Решение № 6049 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов, чрез процесуален представител, срещу решение 10856 от 10.12.2024г. по адм. дело 1012/2024г. на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменена Заповед Р-100-281 от 19.04.2024г. на Ректора на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов-гр.Варна. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. ОтветникътР. Б. Ц., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма. От представените по делото доказателства съдът е намерил оспорената заповед за материално законосъобразна, но от друга страна е намерил, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, част от които са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съдът е счел, че в процесния случай заместник-министъра на образованието и науката не разполага с надлежно предоставено му правомощие да разпореди извършването на проверките по чл.30, ал.4, т.1 и т.2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, като тези правомощия са предоставени по закона единствено на министъра на образованието и науката, без да му е дадена законова възможност да ги делегира на друг орган, включително и на заместник-министър. Съдът е приел, че при това положение заповедите в процесното административно производство за възлагане извършването на проверка по допустимостта на сигнала и назначаването на комисия, която да се произнесе по допустимостта, като възлагането на проверката по същество, включително и за удължаване на срока за произнасяне на комисията по академична етика, издадени от заместник-министъра на образованието и науката са постановени при липса на компетентност, поради което и не биха могли да породят правно действие. АС-Пловдив е достигнал до извод, че още в първия етап от започналото административно производство по издаване на оспорената заповед и конституиране на комисията, която да се произнесе по допустимостта на сигнала, са в резултат от акт на некомпетентен орган, поради което тази част от производството е опорочена и води до незаконосъобразност на цялото последвало административно производство и в крайна сметка на издадената от ректора на МУ-Варна заповед. Съдът е намерил, че въз основа на начина, по който е дефиниран срокът по чл.30, ал.9, и ал.10 ЗРАСРБ, може да се заключи, че не се касае за инструктивен срок, и максималният възможен срок, в който КАЕ би могла да упражни правомощията си по чл.30, ал.7-12 ЗРАСРБ е 60 дни от момента на възлагане на проверката, но в случая този срок въобще не е спазен, като комисията на практика е упражнила правомощията си по събиране на доказателства и информация, и по изготвяне на правни изводи изцяло извън срока. Решението е неправилно. Съгласно чл.30, ал.2 ЗА със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции. В конкретния казус заместникминистъра на образованието и науката със Заповед РД09-1092/19.05.2021г. на министъра на образованието и науката е оправомощен да издава заповеди по чл.30, ал.4, ал.5, ал.6 и ал.10 ЗРАСРБ, чрез предвидения способ за прехвърляне на компетентност- в случая делегиране, и този извод, противно на възприетото от първостепенния съд, се налага не само от общата разпоредба на на чл.30, ал.2 ЗА, но и от разпоредбата на чл.4, ал.2 от Устройствения правилник на министерството на образованието и науката ( Приет с ПМС 11 от 03.02.2010г., в сила от 13.03.2010 г.), според която министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. Горното означава, че заключението на АС-Пловдив за издавани в процесното административно производство заповеди от некомпетентен орган е в противоречие с приетите по делото доказателства и приложимата материалноправна уредба. На следващо място неправилен е извода на административния съд, че непроизнасянето на комисията по академична етика в срока по чл.30, ал.9 ЗРАСРБ (относно наличието или липсата на нарушения по ал.2, т.1-4.), включително в хипотезата на чл.30, ал.10 ЗРАСРБ-удължаването му с 30 дни на основание заповед РД 1717/19.08.2021г. на зам. министъра на образованието и науката, има за резултат допуснато от Ректора на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов-гр.Варна съществено нарушение на административнопроизводствените правила в настоящото административно производство. В случая непроизнасянето в рамките на удълженият срок е нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не е от категорията на съществените, защото съобразно доказателствата по делото неспазването му не би се отразило на резултата от крайния, завършващ административното производство акт- Заповед Р-100-281 от 19.04.2024г. на Ректора на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов-гр.Варна. При тези данни се налага извод, че оспореният акт отнемане за отнемане на придобитата в Медицински университет Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов-Варна образователна и научна степен доктор по докторска програма Хирургична стоматология, професионално направление 7.2. Дентална медицина, област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, за защитен дисертационен труд на тема Лечение на медикаментозно-индуцирана остеонекроза на челюстите с приложение на богат на тромбоцити фибрин (PRF) на Р. Б. Ц., със съответните последици- невалидност на диплома 440/20.05.2021г. за присъждане на образователна и научна степен доктор, издадена от МУ Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов-Варна е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение спазване на материалния закон от АО, при липсата на касационна жалба от Р. Ц. във вр. с разпоредбата на чл.219, ал.2 АПК, касационната инстанция приема извода на първостепенния съд в тази насока за съответен на фактите по делото, като няма данни оспореният АА да издаден в противоречие с целта на закона. С оглед горното обжалваното съдебно решение е постановено при наличие на соченото от касатора основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон. Решението на АС- Пловдив трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на Р. Б. Ц. против Заповед Р-100-281 от 19.04.2024г. на Ректора на Медицински университет Проф. д-р Параскев Стоянов-гр.Варна, се отхвърли като неоснователна Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000лв., платени по договори за правна защита и съдействие от 11.06.2024г. и от 16.01.2025г., и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70лв. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,