Решение № 6806 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2020 г.

Решение № 6806 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. П. Ю. срещу Решение № 1600 от 04.09.2020 г., постановено по адм. дело № 2867/2019 г. от Административен съд Пловдив. В касационната жалба се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. В отговор ответната страна – Националният осигурителен институт, чрез пълномощник, депозира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред АС – Пловдив е предявен иск от К. К. срещу Национален осигурителен институт гр. София /НОИ/, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е претендирал присъждане на обезщетение за претърпени, в периода от 06 декември 2015 г. до 06 март 2018 г. неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на неописуемо унижение и постоянна угнетеност от това, че повече от две години се е наложило да преживява без никакви средства, гладен и на студено, без електричество и топла вода, без право на здравно осигуряване, посещение на здравни заведения и закупуване на лекарства, които оценява на 45 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ТП на НОИ - Пловдив, представляващи невръщане на представени от него, при подаване на молбата му за пенсиониране през 2000 г., документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка и несъхраняване на пенсионното му досие (загубването и унищожаването на същото) в архива на ТП на НОИ - Пловдив, в което досие са се намирали всички документи, удостоверяващи трудовия му стаж. Ищецът е твърдял, че в резултат на тези действия/бездействия с Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-390 от 23.11.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отменено Разпореждане № 97/26.06.2000 г. и всички следващи, отказано му е отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е преустановено изплащането на пенсията му за периода от 06.12.2015 г. до 06.03.2018 г., вследствие на което е претърпял описаните неимуществени вреди. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат е приел, че анализа на доказателствата, представени по делото не доказва наличието на незаконосъобразно действие/бездействие по смисъла на АПК на административния орган или негови длъжностни лица, от които да са настъпили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата правна норма, поради което искът, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за присъждане на лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да се реализира безвиновната отговорност на Държавата по специалния закон – ЗОДОВ – е необходимо ищецът да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при извършване на административна дейност; - отменени по съответния законов ред; - наличие на вреда; - наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове, действия/бездействия и вредата. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията и отхвърляне на иска. В конкретния случай съдът от първата инстанция безспорно е установил, че не е налице незаконосъобразно бездействие, респ. действие, на каквото се основава иска, от страна на административен орган от НОИ. По подаденото от г-н К. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице произнасяне от административния орган по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Административното производство е приключило с издаване на изискуемия се от закона административен акт - Разпореждане № 97/26.06.2000 г., който, както и всички последващи, впоследствие е бил отменен с друг административен акт - Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-390 от 23.11.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, издадено след извършване на проверка на контролните органи по реда на чл. 108 КСО и влязло в сила след обжалването му по съдебен ред. Нещо повече, след проверката срещу г-н К. е издадено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-97 от 11.07.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за събиране на неоснователно получени от него суми за пенсия, също влязло в сила за част от претендираните от административния орган главница и лихви. Междувременно, ТП на НОИ – Пловдив е поискало доказателства, сочещи осигурителния стаж на ищеца от съответната категория и едва след представяне на нови писмени доказателства от ищеца, удостоверяващи осигурителния ме стаж, е издадено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01047 от 02.02.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, влязло в сила, като необжалвано, на 24.02.2018 г., с което на осн. чл. 68, ал. 3 вр. чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, считано от 28.06.2017 г. на К. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено. Съдът обосновано и законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в приложимата редакция на текста е приел, че към пенсионните досиета не се съхраняват трудовите, осигурителните и военноотчетните книжки и други документи, удостоверяващи осигурителния стаж, като оригиналните документи за осигурителен стаж се връщат на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. При това положение грижата за съхранение на документи, представени пред осигурителния орган, удостоверяващи осигурителния стаж, е на осигуреното лице и не може да се твърди, а и не се доказва, незаконосъобразно действие / бездействие на административния орган в периода от 06 декември 2015 г. до 06 март 2018 г., изразяващо се в невръщане на представени от ищеца, при подаване на молбата му за пенсиониране през 2000 г., документи, удостоверяващи трудов стаж, включително трудова книжка. Несъхраняването на пенсионното му досие - загубване и/или унищожаване на същото в архива на ТП на НОИ – Пловдив в този случай няма правното значение, което му придава г-н К., тъй като в него не са се намирали оригинали на документите, удостоверяващи трудовия му стаж. След като безспорно е установено, че не е налице незаконосъобразно действие/бездействие на сочения административен орган, то явно е, че отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. След като една от тези предпоставки не е налице, искът е неоснователен, както се посочи по-горе и обосновано е бил отхвърлен. Решението на първоинстанционният съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, без да се обсъждат останалите доводи на страната. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на НОИ за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение