Решение № 13262 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив срещу Решение 2471 от 15.03.2024 г. по адм. дело 1638/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Братя Неделеви ЕООД е отменен Ревизионен акт / РА/ Р-16001621006440-091-001 от 23.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената с Решение 207 от 14.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив част, с която на дружеството допълнително е начислен ДДС в размер на 237 770, 28 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 33 399,90 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът твърди, че при липса на задълбочена преценка на доказателствата по делото и изричното изявление на ревизираното лице /РЛ/ е направеният от АС Пловдив извод, че по-късното отразяване на спорните покупни фактури няма отношение към установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и за включените със закъснение покупки фактури в дневниците за покупки и отчетните регистри на жалбоподателя е следвало да бъдат наложени санкции, а не да се начислява допълнителен косвен данък. На следващо място, посочва, че извършеното от РЛ включване на процесните покупни фактури в дневниците за покупки, макар и по-късно, потвърждава факта за получаване на стоките по тях и спорният момент се отнася до това, че няма доказателства за осъществено от него начисляване на ДДС по повод укритите продажби на стоките. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Братя Неделеви ЕООД, гр. Стамболийски, представляван от адв. Ц. Косев, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно представени списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалби, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил РА Р-16001621006440-091-001 от 23.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената с Решение 207 от 14.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив част, с която на дружеството допълнително е начислен ДДС в размер на 237 770, 28 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 33 399,90 лева. Установено е, че дружеството осъществява търговия на дребно с хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия, перилни и почистващи препарати, домашни потреби, канцеларски материали и др., като същото стопанисва няколко търговски обекта супермаркети, ресторанти и магазин. РЛ е регистрирано по ЗДДС на 12.04.2007 г. В хода на ревизията е констатирано, че РЛ се явява получател по фактури, издадени от Табако трейд Пловдив ООД, Деливъри ООД, ЕТ Д. К., Милки груп био ЕАД, МОЛ 2 ЕООД, Рожен 1 ЕООД, Метро Кеш енд Кери България ЕООД, Ангросист 93 ЕОД, Здравец Дистрибюшън АД, Мио Трейдинг ЕООД, Джей Би 2016 ЕООД, Фронери България ЕООД, Савимекс ЕООД, Уинди 2 ЕООД, Максима България ЕООД, Орно АД, Интерснакс България ЕООД, Виста АВТ ЕООД, Милениум груп БГ ЕООД, ЕТ И.-М. И., Аксон България ЕООД, Райс Ланд ООД, Симид Агро ЕООД, Лозана 62 ЕООД, Амперел ООД, Елит 2095 ООД, Брадърс Комерс ООД, Куков ЕООД, Виа Трейд Фууд ЕООД, Астра и Ко ЕООД, Димитър Маджаров 2 ЕООД, Пролет ЕООД, ФЮЛ 44 ООД, Нестле България ЕООД, Примекс АВГ ЕООД, Експрес Логистика и Дистрибуция ЕООД, Боре груп ЕООД. Въз основа на представени първични и вторични счетоводни документи от доставчиците и писмения обяснения на самото РЛ относно последващо отразяване на фактури след обхвата на ревизията, касаещ периоди м.12.2021 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г. и м.03.2022 г. приходните органи приемат, че РЛ е получило стоките по фактурите, но реализацията им не е отчетена в съответните периоди, която се явява укрита. С РА е прието, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред. Видно от констатациите в РА е взета предвид и декларираната от дружеството надценка във връзка с последваща реализация на стоките в размер на 16, 62 % /след подадено възражение срещу РД/. Направена е констатация ,че продажната цена на тютюневите изделия е фиксирана за крайния потребител и за нея не се прилага горната надценка. Отразено е, че дружеството основно извършва облагаеми доставки с 20 % ДДС, но след 01.12.2020 г. начислява и 9 % данък във връзка с осъществените продажби на храни за бебета и малки деца, бебешки пелени и хигиенни материали. ДО за облагане е определена за всеки едномесечен период съгласно табл. на стр. 11 от РА, като установеният ДДС по продажби за всеки месец е посочен в табл. на стр. 12 от РА, който включва сбор от: - начисления от самото РЛ ДДС за всеки месечен период;- 20 % ДДС при продажба на съответните стоки чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС и съответно и 9% ДДС при продажба на съответните стоки чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Видно от констатациите в РД и в РЛ няма промени в ползвания данъчен кредит за всеки отделен данъчен период. Допълнително начисленият ДДС е: - за м.03.2021 г. в размер на 17 498,96 лева ведно с лихви за забава; - за м.04.2021 г. в размер на 30 593,87 лева ведно с лихви за забава; - за м. 05.2021 г. в размер на 29855,80 лева ведно с лихви за забава; - за м. 06.2021 г. в размер на 30 043,96 лева ведно с лихви за забава; - за м.07.2021 г. в размер на 29 666,36 лева ведно с лихви за забава; - за м.08.2021 г. в размер на 25 332,87 лева ведно с лихви за забава и за м.09.2021 г. в размер на 74 778,46 лева ведно с лихви за забава. Съдът е приел, че РА в съответната част е издаден от компетентни органи по приходите. Развил е съображения за недоказване от страна на приходните органи на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, доколкото от събраните доказателства не може да се установи по категоричен начин нито кои са твърдените като неосчетоводени фактури, нито каква е получената от тях стока и съответна, на каква стойност са същите. Такава констатация се съдържа и в заключението на вещото лице по ССчЕ, приета по делото и кредитирана изцяло от първоинстанционния съд. Съдът се е позовал на констатираното от експерта, че дори и част от спорните фактури не са част от административната преписка, както и че липсват списъци с фактури за всеки отделен доставчик. Приел е, че във връзка с по-късното включване на фактурите от получателя в дневниците за покупки РЛ е следвало да бъде санкционирано по реда на 180, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, а не да му се начислява допълнително косвен данък, какъвто той очевидно е начислил, макар и със закъснение. В обобщение съдът е отменил РА в посочената потвърдена с решението на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт. Съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително писмените документи, част от административната преписка, съдържаща се в 41 бр. меки папки / общо 28 папки приложения/ съгласно съпроводително писмо вх. 14792 от 06.07.2023 г. / на л. 9 от делото/. Ценил е заключението по ССчЕ, без да го анализира съобразно останалия доказателствен материал, приет по делото. Както правилно посочва касаторът, в констативната част на РД са описани като брой съответните фактури по доставчици, като в приложената към РД справка се съдържат подробни данни и суми по спорните 299 бр. фактури. Спорният въпрос при обжалването на РА се отнася до начислен ДДС във връзка с неотчетени продажби на съответните стоки, закупени от РЛ, като фактурите по закупуването им са отразени в следващи данъчни периоди. В процесния случай не се касае за начисляване на ДДС досежно покупките на стоките, т.е. включването им в дневниците за покупки от РЛ, а за начислен ДДС при продажба на стоките, който се дължи от РЛ. В решението не са изложени и конкретни фактически установявания за всеки един месечен период / от м.03.2021 г. до м. 09.2021 г./ по отношение на формираната по реда на чл. 122 данъчна основа, съответно определеният ДДС от 20 % и ДДС от 9 % върху съответните доставки на различни стоки табл. 10 и табл. 11 от РА. Следва да се посочи, че във възражението си към РД ревизираното лице не оспорва включването на покупните фактури, т.е получаването на стоки и съответно, късното им включване в дневниците за покупки. Едновременно с това приходните органи са отчели и надценката, която е прилагана през 2021 г. от дружеството, за да определят дължимият ДДС за всеки период при продажбите на стоки, които се твърди, че са укрити. След като първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата по делото и не е разгледал спорния пункт по РА досежно допълнително начисления ДДС във връзка с продажба на закупени от описаните по-горе доставчици стоки от разнороден характер, това обуславя извода за неправилност на решението. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на АС Пловдив, който да извърши анализ на всички доказателства по делото, включително документите, част от преписката и приложенията към РА и към РД и да формира извод досежно материалната законосъобразност на РА в оспорената му част. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по исканията за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение