и той си е заминал за собствената държава, строителството не е било реализирано, по никакъв начин не рефлектира върху изхода на настоящия спор, защото касае период след процесния. Извън горното, по делото категорично е опровергано твърдението на административните органи, че Д. Емурла сам е заявил писмено, че не е работил в дружеството. Съгласно заключението на вещото лице графолог, представеното с административната преписка т.нар. обяснение на Д. Емурла не изхожда от него: нито ръкописният текст, нито положеният подпис, следователно представлява неистински частен документ. От друга страна, факт е, че Д. Емурла не е работил за Джебел 2015 ЕООД като секретарка, но той е упражнявал трудова дейност в полза на дружеството като общ работник в строителството, на която именно длъжност е бил назначен, поради което изводът, че е бил осигурено лице в релевантния период не се променя. Неоснователно е и касационното оплакване, че първоинстанционният съд е накърнил правото на защита на административния орган, като не е уважил молбата му за отлагане на делото поради участието на директора на ТП на НОИ Кърджали и на пълномощника му в семинар. Посоченото обстоятелство не обуславя наличието на приложното поле на чл. 139, ал. 1 от АПК. Следва изрично да се отбележи, че представените за първи път пред настоящата инстанция писмени доказателства са неотносими към касационните основания по чл. 209 от АПК и предвид въведената с чл. 220 от АПК императивна забрана за фактически установявания не следва да бъдат обсъждани. За пълнота трябва да се посочи и, че административните органи по никакъв начин не са коментирали в своите актове защо приемат наличие на недобросъвестност у лицето при получаване на отпуснатите му парични обезщетения за безработица, нито твърдят извършени от Д. Емурла действия в нарушение или при заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. В издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че лицето е било недобросъвестно. Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от него, с оглед постигане на резултативна цел неговото облагодетелстване. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че получилият обезщетенията за безработица се е възползвал от неистински документи и/или документи с невярно съдържание. В този контекст, дори и да бяха установени неправилно извършени осигурителни плащания в полза на Д. Емурла, това само по себе си не е достатъчно, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на осигуряването за безработица неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Кърджали също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила в оспорените му части (в останалата си част то е влязло в сила). При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски трябва да се удовлетвори, като в негова полза се присъдят сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в производството пред ВАС процесуален представител, които са в размер на 700 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение