Решение № 1302 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2009 г.

Решение № 1302 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 704 от 27.05.2009 г. по а. х. дело № 2435 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменена издадената от касатора заповед № ПЦ1-08-1604 от 24.10.2008 г. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Йорданка Петрова Узунова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ПЦ-08-1604/24.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РДП-СП-2-505 от 24.11.2008 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на Йорданка Петрова Узунова от гр. Пловдив е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. Отказът е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета поради поведението на лицето, което при извършеното посещение не е било намерено на посочения постоянен адрес. За да уважи жалбата и изпрати преписката на административния орган с указания за ново решаване на въпроса, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалната норма на чл. 8 от ППЗСП. След като при еднократното посещение извършващият социалната анкета не е открил лицето на постоянния адрес, той е бил длъжен да се свърже с него на узнатия адрес или на посочения телефон и да предприеме действия за установяване на относимите факти. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. От фактическа страна е установено, че на 13.10.2008 г. Йорданка Петрова Узунова от гр. Пловдив е подала молба - декларация за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. Специалната административно-процесуална разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ да бъдат установени в срок до 20 дни от подаването на молбата- декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. На основание чл. 8 от ППЗСП социалната анкета се извършва на посочения в молбата-декларация постоянен адрес. Както посочената разпоредба на чл. 27 от ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 10 (сега т. 11) от ЗСП, дефинираща понятието "социална анкета", не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай социална анкета не е била извършена поради обстоятелството, че при извършеното посещение на постоянния адрес на датата 17.10.2008 г. заявителката не е била намерена. В социалния доклад е отразено, че по данни от трето лице заявителката в момента живее при дъщеря си на посочен в гр. Пловдив адрес. Видно от приложената в преписката епикриза от 4.07.2008 г., лицето е трудно подвижно поради счупвания на крайници. То освен това е с трайно намалена работоспособност в степен 91.6 на сто при водеща диагноза "полиартроза" (ЕР на ТЕЛК за общи заболявания - Пловдив № 2184/25.11.2005 г.). За социалния работник не е съществувала обективна пречка да предупреди лицето за посещението си и в срока по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП да извърши социална анкета, констатираща всички относими данни и обстоятелства. Ненамирането на заявителя на еднократна социална помощ на посочения постоянен адрес при направено едно посещение в течение на установения 20-дневен срок не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта. Неотносими са касационните доводи във връзка с прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 16 от ППЗСП. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било намерено. Като е отменил така издадената заповед като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката с указание за произнасяне по същество по заявлението за отпускане на социална помощ, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,