Решение № 16632 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2019 г.

ВАСПетчленен състав05.12.2019 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Й. Ферков от [населено място], [улица] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 8014 от 14.06.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 1922/2018 г. ОСЪЖДА Й. Ферков ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати в полза на община Панагюрище разноските по водене на делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16632 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Й. Ферков от [населено място], [улица] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 8014 от 14.06.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 1922/2018 г. Към искането са приложени проектна документация за строеж "Благоустрояване на ул. "Одрин" от о. т. 552 до о. т. 594" и техническа експертиза, изготвена от инж. А. Александрова и инж. С. Александров. Твърди се, че посочените документи установяват нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото. В съдебно заседание искателят се представлява от адв. Чечкова, която поддържа искането на изложените в него основания. Моли да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение на тричленен състав на ВАС и присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - кметът на община Панагюрище, чрез процесуалния си представител юрк. Узунов изразява становище за неоснователност на искането и моли да бъде отхвърлено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срок, с оглед на което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 648 от 18.12.2017 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 700/2017 г., съдът е отхвърлил жалбата на Й. Ферков срещу Заповед № 503 от 17.08.2017 г. на кмета на община Панагюрище, с която на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено в качеството на собственик на недвижим имот с идентификатор № 501. 2877, с административен адрес [населено място], [улица] да извърши необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на подпорния зид, находящ се в посочения имот, в 14-дневен срок, считано от влизане в сила на заповедта. Решението на административния съд е обжалвано с касационна жалба на Й. Ферков и оставено в сила с Решение № 8014 от 14.06.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 1922/2018 г. В решението на тричленния състав на ВАС, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че въз основа на събрания доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, залегнал и в заповедта на кмета на община Панагюрище, а именно, че оградният зид се намира в лошо техническо състояние, поради естествено износване или други обстоятелства (слягане на земните маси на прилежащия тротоар и улица, вследствие от налягането от движението на ППС) се е появило напукване на подпорната стена, като частично материалите, от които е изграден, са се отделили от свързващия разтвор и се е наклонил към поземления имот до 23 см в горния край спрямо първоначално съществуващото предназначение – отстоянието до масивната жилищна сграда в имота на Ферков. Тричленният състав на ВАС е констатирал, че са изпълнени изискванията на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 1 от същия закон, за издаване на заповед и задължаване на Ферков да извърши за своя сметка необходимите ремонтни и възстановителни дейности по поправяне и заздравяване на оградния зид, изграден в собствения му имот. Правилни са изводите на административния съд за липсата на нарушения при издаване на административния акт, поради което решението, предмет на инстанционния контрол, не страда от релевираните отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. В искането за отмяна се посочва основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, който предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая искателят твърди, че от представената проектна документация за строеж "Благоустрояване на ул. "Одрин" от о. т. 552 до о. т. 594" и изготвената след приключване на съдебното производство по негово искане техническа експертиза се установяват факти и обстоятелства, които са различни от приетите за доказани при проверка на законосъобразността на административния акт и които биха довели до друг изход от правния спор. Според искателя процесната ограда от каменната зидария е квалифицирана погрешно като подпорна стена, без да има техническите характеристики за това и без да е направена нужната проверка за установяване на състоянието и носимоспособността да поеме съответното натоварване във връзка с предприетото благоустройствено мероприятие – изграждане на улица. Петчленният състав на ВАС приема, че така изложените оплаквания по своето същество представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които са преклудирани. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, непълнотата на доказателствения материал не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или липса на необходимата процесуална активност на страната при водене на делото. При преценка относно наличието на основание за отмяна съдът се ръководи от същността на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, което е извънредно и извънинстанционно. Недопустимо е разширително тълкуване на регламентираните от законодателя основания за отмяна, тъй като с отмяната се засяга стабилитетът на съдебния акт. По изложените съображения не е налице соченото от искателя основание за отмяна и искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото искателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

Цитирани разпоредби

1