Решение № 13613 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2012 г.

Решение № 13613 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валери Стоянов от гр. Пазарджик срещу решение № 4982 от 5.04.2012 г., по адм. дело № 11347/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 от 6.01.2006 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в необсъждане на доводите му за допуснати нарушения по чл. 4 и чл. 6 АПК в обжалваното решение. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на обжалвания подзаконов нормативен акт. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стоянов против Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. на МС. За да постанови този резултат съдът, въз основа на събраните доказателства е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените производствени правила, като тези изводи не са оспорени от касатора. Правилно тричленният състав е приел, че Стоянов има правен интерес от оспорването на Наредбата, тъй като е адвокат, вписан в националния регистър за правна помощ. Обстоятелството, че в мотивите си съдът е посочил, че след като вписването в този регистър се извършва по подадено заявление от адвоката, следва да се приеме на първо място, че последният съзнателно и доброволно се съгласява да осъществява своята дейност при посочените в закона условия, а на второ, че тези разпоредби регламентират правото на избор, както на гражданите, така и на адвокатите не води до извод за нарушение на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) на достъп до съд и такова по чл. 147 АПК. Разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС урежда правото на справедлив съдебен процес, което по определението на ал. 1 предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В случая ЗПП и обжалваната наредба са постановени в съответствие с тази разпоредба, като с тези актове държавата е предвидила специален ред за осъществяване правото на защита на гражданите, които не разполагат със средства за заплащане за адвокат и в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 2, б. "с" от КЗПЧОС е уредила възможността за получаване на безплатна адвокатска помощ. Съдът правилно е извършил преценка за допустимостта на жалбата на Стоянов по реда на чл. 147 АПК, като е извел законосъобразен извод, че същият има право на оспорване в конкретния случай, тъй като е адвокат, вписан в националния регистър за правна помощ. Тричленният състав е извършил обстоен и подробен анализ на разпоредбите на обжалваната наредба, съпоставяйки ги със законовите разпоредби на Закона за правната помощ. Правилно, при това съдът е обосновал извода си, че в случая нормите на чл. 1 и чл. 4 от Наредбата, предвиждащи, че заплащането на правната помощ се определя от вида и количеството на извършената работа, а при недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ адвокатът да не получава възнаграждение кореспондират с нормите на чл. 37 и 38 ЗПП. Въз основа на това е извел законосъобразен извод, че обжалваната пред него наредба не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Освен това съдът е извършил сравнителен анализ между разпоредбите на обжалваната наредба и Хартата за основните права на Европейския съюз, като е извел законосъобразен извод, че в случая оспорваната наредба е в съответствие с изискванията на чл. 47 от Хартата, предвиждаща на лицата, които не разполагат с достатъчно средства да се предостави правна помощ, доколкото е необходима за да се осигури реален достъп до правосъдие. Обоснован и законосъобразен е и изводът на тричленният състав, че обстоятелството, че уредената в ЗПП и Наредбата правна помощ се финансира от държавата, със средства от републиканския бюджет, то Министерският съвет, като орган на изпълнителната власт, който ръководи изпълнението на държавния бюджет е компетентен да приеме конкретни правила относно реда и условията за предоставяне на правната помощ, а така също и размера на адвокатските възнаграждения в тези случаи. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 4 АПК, тъй като наредбата е издадена именно от в правомощията на Министерския съвет по закон, като същата е издадена за целите, на основанията и по реда, установен в закона. В случая безспорно е спазено и изискването на чл. 6 АПК, изискващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Наведените доводи за незаконосъобразност на административния акт са ирелевантни в настоящето производство, което има за предмет преценка на правилността на обжалваното съдебно решение, при което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,